Създаденият през февруари Инициативен комитет „За чиста природа в Ботевград” проведе първото си публично събитие на 15 март – информационна среща по повод издаденото разрешение на фирма „България Алфа” ЕАД за проучване на метални полезни изкопаеми в района на общините Своге, Ботевград и Мездра.
Представители на иницитивния комитет от Своге присъстваха на информационната среща в Ботевград, както и организаторите на протеста срещу подобен проект в община Божурище.


„Очаква се рудникът да бъде разработен по открит способ. Това означава: oформяне на товарни площадки; извозване на изкопаната маса на друго място; изграждане на хвостохранилища; пълно обезлесяване на територията” – заяви Нели Петкова от инициативния комитет „За чиста природа в Ботевград” и допълни, че информацията е от официална документация, достъпна на интернет страниците на инвеститора и министерството на енергетиката. Разстоянието от Ботевград до първата точка за сондаж е 18 километра /въздушно/, до Краево – само 2.4 километра, до Гурково и Литаково – 18 километра” – заяви още Нели Петкова.


На срещата присъстваха и общински съветници. Дамян Маринов припомни позицията на местния парламент, която бе категорично против изграждането на ветрогенераторен парк  на Мургаш. „И тогава, и сега за нас най-важно си остава здравето на хората. Затова  следим внимателно какво се случва с проекта за сондиране в региона, вслушваме се в тревогите на хората и сме на тяхна страна” – заяви той.


Председателят на общинския съвет д-р Илин Черняшки призова ботевградчани активно да се включват в подписката. „Не трябва да допускаме да се стигне до внасянето на т.н. „търговско откритие”, защото след това спирането на проекта ще бъде много по-трудно” – заяви той пред присъстващите.


„България Алфа” ЕАД е регистрирана в България, но собственикът е канадската компания „Мундоро Мидълен Б.В.“. През август 2025 г. изтича срокът за извършване на сондажни дейности. След това фирмата има право да поднови разрешението още два пъти на всеки две години


Екологът Спас Узунов и Димитър Куманов от Сдружение  „Балканка” представиха опасностите за хората и природата при експлоатацията на подобни рудници за добиване на полезни метали.


„Ботевград много лесно може да разбере какви са опасностите като види какво се случва над Етрополе. Голямата мина на Елаците мед – заяви Димитър Куманов. -  Може да видите реката Малък Искър в какво състояние тече. Имаме снимки като духне вятър какъв прахоляк се носи от насипищата. При силни дъждове от същите насипищата в реката се смъкват всякакви химически елементи, включително тежки метали. Имаше случаи, в които километри надолу – до Своде, почти до вливането в Искъра – всичката риба е изтровена. Така че едно голямо развитие на такива мини винаги крие рискове от замърсяване на почви, въздух, вода.
В началото инвеститорите представят, че ще се случват едни неща, а на практика става друго. Например – добивът ще е за 20 години, обаче това винаги се удължава. Така стана и с Елаците Мед.
И приказките за рекултивации, за възстановяване на щетите, са пълна измама. В България няма нито една открита  или подземна мина, която да е рекултивирана.
Затова хората, гражданското общество трява да бъде нащрек. Примерът с Трън е много хубав и показателен. Хората се вдигнаха на бунт, направиха референдум дали в Общия устройствен план ще се включват територии за минен добив. Над 90% от населението гласува против. И там спряха. Но проблемът важи и за Искърското дефиле и насам към Ботевград. Това е най-богатият на уран район в България. И в това се крие най-голямата опасност.
Подземните води на половин България вече  са замърсени с уран. Хасково е типичен пример. Нещо повече –в селата Забел и Зелениград в района на Трън преди проучването качеството на водата им беше в нормите. След проучването – завишено съдържание на уран.
Общината има какво да направи, така че питейните водоизточници да са защитени.
Първото нещо – да заснемат всички питейни водоизточници, които се използват за обществено водоснабдяване и попадат в тази площ, определена за проучване. След това да направят постъпки пред Басейнова дирекция  тези водоизточници да бъдат регистрирани. Да, след това водата ще се плаща, но тези водоизточници подлежат на един куп защити. И освен всичко друго подлежат на проверка на качеството на водата, а хората са най-много заинтересовани именно от това. РЗИ ще бъдат задължени да следят какво е качеството на водата. И ако в един момент се окаже, че водата е замърсена, търсеното и проучването на каквито и да е полезни изкопаеми спира” – заяви още Димитър Куманов.