Сабазий (или още Загрей) е името на фригийско-тракийския върховен бог, известен в гръцката митология като Дионис. Траките почитали Сабазий като бог на виното, опиянението, превъплъщението, плодородието… Той е свързван с продължението на рода, здравето и е смятан като дарител на безсмъртие.


Днес отново е 25 януари и етрополци отново посрещнаха на централния площад бог Сабазий /превъплъщение от Лъчезар Христов - общински съветник/.


Празникът води началото си от второто хилядолетие преди Христа, когато е бил посветен на фригийско-тракийския върховен бог Сабазий. По-късно е продължен от римляните в чест на бог Бакхус, запазен от славяните и прабългарите. Той е честван и след приемането на християнството, когато е бил посветен на Св. Атанасий (ок. 300 – 373), архиепископ на Александрия и виден борец срещу арианската ерес. Според преданието траките са изкачвали връх Св. Атанас и поднасяли богати дарове, за да измолят от бог Сабазий, да изгони зимата със снега и студа и да пусне пролетното слънце.   /в-к ЕТРОПОЛЕ ЗА ХОРАТА/


Както всяка година на този ден, бог Сабазий беше посрещнат на централния площад. „Доста път сте били, с винце сте се подкрепили и мръвки на шишове сте наредили. Благодаря ви, че в мъгла и студ успяхте да стигнете до нашия град. Благодаря на всички вас, които поддържате традициите, предавате ги от миналото към бъдещето. Изключителна благодарност към г-жа Кати Дочева за това, че в нашата община идват толкова много хора от съседни на нас държави, за да донесете при нас топлината на свещения огън и светлината на пролетното слънце“, с тези думи посрещна гостите кметът инж. Александров.


Бог Сабазий и свитата му бяха посрещнати с ритуална песен, питка и с характерен жест на дясната ръка древнотракийският повелител на плодородието благослови хората на площада, закичи Кмета на Община Етрополе с венец от бръшлян и му подаде „жезъл” с месо и  глава лук на върха.


И отново, както повелява традицията, зимата беше прогонена със залпова поредица изстрели от представителната група на РК „Традиция”


Не се налагаше Духовата музика да подканя многократно събралото се множество на традиционното кръшно българско хоро.


И пак по създадената с годините традиция, за празника бяха дошли 450 гости от страната, Сърбия и Македония.


Текст и снимки: Христо Христов