Атанас Славов е народен представител в 51-то Народно събрание, избран от Софийска област. Той е юрист по образование, има докторат по конституционно право от Софийския университет и  от университета на Глазгоу. Там е преподавал като доцент по публично-правни науки. Автор е на няколко монографи и и десетки статии и студии.
Доц. д-р Славов има адвокатска и консултантска практика в гражданския сектор.. От 2017-а до началото на 2021-а година е част от екипа на Антикорупционния фонд.  Избиран е за народен представител в шест поредни Народни събрания. През 2023 – 2024 година бе министър на правосъдието в кабинета на  Николай Денков.
След избирането му за народен представител от Софийска област, Атанас Славов откри и приемна за граждани от община Ботевград. Първата бе на 3 февруари.  



Всички чакахме редовно правителство. Имаме го. Какво обаче дочакахме. Вашият прочит на събитията?


Важно е , че имаме редовно правителство и буквално рестартираме модела на парламентарното управление в България. Тук бих казал, че от Демократична България и от коалицията ПП-ДБ имаме принос за това редовно правителство, макар да не участваме пряко  в него. Ние участвахме в преговорния процес. Дори сме изправени пред парадокса – основните идеи и тези, които  Росен Желязков прочете от парламентаната трибуна при избора му за премиер, те са подготвени от екипа на Демократична България!
Но защо не участваме в правителството – това е важно да кажа. Защото нямаше убеденост и сигурност, че това правителство ще изолира влиянието на Дилян Пеевски и Новото начало. А това беше условие за преговорния процес.
В същото време ние обявихме, че ще сме конструктивна опозиция; че има национални приоритети, по които ще подкрепяме управлението. Такъв национален приоритет е приемането на еврото. В момента виждаме, че правителството  с голяма неохота върви по този път.


Ще цитирам Георги Лозанов, който наскоро каза, че в момента България прилича на човек, който стои в чакалнята на гарата и се чуди кой влак да хване – за Москва или за Брюксел.


Хубава метафора. Такова е усещането. Защо? Защото и по време на нашето управление направихме всичко възможно България да е  готова за еврозоната. Бюджетният дефицит за миналата година е достатъчно нисък, за да позволи да поискаме конвергентен доклад за изпълнение на критериите за еврозоната.
Абсолютно неверни са твърденията, че имало дупка в бюджета от 18 милиарда лева.
В същото време имаме условие правителството да внесе бюджет с до 3% дефицит, за да изпълним напълно всички критерии за членство в еврозоната. Предстои в следващите две седмици да разберем дали правителството ще изпълни този свой ангажимент. Но виждаме неохотата, с която част от управляващото мнозинство не иска да свърши работата за еврозоната. Дори цялата риторика, която се развихря в момента, е опит като че ли да се отклоним от този път. Затова от нашата коалиция ежедневно поставяме въпросите, предизвикахме парламентарно изслушване с въпроси към премиера и министъра на финансите. Това е тема, по която правителството ще има нашата пълна подкрепа, стига обаче да иска да си свърши работата.


Да отворим една скоба – социологически проучвания показват, че повече от половината българи не искат да влизаме в еврозоната. Такива са и нагласите в Ботевград при нашите анкети.


До голяма стпен  си го обяснавам с това, че политическото лидерство на различни нива в управлението не си свършиха работата по разясняване на ползите от еврозоната.
Когато бяхме в управлението се опитвахме да правим това, въпреки наратива, който е в обратната посока. Няма комуникация. Иначе като питате българските граждани – в каква валута да си държите спестяванията? Отговорът е – в евро. В каква валута купуват и продават жилища, автомобили – в евро, разбира се.  И да не забравяме – левът е вързан за еврото. Т.е. влизането в еврозоната е естествената стъпка. Това само би засилило доверието в нашата икономика, в нашата финансова система. Изчислено е от икономисти, че прекият позитив от членството в еврозоната е в порядъка на милиарди. Надявам се в следващите месеци да видим по-добра комуникация по тази важна тема.


Започнаха дебатите по Бюджет 2025. Каква е позиията на ПП-ДБ?


