Врачеш е първото населено място в общината с вендинг машина за лекарства

№18. Не е предозирал. Просто природата,понякога греши и няколко процента се раждат идиоти. При социализма ги държаха в клиники, сега са на свобода и даже могат да се представят за политици. Не знам каква държава сме, но тези които създават, никой не помни.Помнят ликвидатори и рушители.Идиота има потребност да руши. Той изпада в някаква екзалтация, пищи и подскача. Получава оргазъм когато руши. Едва ли не знаете,че идиота не може да бъде създател. Ще спомена две коренно различаващи се страни. При социализма всеки работник,или кооператор, поне на екскурзия е посетил Русия. Видял е как се грижат за дворци и паметници, а едва ли някой не знае, какви сатрапи са били Руските царе. В средата на Европа, малката държава Белгия, по врене на Император Леополд е завоювала цяла Африка. Леополд е бащата на съвременното робство. За всеки негър е взимал четвърт франк. Две трети са умирали преди да стигнат робските пазари.Едва ли имат повод да го обичат, но поне десетината държви, които съм посетил,в центъра на столицата има голяма статуя на Император Леополд. Африканците не ги събарят, защото са част от историята. В България десетина процента, от които половината идиоти, ни обясняват какво е добро за нас и как да живеем в бъдеще.

Вендинг автомати за лекарства има в целия цивилизован свят, но те играят повече ролята на дрогерия,или санитарен магазин и са в по-дивите райони.Риск е да се поставят там 75% от известните лекарства. Не е ли по-лесно Общинския съвет да задели малка сума-субсидия за нощна аптека, с ОПИТЕН фармацефт, защото той в много случай ще играе и ролята на консултант. Няма да ги заболи ,ако е и от собствената им заплата. И идеалното място за това е болницата, която е в центъра на региона. Защо ли да е лесно?Тук опита на света няма значение. Важно е какво е сънувал кмета.

Та за Руския паметник, макар,че вече нищо свято няма за Българина. Не съм присъствал на старта на събарянето, защото отсъствах от България. Съседите живеещи 70 години "в сянката" му, са изкочили заради шума. Днес си говорехме. Нямаме Правителство. Нямаме Софийски градски съвет. Нямаме бюджет...но има хора,които в "метербата",десет дни преди НГ,да свърщат най-неотложното нещо и вероятно да си получат Коледните подаръчета. Събарят го. Всеки офицер от капитан нагоре, знае,че военен паметник не се закрива без почетен карул.Ще кажете, случват се грешки, става набързо.И тук ще разберете,че няма грешка. Точно в 20 часа,стройна колона от Украинци с факли и ленти Азов, на ръкава, запяват пред паметника... Защо нито една ТВ не даде 10 секунди от този позор. Целия квартал,е "син". Целия квартал, обаче е вбесен. Колебах се дълго дали да пиша това. Написах го, защото в България се случват неща, за които никой не подозира. Не подозирам и аз. Но майната им на Евроатлантиците.

Скоро загубих близък,излязъл преди 40 години от живота ми и разбрах колко е ценно нещо което си загубил. Отгледах детето си на етаж достроен след Американските бомардировки. Следващата част прекарах до Руския паметник, който се бе превърнал за мен,незабележим,като уличен стълб. Сега ми е мъчно. Веднъж заради паметника и,че трябва да напусна България отново. Място където мислех,че ще умра. Толкова я обичам. Тъжно ми е за хората в България. Хора които вдигат паметник на тези които са сринали 1/3 от София и тези които събарят паметник на тези които са го освободили. Вие бихте сменили 3 март, за 4 юли, само за да са щастливи,тези които ви зтриват. Прочетете стихотворенито-епос на НЕДЯЛКО ЙОРДАНОВ от днес и дано по някакъв начин бъдете щастливи.