428 деца и младежи до 18 г. от Югозападна България са регистрирани за извършено престъпление миналата година.  В област Благоевград  техният брой е 210, в Кюстендил - 81, в Перник - 62 и в София област - 75.


Данните бяха изнесени на Регионална среща по проблемите на децата от областите Благоевград, Кюстендил, Перник и София област, която се проведе на 21 и 22 април в Благоевград. 


Над половината  (53,2%) от децата с противообществени прояви са били жертви на различни форми на насилие в семейната среда. Това се казва още в специално изготвения за срещата анализ. Изследването е направено по поръчка на Българското училище за политика, а негов автор е Валентина Симеонова, ръководител проекти в Ноу-хау център за алтернативна грижа за деца към НБУ и бивш зам.-министър на труда и социалната политика. Някои от децата с противообществени прояви са преживели дори и сексуално посегателство (такива данни са посочили 6 от общо 77 изследвани деца), става ясно още от документа. Най-често  децата, извършили престъпление, са отглеждани от родителите си чрез физически наказания, неглижиране и емоционално насилие. В някаква степен това може да се обясни и с факта, че е много голям броят на семействата на такива деца, които са от ниски социални слоеве и с нисък социален статус. Комитетът по правата на детето препоръчва законодателно да се предвидят различни форми на грижа, надзор, консултативни услуги, поставяне под изпитателен срок, програми за обучение и професионална подготовка, които да заменят настаняването на децата в конфликт със закона в социално-педагогическите интернати/СПИ/ и възпитателните училища интернати/ВУИ/. На територията на Югозападен район липсват СПИ и ВУИ, но  няма и други услуги, които приоритетно да са ангажирани с тази група деца, твърди авторът на анализа Валентина Симеонова.


Според Симеонова отсъствието на ефективна подкрепа за деца и младежи с поведенчески проблеми и в конфликт със закона е основен за Югозападния регион. Липсват услуги и подготвени специалисти, които да помагат на  малките жители на района да преодоляват кризите. Правосъдната ни система също не е подготвена за работа с деца в конфликт със закона.


Големият брой деца, които живеят в специализирани институции на територията на област Благоевград, е друг проблем на този регион. Това показва, че мерките и услугите в подкрепа на семействата по превенция на изоставянето не са добре развити. Не е добре развита и алтернативата на настаняването на децата - приемни семейства, подкрепа за разширените семейства, прилагане на мярката „настаняване при близки и роднини“, разширяване на мрежата от центрове за настаняване от семеен тип и др.


376 579  е общият брой на децата и младежите до 19 години, които живеят на територията на областите София, Благоевград, Кюстендил и Перник. От тях  до 14 години са 289 610 деца, което е 13,65% от цялото население на Югозападен район. Този процент е по-нисък от процента на децата до 14 години в страната, който е 13,75, сочат още данните от анализа.  


Най-много отпаднали от училище в този регион са от София област – 413. От тях 81 деца са от община Ботевград. В област Благоевград класните стаи са напуснали 365 деца, а най-много са те от общините Благоевград (84) и Петрич (89 деца). В Кюстендилска област вън от класните стаи са останали 188 деца, а в област Перник – 155.


Коефициентът на раждаемост в разглеждания регион е най-нисък в област Перник – 7,3 на 1000 при средно за страната 9,4. В област Кюстендил ситуацията е много подобна – 7,6 на 1000. Положението е малко по-добро в София област – 8,7 на хиляда и Благоевградска област – 9,3 на хиляда.


На фона на анализа участващите в регионалната среща в южния град набелязаха мерки за справяне с проблемите на децата от областите Благоевград, Кюстендил, Перник и София област. Сред предложените такива бяха създаване на училище за родители, въвеждане на стандарти за социална работа, огласяване на добри практики при работата с деца и др.


"Тази среща е част от проект "Гласът на българските деца",  който за мен е много специален. Този глас трябва да бъде чут не само от родителите на децата, а и на всички нива на власт", заяви пред присъстващите представители на областите администрации, местна власт и членове на неправителствени организации Ирина Алексиева, изп. директор на Българското училище за политика „Димитър Паница”, което бе организатор на форума.


Срещата имаше за цел да събере хора от различни професии, работещи на различни места и на различни позиции, но обединени от една кауза –  решаване  проблемите на малките жители на региона.


Проектът „Гласът на българските деца”, който се осъществява от Българското училище за политика "Димитър Паница" и се реализира с експертната подкрепа на Националната мрежа за децата, предвижда още три срещи за обмен на опит. Досега са направени три за районите Северен централен, Югозападен и Южен централен. След успешното осъществяване на всичките шест срещи по проблемите на дeцата в отделните райони ще бъдат налице и общо шест регионални анализа за състоянието на детските политики, проблемите, които съществуват на регионално ниво, както и на добрите практики по места. Целта е на базата на всичко това да се формулират проблемите на регионите в България, да се обменят идеи за преодоляването им и най-важното – да се изгради мрежа от хора на различни позиции в законодателната, изпълнителната и местната власти с една кауза - закрила правата на децата. 


 Проектът се осъществява с финансовата подкрепа от фондация “Оук”.