В този бюджет трябва да се правят реформи. Реформи, които да са свързани не просто с това да увеличим заплатите в някои сектори. Такива увеличения ще има разбира се, но трябват и структурни реформи. Ще ви дам пример: предложено е да се вдигнат заплатите в МВР с 50%. Ние от ПП-ДБ казваме: Добре, нека да вдигнем заплатите на полицаите, но на тези служители, които имат полицейски функции, които работят на терен, които са сред гражданите.
 А не да вдигаме заплатите на калпак. В МВР има над 5000 души, които са пенсионери, т.е. получават и пенсия, и заплата. Голяма част от тях са на високи длъжности в системата. Та и тези служители ще вземат 50% увеличение, ако се следва логиката на управляващите.
Другият проблем – в МВР има хора, които са по Закона за държавния служител, т.е. те имат друг административен статут, различен от Закона за МВР. Няма как увеличението да е еднакво и за полицаите, и за административните служители.
Така че- административна реформа, диференциация на възнагражденията, адекватност от гледна точка на регионите, в които осъществяват функциите си. За това настояваме.  
В системата на отбраната, за която също е предвидено увеличение на заплатите, се направиха няколко ключови реформи във връзка с разпределението на средствата. Надявам се това да видим и в системата на МВР.


Обявихте се и за 15% съкращение на администрацията. Вярвате ли, че това ще се случи? Кой ще посегне на хората, които гласуват за него?


Аз, казвам го със съжаление, не вярвам, че това ще се случи. Но това е политическа цел, която ние формулираме, защото то е важно от гледна точка на качеството на осъществяване на държавна служба, на публични услуги. Ние виждамеот една страна въвеждане на все по-нови и нови информационни технологии и дигитализация на процесите. И в същото време – броят на държавните служители нараства. По принцип зависимостта трябва да е обратна – повече дигитализация, по-малко служители.
Това че управляващите формации имат своя социален и електорален статут и база сред изпълняващите публични функции, не е тайна за никого. Но това не е лесният оговор за вдигане на заплатите и раздуването на щатове в институциите. Трябват реформи.


Какво е мнението Ви по повод предложението на Дилян Пеевски България да купи „Лукойл”?


По иницитива на нашето управление преди година беше въведено специално положение – когато има заплаха за националната сигурност в такава критична инфраструктура като Лукойл, да може да се назначава т.н. „особен управител”. Той да се назначава от държавата и да защитава публичния интерес. За да не може външни сили да влияят на пазара на горива в България, например.
От ПП-ДБ не подкрепяме идеята за национализация.
Първо, че това противоречи на пазарните принципи. Второ – имаме съмнение, че ако се пристъпи към тази стъпка с национализацията- кой ще е този, който ще купи от държавата? Шансът това е Пеевски или свързани с него, е много голям. Държавата ни все още няма изграден защитен механизъм спрямо влиянието, което има Пеевски в институциите. Това ни притеснява.
Според нас инвеститорът трябва да е утвърдена, авторитетна международна  компания, която ще прави инвестиции и която ще отговаря на всички международни стандарти в сектора. И самият избор на такава компания да е подчинен на конкурентни принципи.

Назначаването на втория ешалон на властта се забавя. Показва ли някакво скърцане  в новата сглобка?


Допускам, че има сериозни спорове как да се  преразпределят властовите ресуси. Назначенията на втория ешалон са не просто на съответното институционално ниво. Те дават достъп до различни фондове, до различни ресурси, до поръчки. Нещо, което винаги е мотивирало партиите от управляващата коалиция.
Освен назначенията във втория и третия ешалон,
предстои следващите месеци да се попълнят ключови регулатори.
 Онези органи, които ние често не виждаме, но които пряко детерминират нашия живот. Като започнем от Комисия за защита на конкуренцията, регулиране на съобщенията, КЕВР, включително и съдебната власт. За мен важната тема е – как ще се селектират членовете на тези много важни за държавата ни органи. Това трябва да става според нас прозрачно, при открити процедури, да има политическа неутралност, да има високи професионални и нравствени качества. И тук изразявам съмнение, че кандидатите от управляващата коалиция ще са такива.