Днес се навършват 104 години от героичната смърт на видния ботевградчанин Стамен Панчев в Балканската война.  Ученици и учители от ТПГ „Стамен Панчев” почетоха паметта на своя патрон с тържествената програма, която се състоя в Историческия музей. Участниците в нея припомниха моменти от живота на поета и участието му във войната, рецитираха негови стихове, и цитираха изказвания на Цеко Минев, Атанас Буров, Стоян Романски и други за личността на Стамен Панчев. На финала бе представена компютърна разработка, посветена на духовния баща на Ботевград. 


След края на програмата учениците и техните учители поднесоха цветя и се поклониха пред паметника на поета в центъра на града. 


В памет на Стамен Панчев публикуваме текста на едно негово писмо от фронта, адресирано до съпругата му Райна: 


Мило,


Получих писмото с портрета на Павлю. Много хубаво е излязъл и аз съм премного доволен, че ми изпрати това портретче. Нося го в джоба си и често го гледам и, право, още по-мъчно ми става. Но все пак изпитвам известна радост и лекост, като го гледам. Ех, мило, зная, че ми е мъчно, но като си спомням условията, при които живея през това лошо време, далече, много далече от теб и Павлю – моите скъпи грижи, може да си представиш какво изпитвам аз и деня, и ноще. Съдбата е била предопределена да преживеем работи, които рядко стават и остават неизлечими спомени. Но от друга страна, като си спомниме, че тая мъка, тая грижа и скръб са общи за цяла България, ще ги понасяме със смирение. Надявахме се всички, че досега ще сме по домовете си, но явно е вече, че и тоя месец няма да се свърши тая работа, и още много има да очакваме радостната вест за връщане по домовете си. Толкова пъти се лъгахме досега, че вече на нищо не вярваме, освен когато построят войските и ни поздравят с мир, ако е писано нейде да има такъв. Сега прекарваме времето си много скучно, измъчвайки се от безделие и очакване. Времето е дъждовно, кал до колене… от няколко дни сме на квартири в едно село и се тъпчем 5 души в една стая, спим на земята. Два дена не съм излизал, за да не газя калта.


Но тук е пак добре. Когато обаче сме по позициите – можеш да си представиш как се живее. Изобщо несгодите са грамадни, но такава е войната.


Нищо лошо няма, че ще посещаваш курса, но това и да сториш, недей се съблазнява от служба. Тия хора ще пращат из нова България по села и паланки, дето ще е нелесна работа, а лишенията ще бъдат големи. Така че ти научи нещо, ако не те мързи да ходиш, но то ще е само за теб си. После тая работа ще е временна и кярът от нея ще е никакъв.


Ал. Клечков е здрав, виждах се с него в Силиврия. Илия Пенков е тук при мене сега, също учителят Карагьозов. Коцо е вече добре. След някой и друг ден ще го изпратят надире на поправка.


Получих от Анка две писма и ми пише, че ми е писала и други, но още не съм ги получил.


Боянката и Снегаров са добре. Картите ми са получили. Поздравявам те.


Не зная как някои са пратили по 1000 лв. ние не сме получили заплатата за ноември и декември още. А недей се кахъри, че съм дал взаеми. Тия хора са се мои добри познати, па и наши. Днес дадох и на Илия Петков 10 лв. Дал съм до сега 200 лв. и у мен има 100 лв. още.


Ти се чудиш, че толкова пари съм дал, нали? Те всичките са у наши роднини и познати. И как мога да оставя Илия, Васил, Цеко, Кюнето, Тишо да не им помогна сега? Бъди спокойна, мило. Дай бог да се върна, барем 1000 лв. ще ти донеса. Ти сега карай с тия, дето ги имаш, па не се грижи повече.


Пращам много поздрави на баба и Любо, на Манчеви и Куртева и всички познати. На теб и Павлю много, много целувки от Вашия Цако


8.1.1913 г.