Фотоизложба и изложба на реалистични макети предостави екипът на Зелени Балкани на жителите на Ботевград тази вечер. Събитието се състоя в залата за съвременно изкуство – Хетеротопии, която е в съседство с Туристически информационен център - Ботевград. Изложбите гостуват в града по инициатива на Зелени Балкани и Исторически музей - Ботевград.


Откриването на експозициите привлече много посетители. Присъстващите изслушаха с интерес лекциите на Ива Жекова и Поля Тончева – представители на Зелени Балкани, за защитените и застрашените видове животни в България и тяхната отглеждане и лекуване в базата на организацията в Стара Загора. 


Фотоизложбата включва 28 атрактивни кадри на красиви местообитания и видове с европейско консервационно значение, дело на известни фотографи. 


Другата изложба се състои от 9 макета в реални размери на защитени видове животни, изработени от сръчните ръце на Николай Тодоров – Арт Модел. 


Макетите са на:


Ловен сокол (Falco cherrug) - най-едрият сокол в България, световно застрашен вид и критично застрашен за България. Видът и неговите местообитания са обект на защита от екологичната мрежа Натура 2000;


Червеногуша гъска (Branta ruficollis) - световно застрашен и защитен вид, обект на опазване в екологичната мрежа Натура 2000. България е важно място за опазването на вида – в по-студени години почти цялата световна популация прекарва зимата в района на Приморска Добруджа;


Брадат лешояд (Gypaetus barbatus) - символ на българската природозащита и изчезнал от територията на страната преди повече от 50 години. Включен в Световния червен списък на застрашените животни в категория “Потенциално Застрашен” (IUCN Red list / Near threatened) и в множество други международни регламенти. В България видът е Изчезнал (Extinct), вписан в Приложение 2 и 3 на Закона за биологичното разнообразие.


Белоглав лешояд (Gyps fulvus Hablizl, 1783) - Белоглавият лешояд е един от четирите вида лешояди, които се срещат в Европа – едра и впечатляваща птица. Широко разпространен и многоброен в миналото, в края на миналия век, белоглавият лешояд е с едва 1–2 активни гнезда само в Източни Родопи. Благодарение на усилията на природозащитни организации, днес популацията на вида нараства и можем да го видим в Стара планина, Източни Родопи и Кресна.


Кафяв дълхоух пилеп (Plecotus auritus) - Строго защитен. Закон за биологичното разнообразие – Приложение 2 и 3, Бернска конвенция – Приложение II, Бонска конвенция – Приложение II, EUROBATS,Директива 92/43/ЕЕС – Приложение 4. Рядък вид, среща се главно в планините (Рила,Пирин, Родопите, Стара планина).


Бутилконос делфин, Афала в мащаб (Tursiops truncatus Montagu, 1821) - Афалите са разпространение по цялата крайбрежна зона на Черно море, като понякога се срещат и далеч навътре в открито море. Обикновено сформират големи групи през есента. Това е най-едрият представител на китоподобните в Черно море, достигащ дължина до 3,3 м и тегло до 300 кг. Продължителността на живота е 25–30 години.


Морска свиня/муткур (Phocoena phocoena Linnaeus, 1758) - Муткурът е най-малкият представител на китоподобните в Черно море, като дължината на тялото му е средно 1,3–1,5 м, а средно тегло – 30 кг. Главата е къса и заоблена, а рострума (клюна) не е отличим.


Белошипа ветрушка (Falco naumanni, Fleischer, 1818) - Белошипата ветрушка е малък вид сокол, много близък с черношипата ветрушка (керкенеза). Хищник, чиято основна храна са едри насекоми и дребни гризачи, което го прави полезен помощник на човека в борбата с неприятелите в земеделските територии.


Малък корморан (Microcarbo pygmeus) - Известен още като малка дяволица, малкият корморан е средно-едра колониално гнездяща рибоядна птица. Видът е тясно свързан с различни по характер водоеми, като гнезди обикновено в смесени колонии заедно с чапли. У нас е гнездящ, мигриращ и презимуващ вид, като понастоящем се среща целогодишно в страната.


От Зелени Балкани са осигурили безплатни информационни материали, дипляни, флаери, детски информационни табла и стикери на защитени видове.


Жителите и гостите на Ботевград могат да разгледат двете изложби всеки ден от 9 до 12 и от 13 до 17 часа през следващите два месеца.