Дванадесетокласникът от ППМГ „Акад.проф.д-р Асен Златаров“  Владимир Цанов е сред петимата отличени в националния конкурс за ученическо есе на тема „Какво искам да променя в образованието“, организиран от Фондация „На крилете на знанието“. Целта на инициативата е учениците да споделят какви реформи трябва да се случат в българското образование, за да създава добре подготвени за бъдещето кадри. Младите хора трябваше да изложат своята визия за модерно и качествено образование, което ще ги стимулира да бъдат изследователи и да прилагат наученото в реални ситуации. 


Есетата бяха оценявани от комисия, съставена от членове на Фондацията и народния представител от 49 НС Свилен Трифонов. Наградата за петимата отличени е посещение на Народното събрание и среща с депутати и членове на Комисията по образование в НС на 16 февруари. 


В конкурса се включиха 130 ученици от цялата страна, като от нашето училище участваха още дванадесетокласничката Божидара Зланкова, единадесетокласниците Бояна Борисова, Гергана Влахова и Диляна Иковска, десетокласниците Любомира Николаева и Светозара Нанова и деветокласникът Кристиян Вълков.


Ето и есето на Владимир Цанов, което е сред първите пет в страната:


Какво искам да променя в образованието


Есе


Като ученик в 12 клас в профилирана гимназия, преминал изпитанията на дистанционното обучение, промените в образователните програми и действителността на заобикалящата ме училищна среда, смятам, че съм станал свидетел на едни от най-съществените проблеми на училищното образование в България, които бих искал да се решат.  Формирам моите възгледи на база обучението ми в профилирана природо-математическа гимназия. Спрямо наблюденията ми от средното образование, като проблеми съм забелязал и искам да се променят: малкото часове за практически упражнения в учебните програми, уеднаквеност на учебни часове в различните паралелки в първи гимназиален етап, допускането на ученици с недостатъчни знания и желание за учене във втори гимназиален етап (профилирано обучение) и нужда от разширяване на материалната база. Тъй като съвършената образователна система не може да се постигне, това далеч не са единствените нейни проблеми, а са част от тези, направили ми по-голямо впечатление и имащи по-голям ефект върху образованието в най-ключовия му етап според мен.


В първи гимназиален етап се изучават предмети като химия и опазване на околната среда, биология и здравно образование, физика и астрономия – природните науки. Проблемът там бе малкото на брой часове за лабораторни практики и упражнения. Новите знания са основополагащи, но би било добре те да са подплатени с повече практически упражнения за по-доброто усвояване на материала от учениците. Учебната програма за IX клас по химия и опазване на околната среда, по която аз се обучавах и още е действаща, предвижда 90 учебни часа за годината, като от тях за практически дейности (лабораторни упражнения, решаване на задачи, семинари, дискусии, дебати, проекти, учебни екскурзии и др.) са определени не по-малко от 25% на фона на максимум 56% за нови знания. Така написани, часовете за практически дейности са малко. В моя случай по природните науки нямахме почти никаква практика, тъй като се стараехме да наваксаме със самия нов материал, който доминира над практическите дейности и то с много. За това допринесе допълнително и пандемията от COVID-19, от която последва и дистанционното обучение. То беше причина за още по-трудното усвояване на материала в напълно непозната и неудобна за обучение среда, където задачите с практическа насоченост са неприложими. Решението, което аз считам за целесъобразно, е да се увеличи  броят на този тип часове, особено в паралелки, в които часовете са по профилираните предмети. Така на учениците ще им бъде онагледяван учебният материал, ще се допринесе за по-доброто му разбиране и усвояване и часовете ще бъдат по-интересни и ползотворни.


Учебните програми от VIII до X клас (първи гимназиален етап) се нуждаят от преправяне по отношение на персонализацията. В момента задължителните учебни часове за придобиване на общообразователна подготовка в учебния план за този гимназиален етап са съгласно държавния образователен стандарт и са напълно еднакви за всички с малки изключения. Тези малки изключения са избираемите учебни часове, в които се осъществява обучение. Например за придобиване на профилирана подготовка. При мен бяха часове за профилиращите предмети от специалността и не само. Ще дам пример от личен опит, за да бъде правилно разбрано това, което имам предвид. В обучението ми от VIII до X клас в профил „Софтуерни и хардуерни науки“ (от 2019 до 2022 г.) профилиращите предмети ми бяха информационни технологии, информатика, география и икономика и английски език, а паралелката беше с интензивно изучаване на английски език. Проблемът тук беше, че за три години в профил „Софтуерни и хардуерни науки“ не съм имал повече от три часа на седмица общо и за двата най-важни предмета за паралелката – ИТ и информатиката. В осми клас това бе заради интензивното изучаване на английски език с по 18 часа седмично, а в девети и десети клас – заради няколко предмета, които не бяха в учебния план в осми клас (природните науки, история, география и втори чужд език все още се премахнати от този вариант на обучение в осми клас). Останалите предмети също имат своята важност, но профилиращите предмети би било редно да преобладават. Намирам за правилно това да се промени, тъй като името на профила не е оправдано само с толкова малко часове. Според мен удачен вариант ще бъде часовете по ИТ и информатика в този профил и за трите години да бъдат около пет на брой седмично, от които два часа информационни технологии, два часа информатика и един избираем учебен час ИТ. По-общо казано, предметите пряко свързани със специалността да бъдат увеличени като бройка на места, където не са и има нужда. Подкрепям идеята, в която учебният план няма да бъде един общ за няколко профила, а ще бъде персонализиран за всеки отделен профил на база самия него. Така учениците ще имат повече време за упражнения, нови знания и няма да изпитват трудности в по-горните класове от средното образование в тази паралелка.


През годините съм се убедил, че образованието е като строенето на къща. Ако основата я няма или не е добре изградена, надграждането ще бъде или трудно, или невъзможно. Живи примери за това са децата, които са се отказали от ученето, изпускайки основни части от материала в училище. Често тези деца имат и лоша дисциплина, с което се пречи на учебния процес, но това е отделна тема, в която ключова роля играят учители, родители и училищният психолог. Учениците с лошо изградена образователна основа и пълно нежелание за учене не трябва да бъдат допускани до втори гимназиален етап на средно образование. За съжаление, има такива, които продължават в този етап, но резултатът не е в положителна посока. В решение на това смятам, че за преминаването във втори гимназиален етап от средното образование трябва да се взимат предвид оценките от НВО в 10 клас по същия начин както в 4-ти и 7-ми, като контролът на НВО трябва да бъде засилен на местно ниво, за да се избегне преписване и подсказване на националното външното оценяване.


Материалната база на едно училище е изключително важна за правилното и безпроблемно функциониране на учебното заведение. В България проблемите са свързани главно с липсата на физкултурни салони, недостига на класни стаи, както и санирането на сградите там, където е нужно. След няколко месеца вече няма да съм ученик, но се надявам за идващите след мен най-належащите проблеми с материалната база на училищата да намерят своето решение. Ключов фактор за това е добрата комуникация между всички заинтересовани в образователния процес - държавата, общините и училищата. 


Образованието в България има нужда от адекватни корекции в редица аспекти. Изброените проблеми са сред тези, които представляват риск за учениците при усвояването на учебния материал и за тези, желаещи да получат добра реализация. При евентуалното осъществяване на реформите, които посочих, вярвам, че родното образование ще върви в посока на своето усъвършенстване, по-голяма ефективност и ползотворност.