„Скрито добро“ е озаглавена третата самостоятелна поетична книга на Даринка Петкова. Стихосбирката излезе  от печат през тази година. Заради извънредното положение и наложените противоепидемични мерки срещу разпространението на COVID-19, книгата не бе представена официално пред любителите на поетичното творчество и колегите по перо на авторката. 


Стиховете в „Скрито добро“, около 70, са събрани в четири части: Да опазим добротата; Камбаните на моята душа; С мисъл за теб; Очарованието на твореца. 


В посвещението си към книгата Даринка Петкова пише: „Посвещавам тази книга на милите ми внучета Мария и Деян, с тайната надежда, че след време ще успеят „да прочетат“ душата ми…“.


Даринка Петкова е от Ботевград. Тя е учител по български език и литература в ОУ „Любен Каравелов“ – с. Трудовец.  Член е на литературен клуб „Стамен Панчев“ и на Съюза за независимите български писатели. Пише поезия и прозя. Нейни творби са публикувани в местния печат и в редица сборници и антологии на творците от Ботевградския край.


 Първата си съавторска стихосбирка „Не си отивай, Доброта“  издава през 2003 год. съвместно с чайка си – поетесата Невенка Иванова. През 2008 год. събира неиздадени стихотворения на покойната си майка в стихосбирката „Жадна сълза“. Първата й самостоятелна книга е „Дар“, която излиза от печат през 2013 год., а втората – „Непобедена любов“ – през 2017-та. 


Даринка Петкова е носител на редица награди от литературни конкурси. През юли 2018 год. със стихотворението си „Разпети петък“ печели второ място на Международния конкурс „Небесни меридиани“ в Израел. Същата година стихотворението й „Скрито добро“ получава първа награда в Националния конкурс „Свищовски лозници“ , който е традиционен в крайдунавския град, а творбата й „Звездопади“ заема трето място в Националния конкурс „И в златна есен – с любов и песен“ – Казанлък. 


Публикуваме стихотворението, дало заглавието на новата поетична книга на нашата съгражданка: 


СКРИТО ДОБРО


Днес стори ли скрито добро,


без да разкажеш на всички?


Доброто остава добро,


когато видели са птичките!


На скитника даде ли хляб,


та с него и Бог да нахраниш?


На плачещ отне ли сълза?


На жаден водица наля ли?


Подаде ли топла ръка


на някой приятел забравен?


Откри ли към Вярата бряг?


Радост - искрица запали ли?


Дари ли утеха една?


Можа ли да вдъхнеш надежда?


Направи ли светъл деня


на бедна душа, безутешна...?


Скритото днешно добро,


ако сърцето ти радва,


при теб ще дойде само –


твоята скрита награда!