Предложението за евангелски храм до механа „Самунджиево” бе отхвърлено

На мястото на нафтопункта

На площат 20.

И през турско време не е отказван стоеж на църква а сега какво става! След като защитника на Християнската вяра беше изгонен от злите сили сега се възраждат дяволски култове и сатаниски ритуали!
Сега излямизма се шири из ромската махаха а сектите вилнеят!
Господин Гергиев построи две нови църкви за християните а сега новия забранява! Забрани и празнуването на разпетия петък който е най големия християнски празник! Отиваме към безбожие и еретизъм!

НЕВЕЖЕСТВОТО Е СТРАШНО! То е причината за стотици религиозни войни.
Роден съм Ортодоксален Християнин. Минах през Будизма. Работих в Папския нунцариат, където срещнах най-образованите теолози и те бяха Мюсюлмани.
Евангелистката църква е църквата на бъдещето, защото тя е църквата на бедните, не оправданите и най-близко до хората.
В противовес на неграмотните, алчни и впия

Петдесятниците омаловажават кръщението във вода, като учат, че то не умива греховете и не спасява, но Христос казва: “Ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие” (Иоан 3:5). Като отхвърлят Свещеното предание на Църквата те омаловажават и Евхаристийните св. Дарове, като не ги приемат като Тяло и Кръв Христови, а като хляб и вино.

В ранната църква имало харизматици, които имали различни дарове. Ала не се казва, че този дар е задължителен и задължително е обвързан с кръщението: “Ако някои говорят на непознат език…” (І Кор. 14:27), “Всички ли говорят езици” (І Кор. 12:30). В 12 глава на Първото послание до Коринтяни св. ап. Павел казва, че говоренето на езици е един от даровете на “един и същия Дух”, а не единствен. А в “Химна на любовта” в 13 глава казва, че този дар далеч не е най-важен в Църквата. В същия смисъл продължава и по-нататък в 14 глава. В Деяния на светите апостоли се разказва как апостол Филип кръстил един етиопянин, скопец. Дух Светий слязъл върху него, но той не проговорил на чужд език, защото не е било необходимо. Странно е защо Агнес Озмън е проговорила на китайски, след като в събранието не е имало китайци, а и по-късно тя не е ходила в Китай. Апостолите са проговорили на такива езици, на които е имало кой да ги разбере и да повярва (вж. Деян. 2: .

Петдесятниците учат, че говоренето на езици е белег за истинската църква. Но св. ап. Павел казва, че “езиците са белег не за повярвалите, а за неповярвалите” (І Кор. 14:22). Затова в най-голямо изобилие този дар бил даден на Коринтската църква, която била най-разпусната, най-слаба в религиозно и нравствено отношение. Тя особено се нуждаела от свръхестествена Божия помощ, от укрепване с видими чудеса, тъй като апостолското слово не убеждавало коринтяните. Сред тях имало отрицание на възкресението (І Кор. 15:12), “брат с брата се съди, и то пред неверници” (І Кор. 6:6), имало “завист, раздори и разногласия” (І Кор. 3:3), имало “блудство, и то такова блудство, за каквото дума не става дори и между езичниците, именно, че някой държи бащината си жена” (І Кор. 5:1). Когато коринтяните започнали да злоупотребяват с дара на езиците и почнали да говорят на никому непознати езици, с което произвеждали безредици в събранията, ап. Павел ги упрекнал, че са като полудели (І Кор. 14:23). Има много свидетелства от преки очевидци, че и днес на събранията на петдесятниците се случват същите безредия, безумия, тръшкане, крещене, скубане, дращене и пр. Едва ли подобно поведение може да се приеме за дар от Светия Дух. Затова св. Иоан Богослов казва: “Възлюбени, не на всеки дух вярвайте, а изпитвайте духовете, дали са от Бога” (І Иоан. 4:1).

След като изложих накратко кога, къде и как възниква петдесятното движение, сам си отговорете има ли то почва и с какво е по-различно от сектите.