Баскетболистът Хосе Бирюков е символ на връзката между Русия и Испания в спорта. „Достоен син на два велики народа“, го наричат неговите колеги. Бирюков е роден в Москва през 1963 година в семейството на Клара Агирегабири, която е от баски произход, дошла в СССР в края на 30-те години след гражданската война в Испания, и московския таксиметров шофьор Александър Бирюков.


В съветския спорт е имало редица ярки представители от испански произход. С един от тях – легендарния хокеист Валери Харламов, Бирюков така и не се засякъл, макар че родителите на двамата спортисти били познати и поддържали добри отношения. (Валери Харламов е син на шлосера Борис Харламов и бежанката от Билбао Бегония ).


„На прима виста ми идват наум имената на футболисти: Гомес, Сагасти, Посуело. С легендарния хокеист Валери Харламов не се познавах, но нашите майки поддържаха топли отношения. Спомням си, веднъж бяхме на гости у леля Бегонита, но тогава Валери го нямаше вкъщи“, цитира Бирюков portal-kultura.ru.


На Бирюков предричали голямо бъдеще в съветския баскетбол, но най-добрите  години от кариерата му бяха в друга страна. 20-годишен, Хосе сключил договор с мадридския „Реал“,


за който игра блестящо в продължение на 11 години и постави клубни рекорди по брой изиграни мачове /404/ и отбелязани точки /5303/ в испанската лига. През 90-те години „Реал“ с Бирюков играли в мадридския гранд бившите му съотборници от младежкия отбор на СССР Арвидас Сабонис и Римас Куртинайтис.


От 1988 година Бирюков започнал да играе и за националния отбор на Испания, като има участие в две олимпиади. Бил капитан и на „Реал“, и на Испания. За младежкия отбор на СССР има 22 мача и 57 за националния отбор на Испания.


Това са само сухи факти от живота на прославения баскетболист. Много повече от това Бирюков разкрива в множество интервюта.


Баскетболист Бирюков станал случайно. В детството си играл хокей и се занимавал с плуване. Когато бил на десет години, в класа му дошъл треньора Равил Черементиев, който го запалил по баскетбола. Родителите не споделяли много спортните увлечения на сина си, искали да наблегне на ученето. Както разказвал самият Бирюков, повратен момент в съдбата му станал участието му в спортен лагер в Подмосковието.  Престоят в него за три летни месеца струвал 30 рубли, което било много по-евтино от почивката на Черно море. За семейството финансовата страна имала решаващо значение, тъй като Бирюкови не живеели богато.


От 1980 до 1982 година Хосе вече бил в младежкия отбор на ЦСКА, след което преминал в „Динамо“, тъй като решил, че няма да може да пробие в мъжкия състав на ЦСКА. С младежите на СССР той спечелил европейското първенство през 1982 година, побеждавайки на финала Югославия с Дражен Петрович. Съветският отбор бил без Сабонис, който по това време е с мъжкия отбор на СССР на световното в Колумбия.


„С  Дражен Петрович сме се срещали в продължение на 15 години. Знаехме, че той винаги вкарвал много. И затова бе важно да контролираме останалите играчи. Петрович вкара 42 точки, но те не струваха нищо. Моите 36 точки бяха много по-важни“, си спомня онези моменти Бирюков в интервю за El Pais.


Именно на Евробаскет 1982 за младежи испанците забелязали Бирюков.


Те обърнали внимание на необичайното име на съветския баскетболист и разбрали за неговите корени. През 1982 година мадридският „Реал“му  предложил контракт и Хосе се преместил в Испания с цялото си семейство – родителите, по-големия му брат Юрий с неговото семейство. Това станало възможно благодарение на  испанския произход на майката. Помощ в това отношение оказали и испанците в лицето на неговия братовчед.


 „За преминаването ми в Мадрид най- голяма роля изигра моят братовчед Хавиер Агирегабири.  Струваше ми се утопия да отида да играя в Испания, особено в „Реал“.  Направих добро европейско първенство за младежи, успешно се представил и за Купата на Корач. Хавиер предал всичко това, свързвайки се с „Реал“, който вече се отличаваше с нестандартни договори“, цитира Бирюков Lagalerna.


Разрешението семейство Бирюкови да отиде в Испания било свързано с минимални последствия: Хосе бил изключен от комсомола и го лишили от званието  международен майстор на спорта.


