Ботевградчанката Малинка Цветкова продължава с изявите си на литературното поприще в Испания. Двуезичната й книга „Магията живот“/La vida mágica бе представена от испанския писател и журналист Miguel Adrover в Палма де Майорка. Събитието се състоя през миналия месец в библиотека Babel. Непосредствено преди него тя даде интервю за clevenard.com. Следващото представяне на „Магията живот“/La vida mágica ще бъде в Барселона, съобщи авторката. 


Също през октомври, в Мадрид  излезе от печат поредното издание на литературното списание Cuadernos de Poesía y palabra Vli, в което са поместени две творби на Малинка Цветкова – стихотворение и хайку по темата на броя -  Целувката.


Несъмнено най-голямо удовлетворение й донесе поредната - 35-а, международна награда. Малинка Цветкова я получава за импресията  „Морето“ (El mar). Тя е отличена в Международния литературен конкурс за проза до 400 думи - "De testigo el mar II" (Свидетел на морето). Импресията ще  бъде публикувана в сборник с наградените творби, който ще носи същото име. 


Срещите на Малинка Цветкова с морето са ежедневни. Тя обича да го сърцева всеки път, когато има свободно време и възможност. Любува се на очарованието на морската шир, която я запленява, вълнува, смайва, кара я да мечтае… А когато се налага за кратко да се раздели с великолепния морски пейзаж, осезаемо усеща липсата му и с нетърпение очаква отново да се срещне с него. 


С разрешение на авторката публикуваме импресията „Морето“:


Седя си на терасата и както всеки ден, гледам морето или по-точно – част от Средиземно море, от един от бреговете на остров Ибиса.


То се е ширнало пред мен, храни сетивата ми и ме омайва. Наслаждавам му се и благодаря на Съдбата за възможността да го виждам само от около двайсет метра. Давам си сметка колко съм свикнала с него, с аромата му и как ми липсва, когато пътувам някъде за по-дълъг период от време.


А морето винаги е там, на същото място, но всеки път е различно. Понякога кротки вълнички се преследват преди да докоснат гальовно брега, друг път е застинало като добре разстлано кадифе, оцветено в синьо-зелени краски. Много рядко е сърдито и тогава с ярост разбива вълните си в пяна, примесена с пясък и водорасли...


Всеки ден на панорамата му се появяват яхти, кораби... Прекосяват пространството и изчезват, а то си остава безкрайно и величествено.


Особено вълнуващо е да наблюдавам кораби-круизи. Изправили снажни снаги, те плавно се носят в далечния хоризонт, там където морето граничи с небето. Най-примамлива е гледката вечер. Корабите са пищно осветени и сякаш те подканят да споделиш разкоша им, да се впуснеш в многобройните удоволствия, които предлагат. Тогава мислено се пренасям там, сред хора от всякакви националности и раси. Колко е шарен светът! И колко прекрасно би било да мога да общувам с всички тях! Може би те се радват на сбъдната мечта? Не трябва да спирам да мечтая...


Слушам лекия плисък на вълните и... забравям проблемите. Става ми едно хубаво на душата... Усмивката ми грейва и си казвам за пореден път: “Животът е прекрасен!” Благодаря, Море, за това че постоянно ми го припомняш! Благодаря ти, че ме зареждаш с оптимизъм в изтощителното ежедневие, че ме успокояваш след неудачи...


Тогава осъзнавам каква малка частица от вселената съм аз и колко огромно и непреходно е то.


Колко ли хора са били пленени от него? На колко ли е помогнало?


И тези ми размишления го издигат на пиедестала на Вечността, където една песъчинка живее от допира си с морето...


Малинка Цветкова


2.06.2019 г.


Ибиса, Испания