„Има два вида учители – такива, които те заливат с толкова много информация, че оставаш скован, и такива, които само с един малък подтик, ти вдъхват сила, с която можеш да скочиш чак до небето."


Робърт Фрост


Стайко Гочев е роден на 08.02.1924 г. в село Калугерово в многодетното земеделско семейство на Вела и Гочо Вуцови. Детството му преминава край красивото планинско поречие на река Малък Искър. Тогава получава първите си уроци по трудолюбие и скромност, човечност и честност, които остават дълбоко вкоренени в съзнанието му. Те стават основни ценности на целия му живот. Заражда се неутолимата му жажда за знания.


Следват години на младост, учение и развитие. Завършва гимназията в Ботевград и учителските институти във Велико Търново, София и Пловдив.


Учителската професия започва да практикува по южните склонове на планината Огражден - село Чуричене, Благоевградска област. По-късно се връща в родния си край като директор на основното училище в с. Своде. Пет години завежда педагогическия кабинет към Окръжния народен съвет в София - с фокус върху методиката и дидактиката на обучението на учениците в окръга.


През 1960 г., в качеството си на директор, Стайко Гочев за първи път прекрачва прага на Основно училище “Васил Левски. Посвещава почти четвърт век от живота си в грижа за възпитанието и обучението на поколения ботевградчани. До пенсионирането си през 1984 г. е денонощно отдаден на организация и ръководство, строителство и обществена дейност.  Високият интелект, феноменалната му работоспособност и отдаденост на хората, както и непрекъснатото състезание със самия себе си, му позволяват да постигне много.


60–те и 70-те години са особено ползотворен период за изграждането на материалната базата и учебно-възпитателната дейност. Идеята децата от града да учат в голяма и модерна сграда започва да се реализира през 1967 г. На мястото на старата сграда започва строежът на нов учебен комплекс по проект на арх. Марин Цонков. След поетапното му строителство, ОУ „Васил Левски“ има всичко нужно за обучението и развитието на учениците: два учебни корпуса (открити 1972 г. и 1977 г.) свързани с топла връзка, физкултурен салон и с множество спортни съоръжения, училищен стол, библиотека, актова зала дори и плувен басейн (открит 1980 г,).


През 1983 г. се открива релеф на патрона на училището - Васил Левски. Скулптор е Мария Гергова, а художник на текстовете - Ясен Дивчев от СБХ.


В училището под негово ръководство се провеждат научно-практически конференции, развива се нов педагогически опит, прилагат се ефективни техники на обучение и възпитание, изграждат се модерни кабинети с възможност за провеждане на лабораторни упражнения.


Училищният клуб по научно-техническо творчество участва в различни изложения, където децата показват своите технически постижения, умения и таланти.


Учениците получават възможност да открият и изявят своя талант в новооснованите състави на художествената самодейност. В училището се спортува, пее, свири и танцува. Създават се фанфарен оркестър, акордеонен състав, камерен струнен оркестър, голям детски хор и др. Любовта към народната музика събира 130 хористи в народен хор и 20 музиканти в битов оркестър. За обучението им са привлечени изявени български изпълнители като Костадин Варимезов, Нено Иванов и др. Незабравим спомен в ботевградската общественост остават масовите художествени продукции и концерти на училището. За тези динамични години по повод 90 годишнината на училището Анка Велчева казва: „Едновременно репетираха 4 хора и 5 оркестъра.” По няколко пъти на сцена се представят „100 години безсмъртие“,  „Българският календар“, „Урок по история“ и много други. Оперетата „Майчино сърце“ се изиграва 11 пъти. Репортаж и епизоди от нея се излъчват по Българската национална телевизия и Българското национално радио. 


Многократно се организират масови физкултурни композиции за 24 май, които са оценявани с първо място в общината (1968, 1970, 1971 и други години).


Звездни мигове за децата! 


С годините броят на учениците расте и достига 1800. Расте и педагогическият състав. В училището работят редица ценени учители, които се помнят – Виолета Коцева, Анка Велчева, Мария Цонкова, Марин Стоянов, Люба Томова, Генка Стефановска, Кръстина Накова, Вунка Вешкова, Мария Иванова, Катя Василева, Иван Бранков, Атанас Николов, Mира Недкова, Цветан Цолов, Иванка Стоева и много други. 


Училищният колектив работи успешно и с родителското настоятелство, чийто управител е Александър Попов. Те се включват дейно в изработването на костюми за самодейците заедно с ботевградската общественост. Изработва витрини за природонаучните музейни експонати.


На тържественото изпращане по повод пенсионирането на Стайко Гочев, Марин Стоянов казва:


„Човек с изключителна скромност, трудолюбие и честност. С личния си пример той ни респектираше и караше да подкрепяме всяка негова инициатива. А инициативите му бяха дръзки, винаги желаеше да сме с първите. И успявахме!


Идеята за построяване на ново училище озари нашия директор, той стана още по-забързан, още по-делови. Беше дошло време да докаже разностранните си способности, на счетоводител и проектант, на майстор строител и директор новатор.


Помня трудните години на преселение. Виждах го уморен и тревожен, но никога отчаян. Тази негова увереност ни даваше кураж. Строеше се ново, модерно, най-голямото в окръга, училище.


И ако има сянка, вградена в него, то тя пак е неговата. Той слизаше във всеки изкоп, заставаше зад всеки зид, всеки ден, всеки час...


Питахме се за девиза в живота му и разбрахме: „Давай преди да искаш и давай повече отколкото искаш.“


В друго изказване, Виолета Коцева се обръща лично към Стайко Гочев:


„Когато минаваме стъпка по стъпка по изминатия от Вас път, не мога да не изразя възхищението си от онези Ваши качества, които са ми правили силно впечатление, които винаги са ме удивлявали. Това е преди всичко творческият плам, с който подхождахте към всяка работа. За Вас нямаше малки и големи задачи. За Вас имаше просто задачи, които трябваше да се изпълнят срочно и качествено. И Вие с жар участвахте във всичко: учебна дейност, художествена самодейност, спортни и физкултурни прояви, трудови мероприятия и пр.


…


Бяха необходими ръцете на целия училищен колектив. Ръце да се изчистят прозорците, ръце да се хванат стотици шмиргелчета и шкурки, за да се оправят мозайките. Ръце да се постави велтерът на стените... Вие организирахте тези ръце и застанахте начело на една огромна работилница, която може да носи името „Направи си сам“.


Вие ни научихте на много неща. Много пъти съм се чудела от къде взимате толкова сили, как веднъж не казахте „Ох, не мога!“ И разбрах. Вашата сила идва от Вашата огромна любов, любов към труда, към хубавото, към децата.“


Стайко Гочев отдава 40 години от живота си за развитието на образователното дело в Ботевград и Софийска област. От тях 24 години посвещава на ОУ „Васил Левски”. Под негово ръководство, с усилията на целия училищен колектив, то става символ на знанието и духовността и открива нови хоризонти пред своите ученици.


Пенсионирайки се, Стайко Гочев остави на ботевградската общественост любимото си училище - вече най-голямо в Софийска област, получило признанието на Министерството на образованието за комплексен първенец.


Остави следа!