„Валенсия“ предлагаше на Бирюков добри пари, но той не прие. „Реал“ стана първият и единствен клуб в испанската кариера на Хосе Бирюков. Испано-руското крило бе в Мадрид в продължение на 11 сезона. За този период той  беше отличен стрелец, способен да шутира от всяка ситуация. Той много бързо изстрелваше топката, което често му позволяваше да стига до тройка с фаул.


Един от най-знаковите моменти на Бирюков в „Реал“ – това е решаващата стрелба в четвъртфинала за Купа Корач през сезона 1990/1991 срещу италианския „Казерта“.


В първия мач „Реал“ бе загубил с 13 разлика /79-92/. В реванша „Реал“ трябваше да заличи тази разлика. В самия край на срещата „Реал“ водеше с 13 разлика. А Бирюков направи така, чеда се избегне продължението, вкарвайки победната тройка със сирената – 74-58.


Отявлен лидер в „Реал“ Хосе никога не е бил. Все пак негови съотборници са били Дражен Петрович Фернандо Мартин и Арвидас Сабонис. Но Бирюков винаги поддържал стабилно високо ниво на свята игра, което му помогна да получи покана за Мачовете на звездите на испанския шампионат през 1987 и 1991 година.


 Испанските медии буквално във всяко едно интервю питали Бирюков за конфликта между Петрович и Мартин в „Реал“ в края на 80-те години.


 Мартин бе първият испанец в НБА. През 1987 година той се върна в „Реал“ след края на сезона с „Портланд“.


„Всички играчи на „Реал“  са флиртували с момичета и са ги ганели на танци в заведенията, които посещавахме . Всички, освен Фернандо Мартин. Той идваше в клуба, сядайки на своето място, и си поръчваше сок от праскова.  Да, именно дяволския сок от праскови. След което при него идваха няколко момичета. Той даже не трябваше да прави нищо друго“, характеризира своя съотборник Бирюков.


През 1988 година в клуба се появил Дражен Петрович – играч-легенда, но в „Реал“ той само се опитваше да направи име.


„След мачовете избухваха конфликти. Дражен беше много егоистичен. Във финала за Купа Сапорта срещу „Казерта“ (117-113 след продължение) през 1989 година Дражен вкара 62 точки, немислим показател. Но той мислеше единствено за себе си. Заради това се стигна до продължение. Както ми каза моят съотборник Фернандо Ромей, разликата между Дражен и Фернандо Мартин е, че Фернандо цени много самия клуб, докато Дражен разглеждал „Реал“ като транзитен пункт за НБА.  В овъртайма ние спечелихме, но при загуба щеше да бъде виновен Петрович, въпреки неговите 62 точки… Дражен винаги бе такъв. Познавах го от 14 години, тъй като се срещахме по международни турнири. Той никога не играеше в защита“, цитира Бирюков Lagalerna.


Фернандо Мартин никога не позволяваше на съотборниците си да се отпускат, и затова Петрович определено не беше „негов човек“.  Но до сезона 1988/1989 те някак си се изтърпяха заедно, след което Дражен замина в НБА.


Съдбата и на Мартин, и на Петрович, бе трагична. Фернандо загина в автомобилна катастрофа през декември 1989, когато бе на 27 години. Това бе шок за Испания и се отрази на микроклимата в „Реал“, който се лиши от своя лидер. След три години и половина същото сполетя и Дражен, когато бе 28-годишен.


Един от най-ярките спомени на Бирюков е участието на Олимпиадата през 1992 година, когато на Испания се наложи да се изправи срещу американския Дрийм Тийм.


Испанците бързо загубили (59-104). Като цяло тогава те имали посредствен състав – заеха едва третото място в групата със САЩ, Китай и Чехословакия, като не можаха да стигнат до медалите, и то у дома си. Но да играеш срещу Меджик Джонсън, Майкъл Джордан и компания – това са моменти, които не се забравят.


„Срещнах Меджик Джонсън две години по-рано на мероприятие в Испания. Той бе чул за мен. Имахме много дружелюбен разговор. Много е яко, когато Меджик те познава. Той бе една от най-ярките звезди на тази Олимпиада, бе се завърнал в отбора след заразяване със СПИН. Вероятно бе и най-великият играч на „Отбора на мечтите“. С гордост мога да кажа: „Аз играх срещу Дрийм Тийм. Те бяха богове. Аз се докоснах до някои от тях. Това е най-особеният мач в живота ми, най-незабравимата. Помня как вкарах през Патрик Юинг, но това стана, тъй като той бе престанал да ме пази. Накратко казано, отбелязах 4 точки срещу „Отбора на мечтите“. Незабравими спомени. През 1992 година в състава на САЩ бяха 11 суперзвезди от НБА. На следващите турнири бяха от 3 до 5, никога в такова голямо количество. Американците бяха не само велики играчи, но  отлични посланици на баскетбола“, отбелязва Бирюков в интервю за El Pais.


