На 29 ноември се навършват 146 години от освобождението на Ботевград от турско робство. По този повод учениците от X “а“ клас на ППМГ “Акад. проф. д-р Асен Златаров“ проведоха днешния си час по история в Общинска читалищна библиотека “Иван Вазов“. В тяхно изпълнение прозвучаха стихотворения на двама местни поети - “История“ /Георги Северов“/ и “Моят град“ /Симеонка Влайкова/. 


Часът по история продължи с представянето на компютърна разработка, подготвена от екипа на общинската библиотека. Презентацията проследява накратко избухването и хода на Руско-турската освободителна война. Акценти в разработката са: Априлското въстане, потушено с небивала жестокост, което кара света да заговори за малкия героичен народ, който предпочита смъртта пред живота в робство, Българското опълчение Самарското знаме, битките в нашия край, довели до освобождението на Орхание /днешен Ботевград/, поборниците от Орханийския край – сподвижници на Апостола на българската свобода и участници в Опълчението.


Значително е участието на опълченците от Орханийско. Сред първите записали се в Опълчението са доброволците Васил Мицов, Стамен Вълков, Тодор Шунтов, Петко Студенополски, Драган Ветовски, Стефан Попов от Орахние, Цено Вълков от Трудовец, Гено Тодоров и Петър Мишев от Новачене, Весил Стаменов от Литаково. 


Показан беше списък на опълченците от Орхание. Много от тях оставят костите си по бойните полета. На Шипка загиват Доко Костов от Орхание и Димитър Манов от Новачене. Край Стара Загора загива Тодор Генов от Липница, а от раните си умират Димитър Колев и Дойно Стоев от Литаково. Безследно изчезнал на Шипка е Петър Мишев от Новачене. 


Опълченците Димитър Лалински, Стамен Чангов, Божко Божилов, Васил Мицов, Гаврил Брънчев доживяват Освобождението. За проявен героизъм в боевете те са наградени с медали и ордени за храброст.


Ето и част от текстовото съдържание на презентацията, което описва пътя към освобождението на Ботевград:


След затварянето на блокадния пръстен около Плевен, ген. Гурко предлага разгърнат план, който предвижда настъпление към Орхание с цел разгромяване на формиралата се турска армия на Мехмед Али паша, назначен едновременно и за главнокомандващ турските войски в Босна, преминаване в Софийското поле, оказване на помощ на намиращия се на Шипка седми корпус на ген. Радецки и решително настъпление към Одрин и Цариград. 


На 15 ноември 1877 год. Западният отряд на ген. Гурко тръгва от Телиш и се отправя по Орханийското шосе. Генерал Клодт има за задача да спре подкрепленията на турската войска към Правец. Настъпва към Новачене с ескадрон и половина, начело с полковник Лихтански и към Литаково с останалите четири ескадрона, но се натъква на турски отряди. В продължение на девет часа те задържат напора на превъзхождащия ги по численост неприятел – 400 черкези, турска пехота и артилерия. Въпреки загубите целта е постигната – на 27 ноември 1877 год. генерал Гурко вдига войските си. Разделени в три колони, първата към Орхание, втората – към Шиндарника, третата – към Златишкия балкан. 


Първи в изоставения полуразрушен град влизат руските воини на генерал Елис. Това е и денят на освобождението на Орхание – 29 ноември 1877 год. Това е и денят, превърнал се в граница между мрака на робството и светлото бъдеще на един свободен български град .


В нашия край генерал Гурко планира и осъществява една от най-забележителните операции в историята на военното изкуство – зимния преход през Балкана. Зимата на 1877 година всички възможни проходи са в укрепени позиции. Трябва да се търсят околни пътища и пролази, неотразени във военните карти. Орханийци стават предводители на отрядите на генерал Гурко. На 12 декември започва настъплението. Войната е не само с турските орди, но и с природата. Температурата пада до -15, -20 градуса, снежна виелица като стълбове от сняг засипва превиващите си високи дървета. Войниците са на височина 1 200 метра, изкопали са дупки в замръзналата земя, стоят лице в лице със суровата зима, като че ли излизат в открит бой с развилнелите се сили на природата, разказа историкът Петър Ценов /1869-1935/ – учител и общественик, автор на първото историко-географско изследване на Ботевград.  


На 15 декември първите руски колони се спускат отвъд Балкана и завземат селата Потоп и Чурек. На 20 декември се появяват и първите руски разреди на Арабаконак. Огромна е радостта и надеждата, обхванали в онези дни всяко кътче българска земя. Хиляди са ентусиазираните доброволци, записали имената си в героичното Българско опълчение, а над 150 от тези достойни български синове са от Орханийския край. Те учудват и възхищават с проявения героизъм и саможертвата в боевете за Стара Загора и Шипка притихналата в очакване Европа.