По инициатива на гл. асистент д-р Десислава Алексова – преподавател по международен туризъм в МБВУ – Ботевград, вчера в зала „Орханиец” на Историческия музей се проведе публична дискусия по актуални и значими теми – „Природни ресурси и туризъм”, „Опазване на горите” и „Опазване на водите". Събитието е част от планираните местни прояви, посветени на Международния ден на Земята – 22 април. 


По първата тема лектор бе инициаторът на събитието - гл. асистент Алексова. Тя поясни какви са различията между масовия и алтернативен туризъм и разясни концепциите за устойчив и отговорен туризъм. По-нататък в лекцията си Десислава Алексова даде детайлна информация за природните и антропогенни туристически ресурси и въздействието им като рекреационен ландшафт. Тя обясни каква е разликата между защитени територии (регламентирани по Закона за защитените територии) и защитени зони (регламентирани от Директивата за птиците и Директиравата за хабитатите, които формират европейската екологична мрежа „Натура 2000”), ползите от тях за местното развитие и местната общност.


На територията на община Ботевград има общо девет защитени територии:


Поддържани резервати: 


Училищна гора - Вековна дъбова гора.


Защитени местности


• Висока могила 


• Дренето - опазване местообитанията и гнездата на сиви чапли и бели щъркели. 


• Мухалница - опазване на блато и прилежащите територии - местообитание на планинска жаба ( Rana jemporaria L. ). 


• Романия - опазване на територия с характерен ландшафт, който е резултат на хармонично съжителство на човека и природата. 


• Урвич - опазване на семенни дъбови гори.


Природни забележителности


• Водната пещера - опазване на прилепи.


• Елака - скални образувания и вековни гори. 


• Рудината - вековна букова гора. 


Защитената местност „Мухалница”, в която се намира природната забележителност „Жабешко блато”. Наречена е така заради уникалната ежегодна миграция на планинска жаба. Тя изминава 6 км от възвишенията на Старопланинската верига до блатистата местност, където се размнужава, а след това се връща отново в планината. Според гл. асистент Алексова, Ботевград може да се гордее с този природен феномен. 


В заключение Десислава Алексова напомни, че е много важно да се постига баланс между развитието на икономиката и съхраняването на природата, с което анонсира следващите теми. 


Полезна информация за опазване и стопанисване на горите, за тяхната ключова роля за предотвратяване на ерозия и свлачища предостави инж. Зорница Стратиева от Асоциация на парковете в България. Тя насочи вниманието към един много важен въпрос – гражданите могат ли да бъдат активни по отношение опазването и стопанисването на горите. Една от възможностите е те да участват в обществените обсъждания на горскостопанските планове, които се обявяват публично на интернет страниците на държавните горски стопанства. Със становища те могат да изразяват своето несъгласие с плануваните сечи в определени горски райони. Становищата се адресират до директора на съответното горско стопанство, а ако става дума за общинска гора, и до кмета на общината. Копие от становището задължително се изпраща до директора на съответното държавно горско предприятие.  


По разбираеми причини, интерес сред малобройната аудитория в залата предизвика третата тема, свързана с водноелектрическите централи. Лектор по нея бе Андрей Ковачев от Сдружение за дива природа „Балкани”. Той показа нагледно какво се случва, когато се построи ВЕЦ. Една част от реките буквално пресъхват след водовземните съоръжения на деривационните централи  „Изискването е една река да бъде поддържана в естественото си състояние, а не да бъде унищожена”, подчерта Ковачев. 


„Във времето, когато ВЕЦ-овете не трябва да работят, те продават ток на Националната електрическа компания. Басейнова дирекция може лесно да провери този факт, но не го прави”, посочи той


Андрей Ковачев показа фотоси на рибни проходи, изградени така че рибите трябва да притежават нетипични за тях способности, като например да скачат на височина, за да се доберат до така наречения рибен проход. 