Що се отнася до евентуална треньорска работа, то след четвърт век в баскетбола Хосе решил да направи рязък обрат и да се заеме с нещо абсолютно различно.


Бирюков отбелязва, че треньорът за спортиста е не само човек, показващ му технически прийоми или игрови схеми, но и възпитател. И той сметнал, не е подходящ за такава работа.


След края на кариерата си Хосе Бирюков кардинално сменил своето досегашно занимание и навлязъл в киноиндустрията. Станал агент, представлявал интересите на актьори и телевизионни водещи. В киното, театъра и телевизията като цяло той е в продължение на 17 години.


Бирокюв никога не съжалявал за този рязък завой в неговия живот. Той е убеден, че си струва човек да се пробва в различни сфери. В абсолютно непознатата за него обстановка Хосе преживял и подеми, и падения. Например, една негова клиентка се снимала във филм, с качества да спечели Оскар.  Бирюков се познава лично с един от най-известните испански режисьори Педро Алмодовар, макар и да не е участвал в негови проекти. Но затова пък е работил с Алехандро Аменабар, който спечелил Оскар през 2005 година.


Както и в баскетбола, стресът бе в достатъчно количество и в шоубизнеса. „Актьорите и тв водещите са доста сложни личности. Днес са на върха, утре – на дъното, ту са доволни, ту са в депресия“, характеризира знаменитостите Бирюков. В отрасъла има огромна конкуренция. На Хосе му се налагало да уреди място на свой клиент в добър филм, сериал или програма, даже ако клиентът, меко казано, не се отличавал с блестящо майсторство.  Бирюков често бил принуден да търпи много неприятни неща…


„Капризи? Охо“. „Не искам тази кола – не ми харесва шофьорът.“ „Искам колата да да бъде само за мен, а не и за другите актьори“. „Искам в гримьорната винаги да има цветя и бонбони“.  Творческите хора са много капризни. Изключение? Белен Руедя – нейният дебют в киното „Морето вътре“  получи Оскар за най-добър чуждестранен филм. Аз се запознах с нея още преди да стане актриса – Белен беше жена на моя приятел Дани Есихи, който вече много години се смята за един от най-добрите продуценти в Испания. Хавиер Бардем (фен на „Атлетико“ и бивш боксьор) и Антонио Бандерас, са приятни мъже. Като правило, топзвездите са абсолютно нормални хора. Сложнотиите възникват с онези, които не са съвсем „топ“.


 „Играл ли си в свои филми?“ „Понякога“. По-често играя самия себе си – като баскетболист. Скоро ще играя в епизод от сериала „Наздраве“ за руския ресторант“, призна Бирюков пред „Матч ТВ“.


Бирюков напуснал киноиндустрията заради започналата криза. Решил, че актьорите са непостоянни хора, а на него би му се искало по-спокоен бизнес. И затова той откри ресторант-бистро „Бирюков“. Тук също има напрегнати месеци, когато едва свързваш двата края, но Хосе винаги успява да се справи.


Бирюков не забравя и Москва. С лед отиването му в Испания е идвал всяко лято.


Веднъж се опитал да направи това  по доста необичаен начин. В Мадрид Бирюков си купил „Порше“ и тръгнал с него към Съветския съюз. Безумното  начинание в ония времена очаквано не се увенчало с успех.


„Отправих се на четиридневно пътешествие. Приятели трябваше да ме посрещнат на границата. Предварително планирах пътуването – 4200 километра в едната страна и 4200 км обратно. Това бе през 1986 година. Да се пътува с кола из Европа – това е нещо, което препоръчвам на всеки. Тогава все още си стоеше Берлинската стена. Аз исках да продължа на изток, но не ми разрешиха. Как биха ми позволили да премина с червено Порше? Казаха ми да обръщам и обратно. Макар че тогава в Москва, според мен, даже не знаеха такава марка лека кола“, цитира думите на Бирюков Jotdown.


 Когато Бирюков започнал да играе за националния отбор на Испания, то вече нямал достатъчно време за пътуване до Москва. Следващият път дошъл тук в началото на 90-те, вече след разпадането на СССР, когато за първи път счупил коляно и се лекувал половин година.  Вестник El Pais го помолила да направи репортаж са обновената Москва и изпратила Хосе заедно с фотограф. Виждайки какво се случва в града, Бирюков силно се удивил.


