Идеята на този турнир както за нас, така и за другите български отбори, е да се обигават децата. Не са важни толкова резултатите, колкото това децата да придобиват опит, да изграждат характери и да се научат да побеждават. И да трупаме безценен опит в основната ни цел, която е изграждането им като играчи.


 Така че като цяло резултатите не са толкова важни, но мисля, че те са реални. Постигнахме две победи и загубихме две, но в хода на турнира имахме доста проблеми - остъстваха четири или пет деца, което ми се случва за първи път в кариерата. Отсъстваха и на тренировки, а и на самия турнир ги нямаше. Бяха контузени и болни и това даде отражение върху резултатите.


 Този турнир в последните години стана доста комерсиален - на практика може да участва всеки, който поиска. И фактът, че .на нашата възраст участват над 50 отбора, показва, че има голяма масовост. Това дава възможност на много отбори да играят, но понякога е за сметка на качеството. 


Хубавото е, че  в този турнир има следваща фаза, в която вече отборите се пресяват и ще стане съвсем по-различно. Надявам се да успеем да достигнем до следващата фаза, тъй като във втория турнир , в който ще участваме, ни очакват съвсем преодолими противници. Това са четирите отбора, с които не играхме на турнира в Ботевград. 


Този турнир ще бъде в края на януари в Букурещ. На база на моите наблюдения мисля, че ще ги победим, още повече, че виждам в нашите деца огромно израстване. Доволен съм от работата, която сме свършили от лятото досега. На този етап за мен по-важното бе да видя в тях индивидуалното израстване. Като отбор имаме още много какво да желаем, но то е и заради споменатите вече обективни причини. 


Да, на пейката на нашия отбор бяха две момчета без екип. Но другите изобщо ги нямаше - едното беше болно от пневмония, другото - контузено, а две момчета бяха само на по две тренировки и се принудих да ги пусна в игра. Но това беше добър шанс за изява на децата, които по-малко играят. 


По принцип в Младежката Евролига участват още два отбора на Балкан - момчетата до 13 и до 15 години. В моя отбор има момчета, които ще играят и в по-ниската възраст, и такива, които ще вземат участие в по-високата. Така че това наистина е един безценен опит - да трупат мачове, да трупат самовучствие и увереност и най-вече да подобряват спортно-техническите си възможности. 


На въпроса колко отбори продължават в следващата фаза - всеки път е различно. По принцит това са два отбора, но организаторите дават и т.нар. уайлд кард. Тази година не знам каква ще бъде програмата, тъй като много отбори имат желание. Но на база на резултатите и показаната игра организаторите гледат доста благосклонно. Те дават възможност чрез тази уайлд кард в следващата фаза да играят още отбори освен първите два от всяка група.  В следващата фаза отново се правят групи, играят се един или два турнира, с по-стойностни и качествени мачове. 


Гледайки останалите групи, в отборите има много качествени деца. Баскетболът вече е масов спорт  се развива във всички страни. Включително и в България, в турнира участват и няколко български отбора. Това, в което изоставаме, е селекцията, по-точно - в липсата на ръстови състезатели. Но това не е толкова важно.


На първите две места след турнира в Ботевград са два румънски отбора. Тимът на Клуж - с който между другото направихме добър мач, загубихме го само с 5 точки разлика, момчетата ни просто не си повярваха,   безспорно е най-добрият в Румъния. С най-добрата школа и най-добрия бюджет - мъжкият им отбор играе в Еврокъп на много високо ниво. Докато другият отбор - Леи Букурещ, е много интересен. Това е частен клуб и доколкото разбрах, даже не участват в първенството на Румъния. Треньори са им сърби. И децата са доста добре селектирани и добре научени. В Румъния знам, че почти във всяка школа има сръбски треньори. И вече се работи много приоритетно в тази посока.


Страни като Румъния и Унгария, които доскоро бяха от нашата черга, вече работят доста по-усилено и по-мащабно. Но аз смятам, че и в България също има голям напредък в това отношение, разширява се геграфията и в България. Друг е въпросът за качеството , което може би не е на това ниво, на което ни се иска.