Бившият народен представител от „Демократична България” в 45-то Народно събрание д-р Александър Симидчиев бе на 2 юни в Скравена. Той  присъства на тържествата, посветени на Христо Ботев и подвига на неговата чета.

Да си припомним една мисъл на Христо Ботев: „Големите хора правят малки работи, а големите работи се правят от малките хора”...

Абсолютно се съгласявам, защото истински големите работи се правят от множество малки хора, обединени в общност. И това е, което трябва да направим в България, за да постигнем успех, който в много държави се постига с други ресурси. Имаме хората, на които можем да разчитаме и това е нещото, на което трябва да заложим, за да успеем.

На 2 юни, Деня на Ботев, пред Съдебната палата в София отново имаше протест с искане за оставка на главния прокурор Гешев. По това време дойде и новината  от САЩ за прилагането на закона „Магнитски”  срещу трима българи – знакови лица в нашата действителност. Вашият коментар?

Имаме нужда да освободим държавата от алтернативния начин на контрол. Имаме официалните източници на власт - законодателна, изпълнителна, съдебна и прибавям медиите като четвърта. Тези власти не трябва да се смесват и не трябва да има вмешателство върху тяхната работа. За парламента – това е законотворчеството, за медиите – информираността. Всяко нещо, което отклонява тези власти от изпълнение на задълженията им, трябва да бъде преследвано.
Що се отнася до прилагането на закона Магнитски – това е знак за корупция с огромни размери. Корупция, която влияе на развитието на държавата, отклонява я от пътя ни на евроатлантическа  интеграция и европейско бъдеще.
Абсолютно приемливо според мен е на знаковата дата 2 юни да има протест с искане за справедливост. Има нещо много символично в това! А ние сякаш сме позабравили символите.
И според мен много важно бе, че в миналия парламент, ние успяхме да припомним, че духът на парламентаризма не е само в изказвания от трибуната, но това е и сградата, където много хора са отдали  интелектуалния и човешкия си потенициал, за да се развива демокрация в България.

45-то Народно събрание имаше твърде кратък живот. Успя ли да свърши нещо важно?

За мен това беше първо участие в Народното събрание. Много неща научих. Най-важното според мен бе, че имахме много добро представителство на нагласите в нашето общество. Колкото по-богата и пъстра е картината в парламента, толкова по-добре са представени отделните групи в нашето общество.
На второ място – беше прекъсната практиката парламентът да е гумен печат за решения, които се взимат извън Народното събрание. Занапред това трябва да продължи. Парламентът е мястото, където се коват законите и се контролира спазването им от изпълнителната власт.
Така че според мен 45-то Народно събрание свърши нещо много важно – върна парламентаризма. Не само в сградата, а и в духа на хората, които бяха там.