На 1-ви февруари отбелязваме Трифон Зарезан в местността Зелин

Първи февруари е денят за почит към жертвите на комунизма. На този ден са произнесени наведнъж най-много смъртни присъди над политици от т.нар. Народен съд. Денят се отбелязва от 2011 година. На тази дата през 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд белязват историята на Третата българска държава с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Осъдени на смърт са 67 депутати от ХХV Народно събрание, трите правителства за периода от януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов (общо 23 политици).

1 февруари е денят за почит към жертвите на комунизма, който се отбелязва у нас за поредна година.
Решението да се почита паметта на жертвите на Народния съд на 1 февруари, беше взето през 2011 г. от кабинета "Борисов", който прие предложението на двама български президенти - Желю Желев (1990 - 1997) и Петър Стоянов (1997 - 2002).

"Денят на национална памет ще почита жертвите, но също така ще ни дава опорна точка за по-вярно разбиране на събитията от близкото минало, без което е невъзможно да вървим напред като свободна, демократична и достойна европейска страна", посочиха в писмото си до тогавашния премиер Бойко Борисов държавните глави Желев и Стоянов.

На тази дата през 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд белязват историята на Третата българска държава с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Осъдени на смърт са 67 депутати от ХХV Народно събрание, трите правителства за периода януари 1941 г. до 3 септември 1944 г. начело с министър-председателите Богдан Филов, Добри Божилов и Иван Багрянов /общо 23 политици.
На смърт са осъдени и тримата регенти на малолетния Симеон ІІ - княз Кирил Преславски (братът на покойния цар Борис ІІІ), проф. Богдан Филов и ген. Никола Михов, девет секретари към двореца, издатели на централни вестници и публицисти, 47 генерали и полковници. Останалите депутати и министри се отървават с различни срокове затвор.


Оцеляват само един премиер - Константин Муравиев, и неговият кабинет, управлявал страната от 3 септември до 9 септември 1944 и свален с деветосептемврийския преврат. Муравиев получава доживотна присъда и излиза от затвора през 1961 г.

Според доклад на Държавна сигурност, за девет месеца в страната са изселени 28 131 души и хиляди са убити.

9 септември: когато ликвидираха елита на България
Още в първите три месеца след 9 септември 1944 в България са избити близо 30 000 представители на дотогавашния елит. Целта: да се разчисти пътят към властта на безпросветни и безскрупулни поддръжници на съветския режим.

Печалният край на българските елити

Партизани, които в мнозинството си са необразовани, стават впоследствие министри, дипломати, директори. „Една от причините за колапса на социалистическата икономика е, че тя беше изградена именно от ръководители, инженери и технолози с партизанско минало, както и от завършили рабфакове и съветски ВУЗ-ове по съкратената процедура. НРБ бълваше продукция, която дори съветският пазар накрая отказваше да приема", припомня Вили Лилков. И допълва, че друга важна цел на комунистическия режим е пълното заличаване на спомена за образованите, талантливите, предприемчивите и успели хора от предишната епоха. Точно заради това в изследването „Погубената България“ са цитирани извънредно много факти, биографии и истории, които илюстрират съдбата и ценностите на погубените.

Хората от елитите на Третото българско царство, които не успяват да избягат от НРБ, са изселвани и уволнявани. Отнемат им се всякакви възможности за професионално израстване, лишават ги от пенсии, а на наследниците им е забранено да учат в университетите и да заемат ръководни и по-добре платени длъжности. Накрая им е оставена единствено възможността да изживеят в несгоди края на дните си, вместо да съдействат за модернизацията на България и за облагородяването на нейния човешки капитал. Заклеймените като „бивши хора“ непрекъснато са под наблюдение - и първи се оказват в концлагери и затвори при всяко усложняване на отношенията между Изтока и Запада, каквато е например антикомунистическата революция в Унгария през 1956 година, заключава проф. Вили Лилков.

„Кървавата баня“ се развиваше в грандиозни мащаби в ця­ла България. Официалната цифра, съобщена от правителстве­ните власти няколко години по-късно, бе 138 000 души за една страна от седем милиона жители. Но действителните цифри са по-високи. След като затвориха границите, започна „масовата чистка…“ (157).

В следващите 3-4 месеца след 9 септември 1944 г. са извър­шени най-големите престъпления от страна на комунистите. Във всички села и градове – училища, затвори и казарми били пре­пълнени с арестувани хора, към които били отправени абсурдни обвинения от типа на: „отговорен за катастрофата“, „отявлен фашист“, „народен враг“, „капиталист“ и така нататък. След ка­то били извършени тези масови арести, в продължение на мно­го дни арестуваните били подложени на нечовешки мъчения, бой, душене, пускане на ток и други. След това дошла кодирана за­повед от София, която гласяла: „Докарайте арестуваните в Со­фия!“— Това била паролата на комунистите всички арестувани да бъдат избити и разстреляни без съд и присъда!

Нашите комунисти срещу вашите комунисти
“Вашите комунисти” - както често повтаря Борисов, са въплъщение на всички минали вини. За “наши комунисти” премиерът на говори. Но охотно ги кани във висшия ешелон на властта. Списъкът на „Борисовите комунисти” е дълъг…
Политическата травестия

Ярката антикомунистическа реторика на премиера се оказва всъщност част от съзнателно избран регистър за флиртуване с масите - в публичното пространство “комунист” е не принадлежност към определена идеология, а нарицателно, допотопна историческа обреченост.
И никой не задава въпросите “Как така?”, “Защо така?”... Което показва колко лесно и някак окончателно обществото (каквото и да значи това) се отказва от морален разговор за смисъла на съвместното ни съществуване и за посоките на бъдещето. Може би защото по традиция бъдещето по тези земи настъпва не благодарение на населението, а въпреки него.