По повод днешния празник – 24 май – Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост, слово в центъра на Ботевград произнесе Стефка Граматикова – учител по български език и литература, председател на Постоянната комисия по образование и наука, култура и духовни дейности в ОбС. Публикуваме пълния текст на словото:    


Преди 1162 години едно събитие от изключителен мащаб дава тласък не само на България като първа ренесансова държава с нейния Златен век, но променя целия европейски и християнски свят!  


Да, всички знаем – това събитие е създаването на българската азбука от  св. Костантин Философ, наречен Кирил, и брат му Методий в 855г., както свидетелства в забележителното си произведение „О писменехь“ /“За буквите“/ Черноризец Храбър.


Да, знаем, че св. св. Кирил и Методий не само създават нашата писменост, но подкрепяни от мъдрата политика на  дипломата и държавника Борис I успяват да защитят правото й на съществуване, изобличавайки несъстоятелността на триезичната догма; успяват да извоюват признанието, че българската азбука е свещена, защото е първата в Европа, създадена от християни, а не в езическите времена; първата, сътворена на говоримия език на своя народ и благословена както от Константинополската патриаршия, така и от римския папски престол.


Знаем също, че в най-новата ни история - при влизането на България в Европейския съюз – българската азбука без спорове беше приета като трета официална писменост за ЕС.


Знаем! И всяка година на 24 май се прекланяме пред значимостта на този огромен духовен подвиг, а... колко разбираме неговата истинска стойност?!


Осъзнаваме ли, че притежаваме и пишем на най-съвършената азбука в света, в която има за всеки звук отделен буквен знак?!


Осъзнаваме ли, че на тази писменост е сътворена култура, която ни създава като народ, съхранява ни като идентичност във векове на най-трудни изпитания, но и ни възкресява като нация – след тях?! /всъщност думата Возкресение е създадена именно от Константин Философ – от българската дума „кръст“ и представката „воз“, означавала „над“/ 


Осъзнаваме ли, че  държавническата мъдрост на Борис I и дейността на последователите на Кирил и Методий за ограмотяване и духовно и културно извисяване на цял един народ е феномен, какъвто не съществува в историята на никой друг народ и държава?!


Осъзнаваме ли в бързо променящия се свят, че нашият език е изключително богат и древен, но той е жив организъм, който има нужда от грижата ни, за да продължаваме да бъдем?! И той... /извинете ме за думата/, не бива да се превръща в „шльокавица“, на която да издаваме първия български роман – „Под игото“, за да си припомним, че се случва нещо нередно с нашата уникална писменост.


Състоянието на българската словесност днес е показател, издаващ дълбока народностна, държавническа и духовна криза... 


Ще кажете – Икономиката е важна! Да, тя е материалната основа за благополучието, но духовността, езикът, националната литература и култура са базата, на която се въздига всеки народ, с тях той остава в националната и световната история! Без тях никой народ няма бъдеще!


Как да вървим тогава напред,


щом се отричаме от самата си същност,


щом доброволно и на висок глас сме готови да изтъкнем първо лошите си страни,


щом се квалифицираме пред Европата първо като „байганьовци“, а чак след това се сещаме, „че и ний сме дали нещо на света/ и на вси словене книга да четат...“ ?


Как да вървим напред без красивата българска реч, а със злоречие?!


Някой беше казал, че няма грозни думи, а има грозни мисли. Не ми се иска да го вярвам, защото нали обличаме мислите си в слово?!


А първото изречение, което Константин Философ изписва на български език с българските букви, е:


„В началото бе Слово, и Бог бе Слово, и Словото бе Бог“.


Това ме задължава да се съглася с писателя Георги Марков, че не трябва да се сърдим на словото, а на приказването! 


Още Плутарх е стигнал до истината, че една личност трябва да се оценява по забележимостта на делата й и позитивността й, а не като се „приказва“ за дребнавото, страничното, което би я смалило, не то е водещото и определящото като пример за поколенията. 


За да вървим напред, трябва да следваме добрия пример, който да виждаме и изтъкваме ежедневно!


... А кривиците – вечно ще си ги изправяме, но нека да е без злоречие и поне - на втори план!


Честит празник!