„Тя, стоката, селяни, се харчи там, където има потреба. И със свободата е така!” Това са думи на Захари Стоянов от „Записки по българските въстания”. Казва ги  разочарван от страха и пресметливостта на хората, които  като апостол агитира да въстанат.... Това е една от любимите книги на художника Георги Младенов. Към репликата за „стоката, която се харчи там, където има потреба”,  той добавя – „Не само със свободата, и с изкуството е така.”


Георги Младенов е завършил специалност „Сценография” в Художествената академия през 1987 г. В театър обаче не  е работил. Защото: „в академията ни учеха, че сценографът е автор. Трябва да прочете пиесата, да я анализира, да представи своето виждане за персонажите и т.н. А в театъра е друго - работят много хора, водещ е режисьорът,  сценографът трябва да следва неговото виждане” – казва Георги Младенов за избора си да рисува извън театъра.
Днес Младенов има свой разпознаваем стил. „Стилът идва в процеса на работа.  Когато се усетиш, че владееш нещата толкова, че да можеш да експериментираш, да добавяш нови изразни средства, нови умения. Мисленото на картината върви едновременно с техниката” – казва художникът.  За него сръчността, изкустната ръка са много важни. Всъщност думата художник, която произлиза от старобългарската „хондогъ” означава точно това – опитен, сръчен.


„Сръчността на съвременните художници често се презира. Това било занаятчийство. А чистото изкуство трябвало да бъде далече от занаятчийството. Според мен това са объркани представи. Когато правиш авангардно изкуство, пак си личи дали може да рисуваш, дали владееш, формата, цвета, дали владееш занаята, дали имаш изкусна ръка. Това е  все едно един поет да не познава граматичните правила, да не владее езика. Смешно е” – казва Георги Младенов.
Художникът живее в Ботевград от 15 години насам. Познават го хората, които се интересуват от изкуство, а в малкия град те се броят на пръсти... „Усещам, че изкуството се смята като някаква луксозна добавка към живота. А те са едно и също нещо. Нали  знаете онази известна мисъл: „Да четеш е толкова трудно, колкото и да пишеш.”. Според мен да разбереш автора, например Достоевски, ти трябва да се доближаваш  до неговото емоционално, културно, интелектуално ниво. Пишещият и четащият, рисуващ и гледащ, пеещ и слушащ - това са една и съща категория хора. Изкуството не е добавка, то е самият живот. Самото живеене е изкуство” – казва художикът Георги Младенов.