Светла Бенчева и Симеон Ангелов са членове на Сдружението на литературните творци от Ботевград “Стамен Панчев“. Симеон Ангелов членува и в Съюза на Българските писатели. Двамата имат издадени самостоятелни стихосбирки. Техни стихотворения са публикувани в сборници, местни и национални издания.


Вече 11 години Симеон Ангелов е неизменна част от журито на Национален литературен конкурс “Стамен Панчев“.


Двамата местни поети са носители на награди от национални поетични надпревари. Към отличията, които притежават, прибавиха по още едно. Този път от осмото издание на Национален литературен конкурс под наслов “Ева“, който  се организира от Народно читалище “Никола Йонков Вапцаров - 1866“ – Благоевград. Тричленно жури с председател поетесата Росица Зиновиева – филолог, отреди второ място за Симеон Ангелов и трето – за Светла Бенчева. На първо място в категория “Поезия“ е класирана Йорданка Пармакова от града на домакините.


Награждаването на победителите се състоя на 8 март в читалище “Никола Йонков Вапцаров“ – Благоевград. Класираните от първо до трето място в категориите “Поезия“ и “Проза“ получиха диплом и парична премия. 


По време на церемонията Симеон Ангелов, освен че изрази своята благодарност за признанието, използва предоставената му  възможност да популяризира ботевградския Национален литературен конкурс “Стамен Панчев“. 


А ето и наградените стихотворения на местните автори:


 


МОЕ МАЛКО МОМИЧЕ


 


Мое малко момиче –


късна пролет през юли,


глътка нежност


във капка роса!


 


Във очите ми парещи


и безсънно изгубени –


малка, нощна, щастлива сълза!


 


А във жадните мигове


на пресъхнала вяра –


ручей хладен от жива вода!


И във бързите сънища


на мечтите разпалени –


топъл полъх от нежни слова!


 


Във морето бушуващо


и в небето очакващо –


ярък лъч от безкрай синева!


 


Мое малко момиче –


красота и изящество!


Тъй желана,


любима звезда!


 


Симеон Ангелов


 


ГЛАС


 


Не трябва да очаквам твоя глас,


дори във мене той да е кръжеца!


И знам прекрасно - няма, няма власт,


да снеме ореола на живеца.


 


Пламтяща, дива, виторога - бяс


се спирам пак пред страстната картина,


че как сама с дилемата, от раз


да спра за миг влечащата лавина?!


 


И в смут разбирам - даже не е страст,


а низ чаровен е от сладка сприя.


С анализ на вината в профил и анфас


се чудя как от всички да се скрия!


 


И нищо, че приех покорен плен,


и вяло трупах бали от мълчание -


днес разумът - бодливо заядлив остен -


 ще е във мен олтар за разкаяние!


 


Светла Бенчева