Каквото и да се случи с настоящия сезон, Шейн Ларкин вече е MVP на Евролигата. Сега той мечтае за Олимпиадата в състава на Турция


 Шейн Ларкин е най-доминиращият играч не само в настоящия сезон на Евролигата, но и в последното десетилетие на европейския баскетбол като цяло. Той вкарва средно по 22.2 точки на мач, придружени с 4.1 асистенции, 3.1 борби и 1.3 отнети топки със средна ефективност 25.8. Гардът на Ефес Пилзен е най-добрият в Евролигата както по резултатност, така и по ефективност. Той има всички шансове да получи наградата на Алфонсо Форд и MVPедновременно, което за последно е правил единствено гардът на ЦСКА Москва Нандо Де Коло през 2016 година. При което Ларкин по всички показатели играе по-силно от Де Коло.


Нито един в историята не е ставал досега MVP на Евролигата  повече от два път поред.  Ларкин обаче го направи 4 поредни пъти и като цяло 6 пъти. Той притежава невероятната за Европа резултатност – рекордните в историята на Евролигата 49 точки в мача с Байерн.


В срещата от 28 кръг срещу Олимпиакос Ларкин отново пренаписа историята. Той отбеляза 40 точки, с 5 асистенции, 3 борби и 3 пресечени паса при еективност 44.  За втори сезон той вкарва по повече от 40 точки на мач, което за времето на съществуването на Евролигата се случва за първи път.


На Ларкин е било писано да стане спортист


 Само преди няколко години Ларкин не е могъл дори да си представи, че ще стане гражданин на мюсюлманска страна и ще играя в нейния национален отбор. Освен това Шейн в детството си е искал да се посвети на друг вид спорт.


Роден е в Синсинати, щата Охайо, в семейството на Бари и Лиза Ларкин. Бащата Бари е бивш бейзболист на Синсинати Редс и член на Залата на славата. Фамилията Ларкин е имала и други спортисти – чичото Зейвиър Байрън Ларкин е бил баскетболист, а друг негов чичо – Стивън Ларкин, е бил бейзболист. В началното училище двама приятели на баща му – Тони Перес и Пит Роуз, посъветвали малкия Шейн да се захване с бейзбола.  Но треньорът на децата казал, че той прави всичко неправилно. И тогава Шейн загърбил бейзбола и се насочил към баскетбола.


Но присъствието му в средата на бейзболисти му помогнало изключително много.


„Видях как професионалните спортисти се подготвят за мачове и колко сериозно се отнасят към работата си. Много хора мислят, че спортистите просто се забавляват, като се занимават с избрания спорт. Но те не виждат онази работа, която им се налага да вършат зад кулисите, когато не ги показва камерата. Винаги съм имал възможност да гледам как баща ми се връща у дома и извършва допълнителна работа. Всичките звезди и членове на Залата на славата, с който той е играл, правеха същото. Баща ми винаги ми казваше какво трябва да правя, за да стана успешен професионалист. Възпитанието в семейството на спортист е огромно преимущество“, казва Ларкин пред официалния сайт на НБА.


Още като ученик Шейн Ларкин направил сериозна заявка в училището Филипс в Орландо, щата Флорида. В последния си клас той демонстрирал своята универсалност със средно 18.8 точки, 6.4 борби, 6.3 асистенции и 3.4 отнети топки на мач. Сайтът Scout.com го оценил като един от 30-те най-добри млади играчи в САЩ. Шейн получил предложения от редица колежи и избрал университета Де Пол. Но още в началото на първата година , заради някакво заболяване, поискал да премине в друг университет и в крайна сметка се озовал в университета Маями. И още първата половина на дебютния си сезон – 2011/2012 станал най-добър шести играч, включен е в състава на новобранците в конференция АСС.