Малко преди преминаването му в Испания, с отбора на СССР Бирюков взел участие в турне в САЩ. От този период Хосе е запазил немалко приятни спомени. „Бях в стая с Коля Дерюгин. В Сан Франциско той ми каза: „Да тръгнем на разходка. Знам тук някои добри места“. Поседяхме в бара, пийнахме, а в това време – половин час след разрешения час, двама КГБ-исти, които бяха изпратени с нас, започнали проверка по стаите. Не намерили никого и тръгнали из града. Страхували се, че сме избягали /след нас в Щатите винаги ни съпровождаше кола на ФБР/. В два часа през нощта ни срещнаха с Дерюгин в центъра на града. „Какво правите тук?!“ „В стаите е доста задушно, не можахме да заспим и решихме да се поразходим“. Сутринта Гомелски ни се поскара проформа: „Бъдете по-сериозни.“. Следващата нощ повторихме същото, разказва Бирюков в интервю за „Мач ТВ“.


И баскетболистите били преместени в общежитията на студентския град, където нощният живот бил забранен.


„Забавлявахме се „на черно“. Всяка нощ отивахме там, където се събираха студентите. Отначало се гледахме един друг като диваци, но след това и двете страни забелязахме, че всички сме нормални хора, без рога и опашки. Честно казано, в живота си не съм чукал толкова, колкото по време на това пътуване в Америка“, си спомня Хосе Бирюков.


„В „Динамо“ ние, 18-годишните, пиехме за компания и заради тръпката „ще ме хванат или не“ -  разказва Бирюков още една интересна история от младите си години пред „Труд“-  Хващаха ни, на събранията ни триеха сол на главата. 20-годишен заминах за Мадрид. А след първата тренировка в „Реал“ целият отбор отиде в бара. Треньорът попита: „Какво ще пиете?“ Аз си поръчах кола. А треньорът вика: „Нормалните хора пият вино или бира, а този американски боклук в „Реал“ е забранен!“


Веселбата си е веселба, но процесът на адаптация към живота в Испания не може да се нарече гладък. Първата година Бирюков не можел да играе за „Реал“ в официални мачове, тъй като все още не бил получил испански паспорт, а свободните квоти за легионери в отбора вече са били запълнени. Идването на играч от СССР в Испания само по себе си е събитие екстраординерно.


 „Разбира се, много ме разпитваха за Съветския съюз. Испанците са любопитни хора. Те бяха много удивени, че младеж от Съюза е подписал договор с „Реал“, което никога досега не се е случвало. Ето защо станах популярна личност. Освен това, те знаеха нещичко за страната, тъй като са били там в продължение на месец на някакъв турнир. По тази причина тях ги интересуваше мнение от първа ръка. Когато след това те заминаха за СССР заедно с мен, то се възползваха от възможността да научат повече за местната култура. Те откриха това, което аз добре знаех. Заведох ги на екскурзия, за да си купят хайвер в най-затънтените места на огромната Москва.“, цитира Бирюков Lagalerna.


След преместването му, в живота на Хосе имаше и сложни моменти.


„Смятам, че първата година винаги е най-сложна. Още повече че руснаците не са емиграционен народ.  Ние бяхме свикнали със страната си, и каквато  и да беше тя, се уповаваме на нея. За мен, който е наполовина руснак, първата година беше много трудна. И след като дойдох в Испания, не знаех езика, представете си. От детството ми  бях погълнат от баскетбола и, честно казано, няма време да уча. А и майка ми не проявяваше желание да ме учи на испански. Бедната, тя просто нямаше сили, работеше от сутрин до вечер, идваше си уморена, за какво обучение може да става дума… Но тук научих езика достатъчно бързо, тъй като попаднах в среда, където се говореше само испански и общувах с играчите само на техния език. Знаех малко английски, но доста слабо. Така че се наложи да го уча в движение.


До идването ми тук практически не знаех нищо за Испания. За страната знаех само това, което бях виждал при идването ми няколко пъти на състезания, познавах и испанската кухня. Впрочем, майка ми и досега готви смесени руско-испански ястия. Например, ядем борш с тортиля – испански омлет от яйца и картофи. Впрочем, с тортилята имаше една история. Когато още живеех в Москва, на състезания ходехме с влак. Пътувахме главно през нощта и, естествено, с тези, с които бяхме в едно купе, предварително се договаряхме кой какво да донесе. На мен винаги ми казваха: ти донеси тортиля, другото ще осигурим ние. И майка ми приготвяше две огромни тенджери с омлет. В крайна сметка всичко свършваше с това, че през купето минаваше целият отбор“, предава думите на Бирюков сайта russkie.org.


