Българският износ през 2016 г., измерен в евро, бележи абсолютен рекорд от 23,6 млрд. евро, съобщи Българската стопанска камара, позовавайки се на данни от International Trade Centre ITC Geneva, където се обработват данни от 233 държави. Спрямо базовата 2001 г. увеличението е четири пъти. България се издига до 62-ро място сред износителите. За периода 2012-2016 г. българският износ, измерен в долари, намалява с 2 на сто, докато световният внос намалява с 4 на сто. Тези тенденции са различни по групи стоки. Най-добре се представя износът на електроника и електротехника със средногодишен ръст 7 на сто, при ръст на световния внос с 1 на сто. Износът на машини и апарати също бележи ръст от 2 на сто, докато световният внос намалява с 2 на сто. При тези две важни стокови групи, донякъде и при зърнените култури, българските износители печелят пазарен дял и изместват свои конкуренти на глобалните пазари. Губещи са горива и мед, където губим пазарен дял, а международните цени растат. На шесто и седмо място в експортната ни листа са конфекцията и фармацията, но там губим пазарни позиции, следвани от части и възли за превозни средства и пластмасови изделия, печелещи пазарни позиции. По експертни оценки на осмо място е износът на специална продукция (около 808 млн. долара), което е ръст с около 57 на сто спрямо 2015 г. Губещи са и доскоро успешните маслодайни семена. Стоката с най-голям стойностен обем в експортната ни листа е катодната мед, въпреки спадащия износ и загубата на пазарни позиции. Следват леки горива, среднотежки горива, пшеница и медикаменти. Тези пет стоки формират 15,1 на сто от износа ни. С над 1 на сто от износа са електрическа енергия, анодна мед, маслодаен слънчоглед, кабелни комплекти за автомобили, части за елтабла, руди и концентрати от благородни метали, биодизел. Бързорастящи са нефтени масла, електронни елементи, електронни игри, седалки за автомобили, агрегати за машини. Всичките те изпреварват световния внос с над 20 на сто. Губещи, освен мед и горива, сред по-значимите стоки са: маслодаен слънчоглед, медни руди и цигари. Потенциалът за растеж, според ITC, e най-голям при фармацията, катодната мед, слънчогледовите семена, пшеницата, анодната мед, царевицата, рапицата и други продукти с ниска добавена стойност (с изключение на фармацията). При задълбочаване на проучването, например за потенциала на пшеницата, се вижда, че България има средноголеми перспективи в сравнение с другите водещи износители. Подобна е картината с повечето стоки с достатъчна степен на диверсификация на пазарите. България е на първо място в света по износ на облекла и обувки с азбестови нишки. Единствен купувач е Полша, според българската статистика, но Полша не отчита внос от България на тази стока. Набира скорост износът на подсилени каучукови тръбопроводи и патешко месо. Кориандърът, в износа на който доста години бяхме на първо или второ място в света, бележи постепенен спад, основно за сметка на увеличен износ от Русия. Диверсификацията на пазарите е един от проблемите пред износа ни, се посочва в проучването. Курсът на долара към лева влияе върху износа в краткосрочен план. Българският износ успява да се адаптира към промените в курса. Постепенните промени в курса не са повлияли на стоки с по-висока добавена стойност, се отчита още в анализа. Основни пазари за стоки с по-голяма добавена стойност са Германия, Италия, Франция, но изделията ни се вграждат там и след това се реализират в целия свят. България може да увеличи износа си за развитите държави, като стане подизпълнител на техните фирми и се включи в глобалните вериги на доставки. Нарасналата конкурентоспособност се дължи основно на международни компании в България, и по-малко на местни фирми, смятат анализаторите. Независимо от ползите от чуждестранните инвеститори, редица суровини и материали не се преработват достатъчно задълбочено и килограмовите цени на българския износ са сравнително ниски. По-скоро изключение са случаите на внедрени български разработки, независимо от произхода на инвестициите.