В поредното издание на клубното телевизионно предаване „Часът на Левски" капитанът на сините Георги Петков споделя голямото си разочарование от отпадането на Левски от евротурнирите, своето обяснение за тежкия период на отбора и вижданията си за бъдещето.

Георги, този сезон за Левски определено не се разви по добър начин...

- Наистина е така. Проблемът е, че не е само тази година. Вече втора година става така, че Левски не върви както ние и феновете очакваме. Мисля, че предните години, когато достигнахме четвъртфинал за УЕФА и влязохме в групите на Шампионската лига, бяхме достигнали тавана си. Вдигнахме много летвата. Определено между тези футболисти, които напуснаха и тези, които са в момента има разлика. Сега отобрът е изграден от доста по-малди момчета, които съвсем нормално нямат нужния опит. Доста ни е трудно.

Преди четири години когато Левски отпадна от Беверен едва ли някой е предполагал, че на следващата година ще постигнете такива успехи...

- Така е. Този отбор, който постигна успехите се градеше близо четири години. Първата година не успяхме да бием Беверен, но след това се сработихме и дойде триумфа.

Вече си капитан на Левски. По-различно ли се чувстваш?

- Капитанската лента не я приемам като нещо силно. Просто така е преценил треньорът и приех неговото решение. Не мисля, че има разлика между мен и останалите футболисти.

Повече ли се чува твоят глас в съблекалнята или и преди се е чувал достатъчно силно?

- Че се чува е факт. Но не е заради капитанската лента. Просто съм по-емоционален в мачовете. Мразя да губя и може би заради това повече викам. Сигурно съм нагрубявал и наранил някой, но след това в съблякалнята съм се изправял срещу този човек и съм му се извинявал. Това е в играта. Извън нея няма проблем.

А някой от защитниците сърди ли ти се? От началото на този сезон почти няма мач, в който те да не са допуснали грешки.

- Не знам дали се сърдят. По принцип те са хората пред мен и без тях не мога да играя. Засега се разбираме. Надявам се Бистрон да преодолее езиковата бариера колкото се може по-бързо. Рабех вече влезе в час и говори добре.

В този кръг Левски играе с Беласица, което би трябвало да е лесен мач. След това обаче предстоят двубои със Сливен, ЦСКА, Черноморец и Славия, които могат да решат титлата.

- Остана ни да се борим само за шампионската титла и купата. В миналите години играехме в евротурнирите и малко пренебрегвахме българското първенство. Заради това не подхождахме добре към някои мачове. Сега обаче само това ни остана. Надявам се да изиграем добре тези двубои.

След такива разочарования в Европа и на футболистите и на феновете е много трудно. Как успяваш да продължиш напред?

- Че има разочарование в хората се вижда. И при нас обаче има не по-малко разочарование. Ние искаме да печелим, но понякога не се получава. Лошото е, че това се случва в евротурнирите, където Левски винаги иска да играе силно и да влезе там където му е мястото. Феновете ще преосмилят нещата. Те виждат, че се гради един нов отбор с млади футболисти, а това изисква много време. Феновете отново ще дойдат на стадиона.

Беше разочарован след отпадането от Жилина и каза, че ще обявиш някои неща след около петнадесетина дни. Този срок наближава.

- Бях афектиран след Жилина. Но ми дойде в повече. Аз бях разочрован и след Бате Борисов. Като се замисля май е дошло времето когато трябва да отида да играя някъде. Естествено ако има подходяща оферта за мен и клуба, можем да седнем и да я разгледаме. Моята цел бе да играя в Шампионската лига. Нещата обаче не станаха. Вече 7-8 години съм в отбора и си мисля, че вече ми е дошло времето да изляза в чужбина.

Съжаляваш ли, че не направи това през лятото?

- Не. Останах заради евротурнирите. Можех да отида някъде, но те щяха да ми липсват. Минал съм през тази незабравима тръпка. Четвъртфиналът за УЕФА и влизането в Шампионската лига ще ги помня цял живот. Това бяха най-щастливите ми моменти.