„Ние тази вода я пием, поливаме с нея, не можем да живеем без нея, животът на природата е немислим без нея. И някак си не си даваме сметка за следното нещо: В ситуация на климатични промени, които въобще не са някаква фикция – след 60-70 години летните валежи силно ще спаднат и няма да бъдат равномерни, температурите ще са 3-4 градуса по-високи, съгласно прогнозите на Националния институт по метеорология и хидрология, като цяло ще имаме много сериозни проблеми с опазването на около 80 на сто от горската покривка, на природните ресурси, които ни се предоставят, а ние си позволяваме да разхищаваме воден ресурс за производство на енергия по възможно най-идиотския начин. А онези, които получават печалба от тази дейност, не само, че не плащат нищо за това, но и не се опитват да опазват този ресурс”, каза Ковачев. 


Лекторът представи сайт за наблюдение на действащите малки ВЕЦ в България. Сайтът http://dams.reki.bg/Dams/About е създаден по инициатива на Димитър Куманов от сдружение “Риболовен клуб Балканка“, който бе сред присъстващите в залата. Електронната база данни изобилства от информация, снимки и видео за действащите малки ВЕЦ в страната ни, където ясно могат да се видят последствията от преграждането на реките, построените до момента рибни проходи и тяхната нефункционалност, както и множеството пресъхнали речни корита в цялата страна.


Крайната цел на сайта е при нужда да бъдат изпращани сигнали до ЕК за всички нарушения по българските реки. Цялата информация, която съдържа страницата, може свободно да се използва с нестопанска цел и от медиите.


Кметът Иван Гавалюгов, който се отзова на поканата да присъства на събитието, взе отношение и по трите теми. Той съобщи, че общината се е обърнала официално към Международното висше бизнес училище с покана да се включи в актуализирането на Програмата за развитие на туризма. Той сподели свои идеи за създаване на няколко туристически маршрута. Единият е до крепостта Боженишки урвич, като началната точка е близо до главния път Ботевград – Враца – Монтана. Друг маршрут е до хижа „Рудината”. Кметът обясни, че всъщност има няколко маршрута, които стигат до нея, но самата сграда, която не е общинска собственост, е в окаяно състояние. Иван Гавалюгов сподели още, че общината обмисля възможността да изгради нова хижа от екологични материали, за да стане привлекателно място и цел на туристическите преходи.  


По отношение на горите, кметът набеляза няколко проблема, за разрешаване на които се работи, а те са; камионите на дърводобивните фирми преминават през речните корита по пътя към сечищата, което води до влошаване на качеството на водата в по-малките населени места; много от санитарно-охранителните зони около водохващанията не фигурират в картите на горските и поради тази причина не се взимат предвид при изработване на лесоустройствените планове. 


Иван Гавалюгов съобщи още, че с негова заповед е назначена комисия, която да извършва регулярни проверки на сечищата в общинските гори.


Темата за ВЕЦ-овете Иван Гавалюгов определи като болна за общината. Според него проблемът е в институциите, които контролират тяхната дейност. „Категорично твърдя, че институциите, в голямата си част, не са си свършили работата. А защо не са си я свършили – щото не виждат или не искат да виждат, е друго, допълни той. –Стопанинът на язовир „Бебреш” – Напоителни системи, трябва много стриктно да контролират разрешението за водоползване на МВЕЦ „Бебреш”. То ясно показва на какви нива и при какви коти може да се ползва вода при техните нужди за производство на електроенергия – 5 метра под кота преливник”, добави още кметът. Той подчерта, че Напоителни системи трябва да оказват стриктен контрол и на водоползването от страна на общинската фирма ВиК. За да не се стига до нова водна криза. 


„Ще се опитаме достатъчно видно да маркираме зоната, под която не трябва да има водоползване от МВЕЦ „Бебреш”, за да може всеки, които отиде до язовира да види: Ако водата е спаднала под червената черта, а се чува, че ВЕЦ-цът работи. Ще направим и всичко възможно да не се разхищава водният ресурс, категоричен бе Гавалюгов.


Кметът изрази надежда, че и занапред ще се организират подобни ползотворни срещи, като на следващата ще бъде предложена за обществено обсъждане актуализираната общинска програма за развитие на туризма.  


Сред гостите в залата бяха още Георги Димитров - председателят на Общински съвет - Божурище, Даниела Пандурска от фондация “Зеленика“, Ева Нишева - еколог на община Ботевград и други.