 Тръгването от Москва бе съпроводено и с лични проблеми


„В този момент аз бях влюбен, оставих в Русия своето момиче, така че можете да си представите колко страдания бяха… Още повече че все пак се озовах в съвсем друг живот. Първо, останах без приятелите ми. Да, с мен бяха родителите ми, но, честно казано, това не ме спасяваше. Защото в Москва аз живеех отделно. А тук отново се наложи да живея под един покрив с баща ми, с майка ми, с брат ми, който имаше жена и три-четири годишно дете. В добавка с нас живееше и приятел на брат ми, който също беше женен и който също имаше малко дете. Накратко казано, в един дом живеехме девет души. За мен, привикнал към пълна свобода, бе отделена малка стаичка, а понякога се налагаше да спя в хола на походно легло, тъй като всички останали вече бяха заети. Друг момент:  Испания по онова време беше страна много религиозна. И аз, свикнал в Москва с разгулен живот, където по отношение на секса имаше пълна свобода, изведнъж попадам тук! Това е шега, разбира се. И макар че влиянието на католицизма тук бе твърде силно, на първо време това доста ме шокираше. От друга страна, през 80-те години започна да се възражда знаменитата „ла мовида мадриленя“ /мадридското движение/, когато след дълги години диктатура изведнъж всичко стана достъпно: откровени песни, групи от пънкари и рокери, Педро Алмодовар и хомосексуалисти…Така че на практика животът тук бе доста весел.


Струва ми се, че испанският и руският характер са твърде близки. На испанците, например също е свойствена типично руското нехайство.  В Русия често използват  „дано“ и „може би“, а тук през цялото време чуваш „маняна, маняна“, т.е. утре. Ако отидеш в страни като Франция, Англия или Германия и лошо владееш езика им, на теб гледат със съжаление и само казват: „Нищо не разбирам“.  Французите и англичаните в този смисъл са  доста педантични. А тук, когато видят, че се стараеш, че полагаш усилия да говориш испански, ти помагат. Хората тук са далеч по-приятни и затова да се адаптираш към тази страна е по-лесно, това е моето мнение. Когато пристигнахме в Мадрид, майка ми беше на 56 или 57 години, а баща ми с две години по-млад. Баща ми беше добър механик, веднага му намериха работа. Ние имахме договор с клуба: покрай контракта, който сключиха с мен, за къща и пари, те се задължаваха да трудоустроят и баща ми, и брат ми Юра. Честно казано, от „Реал“ се отнасяха с нас великолепно в продължение на целия ни живот тук. И досега, когато трябва да се намерят билети за футбол или за баскетбол – проблеми няма. Те направиха всичко възможно за да ни бъде добре тук, и за това аз съм и много благодарен“, отбелязва Бирюков в интервю за russkie.org


В „Реал“ Бирюков имаше възможност да общува с интересни личности. Президентът на клуба Рамон Мендоса търгувал със Съветския съюз: купуваше от Русия нефт, а продаваше месо, зехтин и други продукти.


През 1989 година начело на „Реал“ застана знаменитият Джорд Карл, който две години по-рано бе извел „Голдън Стейт“ във втория кръг на плейофите.


„Карл направи революция в испанския баскетбол. Преди това местните треньори работеха някак занаятчийски, а той преди всеки мач изготвяше подробно досие на съперника. Компютри още нямаше, но той и без тях систематизираше нашата игра в защита и в нападение. Карл общуваше с нас чрез втория треньор, но ние така или иначе разбирахме баскетболните термини.  А също и когато те пращат на м… ти, нямаше особена нужда от преводач. След това Карл се върна в НБА и през 90-те години беше там на-високо заплатеният треньор“, разказва Бирюков в интервю за „Матч ТВ“.


Бирюков също така поработи и с легендарния Желко Обрадович, под чието ръководство точно преди края на кариерата му през 1995 година спечели Евролигата


„Наеха Обрадович, за да спечелим Евролигата, и ние това и направихме. Желко класно съсредоточава отбора за Файнъл Фор, но да спечели регулярното първенство му беше по-трудно. Той привнесе в „Реал“ югославския стил – баскет-контрол: контролираш топката 24 секунди и стреляш на последната. Разполагайки със Сабонис и Джо Арлаускас, ние вкарвахме едва малко повече от петдесет точки – като университетски отбор. А феновете ни бяха свикнали, че „Реал“  не просто побеждава, но прави това и красиво. В резултат хората престанаха да посещават мачовете на „Реал“ – било скучно. Но ефективно“, цитира Бирюков „Матч ТВ“.


В отбора на Обрадович Бирюков бил капитан


През 1994 година Хосе контузи и второто си коляно, първото  беше с 80 процента износен хрущял. На Бирюков съобщили, че той ще остане капитан, но значително ще орежат игралното му време. Той обаче не се съгласи с това – и прекрати кариерата си като победител в Евролигата.


Следва Част 2


Автор: magic23, sports.ru


Превод: Петър Наков