Той решил да остане в колежа още една година и това се оказало правилно. Във втори курс бил признат за най-добър играч на сезона в АСС с 14.5 точки, 4.6 асистенции и 3.8 борби.  Шейн привлякъл вниманието в мача срещу Северна Каролина, когато вкарал 28 точки, овладял 7 борби и направил 5 завършващи подавания.  Този мач бил наблюдаван в залата от звездите на Майами Хийт Дуейн Уейд и Леброн Джеймс, които аплодирали действията на младия Ларкин.


Някои скаути нарекоха Шейн най-добър гард в драфта на НБА за 2013 година. Той обаче бил избран извън лотарията на драфта:  избран от Атланта , той бил отстъпен на Далас.


Кариерата му в НБА обаче не потръгнала. Възможно е една от причините да е неговият неголям ръст – 182 см. Не твърде добри данни за НБА. Имал обаче компенсиращ фактор – Ларкин притежавал впечатляващ вертикален отскок, измерен на 112 см.  В НБА ниските играчи не ги ценят особено. Съществуват известни предразсъдъци, заради което да „дребните“ просто не вярват. Например, гардът на Реал Факундо Кампацо /181 см/ показва топ ниво в Евролигата и на световното първенство в състава са Аржентина, но в НБА просто никой няма да го вземе. Въпреки своя атлетизъм, Ларкин се задържал в НБА, но равносметката била печална.


Той играл по за една година в Далас Маверикс, Ню Йорк Никс и Ню Джърси Нетс. Статистиката му за тези три години не била впечатляваща – 5.5 точки, 2-9 асистенции и 1.9 борби. Това предопределило Ларкин да потърси по-добра реализация в Европа, това става в сезона 2016/2017. Избрал испанския Баскония.  Ларкин играл добре в Испания, помогнал на Баскония да се класира в плейофите н Евролигата . Това било достатъчно да получи покана от Боснът Селтикс. Но завръщането му в НБА отново не било триумфално. Ларкин престоял доста време на пейката зад гърба на Кайри Ървинг, не получавайки пълноценен шанс да се изяви.


Ларкин станал суперзвезда на Евролигата, но не веднага. Необходимо му било време да изглади отношенията си с Ергин Атаман.


И отново възникнал въпросът за преминаване в Европа. Този път Ларкин се отправил в турския Анадолу Ефэес. Този трансфер не предизвикал особен интерес. Да, в Европа познавали възможностите му от представянето му с Баскония и го считали за добър играч, но не очаквали от него звезден блясък. Още повече че Ефес в сезона преди преминаването на Ларкин в отбора заел последното място в Евролигата.


През лятото на 2018 година Ларкин дал нашумяло интервю за ESPN за това, че страда от маниакално-компулсивно растройство. Шейн просто бил побъркан на тема често миете на ръцете. Макар че заболяването, колкото и да е странно, не засяга играта му на баскетболната площадка, където му се налага постоянно да играе с достатъчно мръсна топка.


Ларкин започнал доста колебливо. В първата половина на сезона в Евролигата той изглеждал като втора опция след Василие Мицич. Освен това американецът не се погаждал много с треньора Ергин Атаман. Наложило се дори да се извинява за критичен туит по адрес на Атаман.  Това извинение, както и подобреното представяне на Еес през сезона 2018/2019, подобрили отношенията му със старши треньора. Именно този момент бил ключов в играта на Шейн Ларкин.


Атаман е специалист много грамотен, но много твърд и неотстъпчив. Ако даден играч попадне в неговия „черен списък“, то нещата за него се спичат окончателно. Защото в характера на Атаман е да напада постоянно онези, които не му допадат.  Той дори не се стеснявал да влиза в ръкопашни схватки, за което открито си признавал. През 2015 година турската федерация наложила глоба на Атаман от 75 000 лири /почти 27 000 евро/ за това, че ударил играча от своя отбор Хектюрк Юрал. Инцидентът станал на 11 февруари на полувремето на мач от шампионата на Турция в съблекалнята на Галатасарай.  След това Атаман признал, че е посегнал на Юрал, но не счита за нужно да се извини, а казал само, че съблекалнята е особена зона, в която за странични хора няма място.  Да ругае и псува, както и да тропа заплашително с планшета заради това, че „играчът не се отнася сериозно към работата“, е норма за Атаман. Ако даден играч се харесва на треньора, то се радва на добро отношение.  На Шейн Ларкин му отнело близо половин година, за да попадне в „приятелската зона“ на треньора.


