В Исторически музей – Ботевград се състоя официално откриване на изложбата „Антично селище в м. Грамаде, землището на с. Скравена“. В експозицията са представени откритите находки при спасителните археологически проучвания в района на трасето на новия скоростен път между Ботевград – Мездра, част от Е-79.


В уводните си думи при откриване на изложбата Рени Лазарова, директор на музея, поздрави гостите и им благодари за отделеното време. “В рамките на Европейските дни на културното наследство избрахме да Ви представим една от многообразните и специфични дейности на музейните институции, а именно издирване, проучване и опазване и експониране на археологическото културно наследство“, каза тя.


“В Ботевградския край наситеността с културни ценности от археологическо естество е доказателство за зараждането и развитието на живота хилядолетия наред. Не би било възможно да се направят тези изводи, ако не се стъпи на фундамента, който предлага един добре проучен обект. За съжаление, археологическата наука също е сложен комплекс от дейности, обвързани на първо място с наличието на финансов ресурс. Всяко инвестиционно намерение, придружено от изкопни дейности, по закон се предхожда от археологически наблюдения и проучвания, ако се налага. Такъв е случаят, при който през 2011г. екип от колеги с ръководител доц. д-р Сергей Торбатов извършват теренни обходи по трасето на проектиращия се все още  тогава път Е-79. Регистрираните обекти изчакват своя ред и през 2019г. теренните проучвания са факт“, обясни директорът на музея.


Рени Лазарова изрази задоволството си от проведените археологически разкопки. “На първо място, защото в зората на новосъздадените музеи в началото на ХХ век стоят археологическите сбирки и изследването на всички старини от движим и недвижим характер. Следващата причина е колкото комплексна, толкова и лична. В ботевградския край провеждането на археологически разкопки и проучвания е било добре залегнала традиция в календара на музейната дейност до деведесетте години на ХХ век. Резултаите от това са експонирани във витрините на музея. След това следите се губят. А сега се въвзраждат. Не на последно място смея да твърдя, че освен средство за попълване на фонд и витрини, археологическите изследвания са основа, върху която да се обновяват и прецизират някои от известните данни за развитието на селищната ни история“, подчертя тя.  


Резултатите от проучването на „Антично селище в м. Грамаде, с. Скравена“ бяха представени лично от ръководителя на екипа - доц. д-р Сергей Торбатов – НАИМ при БАН.


Макар и добре познато от множество споменавания в научната и краеведска литература от края на 30-те години на миналия век насетне, селището е въведено в археологическия регистър едва през 2012 г., вследствие на проведените през септември 2011 г. теренни издирвания по новото трасе на пътен участък Мездра – Ботевград от високоскоростен път Е-79 (І-1). Пътното трасе пресича югозападната периферия на селището в отсечка с дължина 300 м, при сервитут на строежа от 30 м.


Керамичните находки са обработени от д-р Николай Русев, който е автор на графичните табла и диаграми, включени в презентацията. Броят на придобитите и обработени фрагменти възлиза на 3 479, като 80% от тях са дребни парчета от натрошена антична строителна керамика /изключително от керемиди/.  Най-ранната находка от обекта е ретуширана кремъчна пластина с вероятна датировка в късния халколит /каменно-медната епоха/.


Монетната серия се състои от емисии на централното римско монетосечене от ІІ-ІІІ в., включващи 10 денария, 2 сребърни и 4 билонови антониниана. Повечето от тях принадлежат към укрито в края на третата четвърт на ІІІ в. монетно съкровище, което ще да е било разпиляно по склона на възвишението. /1/


Късноримските монети са общо 322 екземпляра, които принадлежат към 38 реверсни типа, репродуцирани в различни монетарници и от името на различни владетели в периода от 298/299 до 403 г.


Най-късните монети от обекта са едно акче на Мехмед II Фатих, отсечено в Едирне през 1475 г., и един денáр от типа PATRONA VNGARIE на владетеля на Свещената Римска империя Максимилиан II, емитиран в Кьормьошбаня през 1569 г.


Четирите купни находки принадлежат към един и същ монетен депозит, който е бил укрит в някакъв контейнер от нетраен материал в гредореда на покрива на помещението. С изключение на 1 екземпляр, който е фракция на фолиса от периода 321-324 г., всички останали са от различни номинали (от Æ 2 до Æ 4) на късноримското медно монетосечене. Находката завършва с емисии на Констанций ІІ от периода 355-361 г.


Екипът, извършил проучването, бе представен още от Ивайло Крумов – директор на ИМ – Белоградчик, и Биляна Торбатова – заместник ръководител на екипа и докторант в НАИМ при Бан. 


Част от екипа е и директорът на ботевградския музей Рени Лазарова, която е археолог.  


Официални гости на откриването на изложбата бяха секретарят на Община Ботевград – Стефка Граматикова, Илин Черняшки – председател на ОбС Ботевград, общински съветници, Цанка Йорданова – главен библиотекар в Народно читалище „19 февруари“ – Скравена, много жители на селото. Интерес към събитието бе проявен и от Исторически музей – Правец, като на откриването на изложбата присъстваха Татяна Борисова и Галя Дикова – съответно директор и уредник в музея. Сред гостите на откриването бе и Иван Стаменов – краевед, автор на книги.