Съвсем до скоро всички фенове на спорта у нас знаеха, че борецът Никола Станчев е спечелил първата олимпийска титла за България на Летните игри в Мелбърн през 1956 година.


Боксьорът Борис Георгиев - Моката според официалната информация бе първият българин спечелил медал на Олимпийски игри - бронз от Хелзинки 1952 година.


Едно задълбочено проучване на Александър Енков, бивш волейболист и абсолвент в Националната спортна академия “Васил Левски”, доказа нещо съвсем различно.


България е спечелила своята първа олимпийска титла още през далечната 1936 година на летните игри в Берлин. Човекът, който печели първото олимпийско злато за България е Борис Цонев, доказва разследване на Александър Енков.


Борис Цонев е български фолклорист и хореограф. Роденият в Плевен през 1900 година Борис Цонев създава в Оряхово първата професионална група за български народни танци „Българска китка“, с която през следващите години развива широка концертна дейност в България и в чужбина.


На Олимпийските игри в Берлин през 1936 година Борис Цонев и “Българска китка” участват в надпреварата за фолклорни танци и печелят убедително първото място и олимпийската титла в тази надпревара. Борис Цонев получава автентичен златен олимпийски медал и купа, на която е изгравирано името му, като олимпийски шампион от Берлин 1936 година.


В програмата на Летните олимпийски игри в Берлин 1936 година е имало и много културни събития, сред които и надпреварата във фолклорните танци.


През Борис Цонев 1935 година поставя спектакъла „Под нашето небе“ със собствено либрето и хореография по музика на Христо Манолов. След 1945 година Борис Цонев е преподавател по народни танци във Висшето училище за телесно възпитание в София, сега Националната спортна академия “Васил Левски”.


Борис Цонев умира на 30 март 1964 година.


В началото на 2024 година наследниците на Борис Ценев - Инна Попова и Иван Йорданов. бяха приети от ректора на НСА Красимир Петров и заместник ректора Христо Андонов и дариха златния олимпийски медал и олимпийската купа на Борис Цонев от Берлин 1936, както и много снимки и публикации в германските и българските медии от 1936 година за успехите на Борис Цонев на Образователния и олимпийски център на НСА.


“Проучването започна още след честването на 100 години БОК, когато д-р Йорг Шенк представи своя доклад, в който сподели информацията, че за пръв път през 1936-а в Берлин нашите състезатели водят предолимпийска подготовка и е финансирано цялото участие на страната ни. За съжаление не постигат успехи в спортните дисциплини, но единственият, който печели златен олимпийски медал е Борис Цонев с хоро. Така завърши неговата лекция, което ми направи силно впечатление и от там започнах да проучвам темата. Оказа се, че повечето публикации и сведения, които има, са с чисто информативен характер и не е провеждано проучване за неговото участие и неговия успех. Така стартира целия научен труд”, започна разказа си Александър Енков специално пред Sportal.bg.


“Оказа се, че единствено на Олимпийските игри 1936 в програмата е включена и танцова надпревара. И в танцовата надпревара Борис Цонев таи участие, че ще участва с неговата трупа, първата българска трупа - "Българска китка". За съжаление БОК не може да помогне финансово и той се обръща към Стефан Чапрашиков, който е изключителен благодетел на спорта по това време, който помага финансово да замине групата за Германия. Там българският състав се представя отлично на предварителните състезания в берлинския театър "Фолксбюне", където дни наред танцуват на тези предварителни състезания. Печелят ги и заминават за финалния конкурс в Хамбург, където правят истински фурор, както и в цяла Германия. Печелят златния олимпийски медал, златна купа и почетен диплом, които в момента са част от експозицията на Олимпийския образователен център на НСА. Печелят също така и голямата награда на Германския организационен комитет, която е 10-дневно турне в цяла Германия. Интересен факт е, че на един от концертите им, във Франкфурт на Одер, трупата е посрещната от кмета на града, духова музика, военен оркестър, а целият град е украсен с български и германски знамена, и нашите музиканти и танцьори се представят пред публика от 40 000 души”, добави Енков.


“Борис Цонев, може да кажем, че е основоположникът на хореографията в България. Той е роден в Плевен в 1900 година и през 1928-а година основава първата национална танцува трупа в България на име "Българска китка". С нея жъне първите успехи в международни танцови фолклорни форуми за България, като най-големият му успех е на Олимпийските игри 1936, където печели първият за България златен олимпийски медал. Той поставя и първата хореографска постановка в България през 1935-а година, казва се "Под нашето небе". Измисля и собствена танцописна система, с която е записал огромен брой автентични български хора, След 1945-а е станал първия преподавател по български народни хора в Държавното висше училище за телесно възпитания, впоследствие ВИФ и НСА, и до 1961-а поставя основата на дисциплината в университета”, добави абсолвентът в НСА.


“Срещата с роднините му беше много вълнуваща и вдъхновяваща, тъй като те живеят във Франция и много трудно осъществихме контакт с тях. Стана през едно издателство, което много случайно пази телефонния номер на правнука на Борис Цонев и чрез него успяхме да се свържем. Те с радост ни предоставиха целия негов личен архив, който обхваща изключително много снимки и документи още от 1928-а година. През цялото време те са съхранявали и неговите отличия, включващи златни и сребърни медали от Виена, Лондон и Олимпийските игри в Берлин и с радост ги дариха на Олимпийския образователен център на НСА”, завърши Александър Енков разказа си пред Sportal.bg.


Преди две години беше създаден Олимпийския образователен център към НСА, който има и една музейна експозиция, чрез която се опитваме да представим всички големи постижения на Академията през годините на нашите студенти и преподаватели. И в тази връзка това беше една уникална възможност в този наш център да бъдат дарени този олимпийски медал и купа, които са спечелени през 1936 година от Борис Цонев. Може би това е едно от местата, където е най-добре да се съхранява този медал, тъй като Борис Цонев е свързан пряко с НСА като преподавател по народни хора. Имахме възможност да се срещнем с наследниците на Борис Цонев, благодарение на проучването, което направи Александър Енков. И когато те - Иван Попов и Ина Йорданова, дойдоха в Академията и видяха нашия храм, така да го кажем, те разбраха, че тук ние ще успеем да оценим най-добре това, на което Борис Цонев е посветил живота си и е успял да постигне като успехи”, заяви доцент Емилия Витанова специално пред Sportal.bg.


“Направихме и една специална среща с ръководството на Академията, за да може да се опитаме да покажем своето отношение и уважение към това, което е направено през годините. Така че, наследниците на Борис Цонев дариха олимпийския медал и още два значими медала от 1934-а и 1935-а свързани с първите международни постижения в българската хореография. И с това може да кажем, че отваряме една врата, която отваря и ново познание към едни далечни времена преди около 90 години. За жалост около 90 години не се е знаело нищичко за този медал - къде се намира, в кого се съхранява и от кога се пази. И Александър Енков в продължение на една година прави проучване в тази посока и всъщност това е едно много голямо откритие, тъй като от друга страна този медал е символ на един дух, на спортното движение преди 1944 година, свързан с изключителната всеотдайност на нашите състезатели, атлети и спортни деятели, които утвърждават аматьорския дух и желанието за достойна изява във всяко едно отношение. Затова смятам, че този медал и цялостната дейност и принос на Борис Цонев за българската хореография е много значим и ценен. И се радвам, че имахме възможността отново да се върнем към тези страници от миналото, за да може чрез всеотдайността и опита на този човек и всички танцьори в "Българска китка", да успеем да вдъхновяваме всички тези, които днес имат отношение към опазването на нашата култура и спортното движение”, добави доц. Витанова.