 И оттогава започнал големият му възход. В плейофа на Евролигата Еес отстранил Баселона с 3-2 и попаднал във Файнъл Фор, което било най-голямото постижение на клуба в неговата история. Ефес стигнал и до финала, където обаче отстъпил пред ЦСКА Москва


В полуфинала с Фенербахче  /92-73/ Ларкин вкарал 30 точки със 7 борби и 7 асистенции с коеициент 43, което станало нов рекорд във фаза Файнъл Фор на Евролигата. Във финала срещу ЦСКА /83-91/ Ларкин отбелязал 29 точки, отново пренасипвайки историята. С това той надминал Ману Джинобили, Деян одирога, Антоан Ригодо и Зорад Савич, те четиримата до този момент разделяли първото място по най-много вкарани точки във финал – по 27. Освен това Шейн Ларки записал в своята сметка най-голямото количество точки като сбор във Файнъл Фор за 21-век – 59.


 В Истанбул Ларкин достигнал хармонията


Ларкин не спечелил Евролигата, но се показал в целия му блясък. Логично отново възникнал въпросът да преминаване н НБА. Но оттам не му предложили достойна роля, така че той отново се върнал в Истанбул.  И започнало тоталното унищожение на съперниците. 49 точки срещу Байерн, 4-ти път подред MVP, немислима статистика, безспорно лидерство на Ефес Пилзен в Евролигата, знаменити победи като гост над ЦСКА, Барселона и Реал.


Ергин Атаман лаконично обяснил причината за успеха. „Шейн Ларкин е най-добрият в Европа в този момент. Той се наслаждава на играта в нашия отбор заедно със своите приятели, системата ни на игра му допада, той се чувства комфортно в такъв баскетбол“.


След като продължи контракта си с Ефес, Ларкин започва да възприема Европа като дългосрочно място на пребиваване, а не като междинен пункт към НБА. Започнал да се замисля да играе в национален отбор. Първоначално са били провеждани разговори да получи гражданство на Хърватия, но след това сериозно се намесила Турция.  И Ларкин нямал никакви колебания. Още повече че целият процес протичал с участието на висши лица на държавата, в това число и на президента Реджеп Ердоган, който лично присъствал на церемонията по връчването на турския паспорт.


„Много съм радостен – казва Ларкин на церемонията. – Искам да благодаря за предоставената ми възможност. В Турция съм за втора година, но тук действително е моят втори дом. Когато дойдох да играя баскетбол в Турция, никога не съм си и помислял, че президентът на тази страна ще каже нещо за мен. Това действително бе особен момент“, цитира Ларкин Hurriyet.com.tr.


 Интересно е, че приемането на турско гражданство от Шейн Ларкин фактически означава край на международната кариера на гарда на Макаби Скоти Уилбекин, на когото бил издаден паспорт преди две години.


„Скоти Уилбекин е един от моите близки приятели. Ние израснахме заедно. Но възможността да играя на Олимпиада бе за мен отлична мотивация. Видях колко качествен е националният отбор на Турция по време на световното в Китай. Смятам, че можем да направим нещо още по-добро.“, цитира думите на Ларкин Eurohoops


Ларкин е на 27 години. Още не е достигнал своя пик и сега започва нов етап в своята кариера. Например, генералният мениджър на Ефэес Алпер Йълмаз е убеден, че Ларкин няма да напусне в обозримо бъдеще. В крайна сметка в Европа той ще играе само за турски клуб, а в Европа – Само за Ефес.“


 


Алексей Фалько, sports.ru


Превод: Петър Наков