“Антарктида е един колосален хладилник, който влияе върху развоя на климата на цялото земно кълбо. Много тайни, които ще се открият в Антарктида, ще помогнат на хората да управляват времето.“


Цончо Чапанов


Цончо Чапанов е един от видните наши съграждани, които ни дават основание за гордост. Той е първият българин, стъпил на Антарктида преди 50 години. През 1967 година Чапанов е включен в Съветска антарктическа експедиция – 12-та поред. Той развява българското знаме в база „Мирни“ на ледения континент. В продължение на шест месеца нашият съгражданин участва в научни изследвания в различни полярни бази.


В памет на Цончо Чапанов вече има паметна плоча в Ботевград. Тя е поставена до входа на пенсионерски клуб “Детелина“. Паметната плоча официално бе открита днес от кмета на града Иван Гавалюгов и проф. д-р Христо Пимпирев – учен, полярен изследовател, директор на Българския антарктически институт. Откриването уважиха още: Йордан Йорданов – командир на българската полярна база “Свети Климент Охридски“, Борис Станимиров – родственик на Цончо Чапанов и участник в 24-тата експедиция на Антарктида, Драгомир Матеев – участник в общо шест експедиции и един от ръководителите на логистиката в базата. 


На събитието присъстваха близки родственици на ботевградския изследовател: Деспина Чапанова - негова братовчедка, Димитър Чапанов - негов племенник, проф. Васил Ангелов - също негов племенник, председател на Общото събрание на минно-геоложкия университет “Свети Иван Рилски“, Татяна Чапанова - снаха на Цончо Чапанов, и нейният син Филип Чапанов.


Съпругата на Цончо Чапанов – Елена, не присъства поради здравословни причини. От нейно име директорът на музея Тодорка Коцева поздрави всички, уважили паметта на съпруга й. 


Преди откриването на паметната плоча, в музея се състоя среща-разговор с проф. Пимпирев. Открита бе и изложба под наслов “Антарктида“. Тя съдържа фотоси, предоставени от Христо Пимпирев. 


Чрез компютърна разработка бяха представени по-важни моменти от биографията на Цончо Чапанов, както и негови снимки. Той е роден на 9 август 1930 год. в Ботевград. Завършва с отличие ботевградската гимназия. През 1953 г. завършва физика, специалност метеорология. От 1957 г. е научен сътрудник, ръководител на лаборатория по радиосондажи към Централното управление на хидрометеорологичната служба (ХМС) при БАН През 1967 г. е включен в състава на XII Съветска антарктическа експедиция като част от международен екип. На 19 януари отпътува със самолет от Ленинград през Индия, Индонезия до Австралия, откъдето с ледоразбивача „Об“ пристига в съветската полярна база “Мирни“. На 3 февруари 1967 г. българското знаме за първи път се развява на Ледения континент в съответствие с протокола на Договора за Антарктика. 


Поради екстремни атмосферни условия, част от състава на Антарктическата експедиция в т.ч. и Цончо Чапанов е принуден да се завърне на 6-тия месец от предвидения 18-месечен престой.


Няколко години по-късно, Чапанов заболява тежко и след продължително боледуване умира от бъбречна недостатъчност на 16 юни 1971 г. Погребан е в 15-ти парцел на Централните софийски гробища.


Чапанов е автор на редица научни публикации. Той остава в историята като първия български учен – метеоролог, работил в Антарктида. 


С указ на Президента на Република България от 31 май 2016 г. на името на първия български полярник е наименуван връх Цончо Чапанов на Антарктическия полуостров в Антарктида.


“Тази година достойно ще почетем един от най-заслужилите ботевградчани – това е Цончо Чапанов – първият българин, стъпил на континента Антарктида, който е бъдещето на човечеството. Той стъпи в средата на миналия век, но това е континентът на 21 век, на 22 век, там ще живеят децата на нашите деца и техните деца. Това е континентът, който е кухнята на времето на цялата планета. Ние знаем колко са важни климатичните промени. Тогава те не са били във фокуса на вниманието на световната общественост, както е сега. Именно Цончо Чапанов дава своя принос за започване на изследване на климата в Антарктида, от който зависи климата на цялата планета. При това аз съм много щастлив, че ние, неговите последователи, сбъднахме мечтата му – България да има научна станция в Антарктида. Имаме цяло селище там, с пощенски клон, православен параклис, четири къщи със сравнително нормални условия на живот“, каза проф. Пимпирев. По повод откриването на паметната плоча на Цончо Чапанов, в знак на благодарност за радушното посрещане и подредената изложба, той подари на музея почетния знак на Българския антарктически институт. 


Историческият музей получи още два подаръка: родословното дърво на Чапановия род и друза от планински кристал с логото на минно-геоложкия университет, предоставени съответно от Деспина Чапанова и проф. Васил Ангелов.


Проф. Ангелов се обърна специално към младите хора в залата, за да ги увери, че и в днешно време е възможно да бъде извършен подвиг, давайки пример със своя родственик Цончо Чапанов, жертвал здравето си за една значима кауза, която да е от полза за живота на бъдещите поколения.