 „Отседнахме в хотел „Космос“, достатъчно престижен в онези времена. Но в ресторанта на хотела видях такъв бой, че се ужасих. Стоях зашеметен: започна такова мушкане и замеряне със столове като в каубойските филми. В Съветския съюз точно такова нещо не ставаше – в този ресторант не пускаха всеки: на входа стоеше ветеран от войната. Трябваше да му пъхнеш петарка и чак тогава евентуално биха те пуснали.  Когато боят се разрази, моят приятел Джамал ми каза: „Бъди внимателен. Тук всичко се промени“.  Разбрах,  че Москва заприличва на бардак. Дойдох отново тук след пет години – на сватбата на мои приятели. След това отново идвах всяко лято, а след развода с испанката Кристина (с нея имаме близначки – Сара и Клара) чрез общи приятели се запознах с Ина. Четири години живеехме в различни държави – аз идвах в Москва два-три пъти в месеца. Мой роднина работеше в авиокомпания Iberia, полагаха му се евтини билети и аз летях за Москва за 25 евро. След това дойде време да решим все пак къде ще живеем.  Аз казах, че от Мадрид не мърдам и Ина се премести при мен. Отново ни се родиха близнаци – Максим и Катя“, разказа Бирюков пред „Матч ТВ“.


В Испания Бирюков не престава да се интересува от руския баскетбол. А състоянието на нещата в него не радва Хосе.


„Бедата е в това, че в Русия няма развитие на детския баскетбол. И в другите видове спортове проблемът е същият! Преди във всяко поколение беше пълно с майстори. Много от тях се появяваха на международно, на световно ниво. А сега е пустота… Това продължава много години. И колкото по-дълго, толкова по-лошо. Нека някой се опита да спори с мен, но от това няма как да се отървеш: сега русийската сборная вече не може да се нарече и средняк, тя вече е при аутсайдерите…


Трудно ми е да съдя от Испания как е развита и построена системата на подготовка в Русия. Но за няколко десетилетия нивото явно спадна, а в Испания се повиши. Твърде много зависи от треньорите. С тях в Русия, доколкото разбирам, нещата не са добре. Резултати няма. А след като е така, то може да се напредва само за сметка на късмет и характер.


А и като цяло Русия не е безразлична за Хосе. Той превъзнася съветските времена, а се отнася критично за съвременното поколение и напада Михаил Горбачов.


„Живеехме нелошо по времето на Брежнев. Имаше безплатно здравеопазване и образование. Можехте да станете безплатно агроном или лекар. Сета не всичко не е безплатно, а образованието е истинска катастрофа. Неотдавна видях състоянието на московските училища – то е страшно. Има деца, които си нямат понятие в коя страна се намира Рио де Жанейро. Нивото на образованието силно спадна. В СССР не достигаха много неща. Трябваше да работите, за да ядете, но това бе дори весело. Всички имаха работа, наркотици нямаше. Руснаците винаги пиеха, но алкохолизмът сега рязко се увеличи. Горбачов промени всичко.


Не знам защо Горбачов така е почитан в целия свят. При него се случи катастрофа. Имах приятел, който живееше в Северен Кавказ, където години преди това глава на партията бе именно Горбачов. Но когато се установи в Москва, моят приятел каза: „Как могат да то преместят в Москва, след като то всички нас тук погуби? Ще видите какво ще направи той в Москва.“ И резултатите от неговата работа са ясни: разорен Съветски съюз. Перестройка. Гласност. Заблуда. Хората искаха хляб, а той донесе бедност. Много неща, които руснаците придобиваха с кръв по време на Втората световна война, отидоха в ада заради такова управление. Руснаците излязоха от ГДР без каквато и да била компенсация. Бяхме там 30 години и напуснахме Германия с цялата си построена инфраструктура, не получавайки нищо в замяна. Смятам, че е добре, че Германия се обедини. Но трябва да се водят преговори, иначе не става. 30 милиона души загинаха в тази война. Почти всички семейства в СССР загубиха някого във войната с Германия. Това бе непоносимо. Горбачов извърши нещо много лошо, а след това дойде Елцин.


Демокрацията е преоценена. Трябва да се познават обичаите на всяка страна. Нужно е да се разбере какво е устройството на всяка една страна, преди да се направи опит да се въведе демокрацията. Виждаме като пример за това мюсюлманските страни, където със сила се опитаха да вкарат демокрация, не осъзнавайки, че там са съвсем други нрави, различни от нашите, че там не управляват християни. И за какъв дявол направиха арабската пролет? Това донесе само хаос и доведе до създаването на Ислямска държава“, разказва за житейските си възгледи Хосе Бирюков в интервю за Lagalerna.


 


Автор: magic23, sports.ru


Превод: Петър Наков