Бъдни вечер е един от най-обичаните християнски празници и в Ботевградския край, защото събира около трапезата цялото семейство. Може би това е основната причина за „оцеляване” на традицията през годините. И днес стопанката на семейното огнище става рано и със старание и много любов приготвя тържествена вечеря от седем, девет или дванайсет постни ястия. Най-често на местната трапеза присъстват: обреден хляб с пара, сушени червени чушки, напълнени с боб или ориз, лозови или зелеви сърми, джуркан боб, поръсен с червен пипер, тиквеник, ябълков щрудел, халва, боза, ошав от сушени плодове, вино, ракия, пуканки, плодове, мед и други. А за да се запазите от върколаци, таласъми, зли сили и болести, които се появяват по време на Мръсните дни, според народните вярвания, трябва да приготвите още ястие за трапезата на Бъдни вечер, което е характерно за нашия край. Ето и рецептата: 2 кафени чаши смлени орехи, 5-6 скилидки чесън, две кафени лъжици захар и сол на вкус. Всичко се смества и се прибавя малко вода до получаването на гъста каша. Един залък от нея е достатъчен, за да сте здрави през цялата години и да не носите чесън в джобовете си по време на Мръсните дни. А на когото му се услади, може да си хапне повече.


Орехите задължително присъстват на масата. По тях се гадае за здраве и късмет. Хубава ли е ядката, болестите ще бъдат далече от вас и домът ви ще е пълен.


Вечерята започва рано, но преди да се притъпи към нея, стопанката или друг член на семейството трябва да отправи или прочете молитвата към Бог за здраве и благоденствие. Останалите са обърнати на изток и държат по една свещичка в ръка. По традиция най-възрастният член на семейството трябва да прикади храната, а след това и стаите в къщата, за да не влизат зли духове в тях. След това разсчупва обредния хляб и дава на всеки да си отчупи по парче от него. 


Масата не се раздига до сутринта, защото се вярва, че починалите близки на семейството ще слязат от небето в полунощ, за да се нахранят.


След полунощ на Бъдни вечер започват така наречените дванайсет мръсни дни, които продължават до Йордановден (6 януари). Народът ги нарича още погански или вълчи нощи, защото от 25 декември до 6 януари границата между земята и небето изчезва. Разделението между двата свята временно се заличава, според поверието.