След спечелената от мъжкия баскетболен отбор шампионска титла ви представихме отзивите на играчи и треньори. Малко встрани обаче като че ли остана нещо друго. Става дума за невероятната подкрепа на публиката - не само в Арена Ботевград, но и в залите в другите градове. Огромен дял в тази подкрепа имаше и фенклубът на Балкан. И най-вече неговият председател. Познавате го. Видин Велчев.


 


Завърши сезонът, резултатите са ясни. Нова титла, за втора поредна година и трета за последните пет. И този сезон Балкан доминираше


Да, спечелихме титлата и тази година. Малко трудно е да се каже, че доминирахме, ако се има предвид целия сезон. Защото имахме някои спадове, особено в началото и в средата на първенството. Но успяхме. Щом станахме шампиони, значи всичко е добре. Като погледнем, за последните пет години три пъти станахме шампиони, така че въобще няма от какво да се оплакваме.


Ти лично като председател на фенклуба на Балкан се заемаше почти изцяло с присъствието на фенове - особено при гостуванията. Как успяваше в тази никак не лека задача?


 Вярно е, че през мен минаваха нещата, свързани с организацията на феновете. Главно с пътуванията до други места. Правехме всичко това за да могат колкото се може повече хора да отидат на мачовете., особено при гостуванията.


Всички знаят, че ние сме една атракция. Всеки отбор знае, че като домакинства на Балкан, ще пристигнат фенове от Ботевград. Това допринася за атмосферата в залата и служи като дразнител - в добрия смисъл на думата - феновете на домакините да напълнят и те тяхната зала. В известно отношение имаше и трудности - например при гостуванияата на ЦСКА това бяха малкото на брой места в залата.


Но се радвам, че успяхме. Всичко това е благодарение на хората, които имаха желание да отидат на мачовете. С клуба имаме добра комуникация, те ни помагат в това отношение  и нещата се получиха.


На някои дестинации, когато имаше по-малко хора, пътувахме с лични автомобили. При повече хора контактувахме с местните транспортни фирми за осигуряване на превоза и ангажирахме по един, два, понякога и три буса. За последния мач и клубът ни отпусна един автобус с безплатен превоз за всички желаещи. Беше трудно, защото беше работен ден, разстоянието до Бургас бе голямо. Но напълнихме и този автобус и в залата в Бургас имаше не по-малко от двеста привърженици на Балкан.


Имаше и доста фенове на домакините. Но за отбелязване е, че от тяхна страна нямаше никакви пречки за нас, липсваше каквато и да е било злоба, имаше дори взаимно уважение - както  там, така и на мачовете в Ботевград. Дано продължат така. Те надскочиха себе си. В началото на сезона никой не ги слагаше в сметките, дори за Топ 5. Но те стигнаха до финал абсолютно заслужено. И беше нормално всичко това да повиши интереса и у бургаската публика.


 


Между другото, не знам дали ти е известно, че Черноморец е първият отбор, който изнася трофей извън столицата. През 1965 година стана носител ня купата на България, тогава под името Ботев Бургас, в състава бе Бойчо Брънзов, чието име носи залата в Бургас. След четири години - през 1970-та, това направи Балкан.


Не го знаех този факт. Значи нешата се завръщат там. Сега чувам, че и Миньор Перник има желание да участва в НБЛ. Имат намерение, но от хора, близки до този клуб знам, че това намерение вече е факт.


Имаше ли проблеми в някой от градовете, в които не бяхте допускани н залите?


Този сезон със сигурност нямахме такъв проблем. Никъде, където сме ходили. Притеснявах се единствено за гостуванията на  ЦСКА - и в редовния сезон, и в плейофите, единствено заради малката зала, тъй като не може да побере всички желаещи. Но в крайна сметка влязохме всички. Немалко се бяха отказали да пътуват именно по тази причина. Но все пък всеки, който имаше желание, влезе в залата, благодарение и на домакините.


От страна на техните привърженици нямаше абсолютно никакви провокации - такива, които се случваха преди години с т. н. фенове на друг тим от столицата. На полувремето излизахме заедно един с друг, нямаше и помен от някакви ексцесии.


Поддържахте връзки и с играчите на Балкан


Така е. Процесът бе двустранен. Имаше го и от наша, и от тяхна страна. Което е много хубаво. Това трябва да го знаят навсякъде. Когато те прявта такива жестове, участвайки в градски мероприятия, те един вид връщат благодарността към феновете. Това прави много добро впечатление и радва хората, особено в такъв град като нашия.


Освен на мачовете на мъжкия баскетболен отбор, вие на няколко пъти подкрепяхте и отборите на подрастващите. А също така - и на футболния отбор. Надявам се да продължите по същия начин и по-нататък.


За следващия сезон сме си пставили две цели. Първото - присъствието на футболните мачове на Балкан. Надявам се сега като се върнем на официалния стадион "Христо Ботев", да има по-голяма посещаемост. И то не само като зрители, а като истински фенове, да се създаде атмосфера.


Другото, което ми се иска, да има повече публика и на баскетболните мачове на подрастващите. Повечето от срещите са много интересни. Има някаква нагласа, че щом играят деца, не е интересно. Няма нищо такова. От друга страна, като има фенове, които ги подкрепят, за децата е огромна емоция. Те изживяват всичко това на сто процента. Те не мислят за професионални договори, за заплати, децата си мислят единствено единствено за мача, които играят в момента. Разбира се, има определен проблем, че повечето от техните мачове са в работен ден, и то по обяд. Но когато са в Ботевград, и то в събота и неделя, ще е хубаво да се пълни повече залата.


И то не главно от родители и приятели


Да. Що се отнася до родителите, този сезон те се представиха изкючително. Не само бяха на мачовете, но действаха като истински фенове. Включително и преди няколко дни, на финалния турнир за момчета до 13 години в Силистра, беше приятно да се чуват техните възгласи в подкрепа на малките балканци. Така трябва да е. Надявам се следващата година да е още по-добре.


Това е Ботевград, това е Балкан!


Точно така. Разбира се!