Пламен Ралчев, водач на листата на коалиция „АБВ –Движение 21“ в София област


Роден е през 1976 г. в Ботевград, където получава основното си образование. Завършил е ГПЧЕ „Алеко Константинов“ в Правец и висше образование в УНСС, София. Магистър е по Международни отношения, доктор по Политология, доцент по Международни отношения и Европеистика в УНСС, София. Преподавал е в Международното висше бизнес училище в Ботевград и в City University of Seattle – кампус Правец. Изнасял е лекции като гост-професор в различни университети в Турция и Чехия. Специализирал е в Центъра за стратегически и международни изследвания във Вашингтон (САЩ) и Университета в Бристол (Великобритания).


Съчетава преподавателска, изследователска и консултантска дейност в областта на международните отношения и публичните комуникации, външната политика и сигурността, развитието на съвременните политически процеси в Европа.


Участвал е в различни международни, научни, правителствени и неправителствени форуми (конференции, семинари, симпозиуми и др.) в Югоизточна Европа, Европейския съюз, САЩ, Турция и в страни от пост-съветското пространство.


Член е на Националния изпълнителен съвет на ПП “Движение 21“. Семеен, с две деца.


 


Какъв е личният Ви мотив да се кандидатирате за народен представител? С какво смятате, че реално може да допринесете за подобряване живота на хората в страната и какво Ви дава увереност, че може да се справите?


Връзката ми с политиката допреди няколко години беше само професионална и експертна. Както повечето българи, и аз не спирах да се възмущавам от наглостта, простащината, шуробаджанащината, корупцията, липсата на справедливост и куп други дефекти в държавата и обществото. Политиците от последните 27 години дискредитираха и делегитимираха политиката и я превърнаха в обикновен тарикатлък и съглашателство между големи бизнес интереси и дребни продажни душици. Точно това искаме да променим и да покажем, че политиката е обществен дълг и мисия, а не е дейност на организирани престъпни групи за усвояване на публични ресурси. 


Знам, че може и трябва да е различно. През 2014 г. се присъединих към новоучредената партия „Движение 21“. Това е първата и единствена партия, в която съм членувал. През 2015 г. беше първото ми лично участие в местни избори. Бях кандидат за общински съветник и кандидат за кмет на Район Студентски в София. Резултатите, които постигнах, бяха едни от най-високите за партията. Успяхме да спечелим два мандата за общински съветници в София, както и мандати в общинските съвети в няколко други градове и да удвоим гласовете, дадени за Движение 21 на парламентарните избори през 2014 г. 


Кои според Вас са основните проблеми в обществено-икономическия живот на България и как виждате тяхното разрешаване?


В държавата трябва да се промени философията на управление. Досега 27 години върлуваше политическият тарикатлък в симбиоза с мутренско-олигархични интереси, които биват обслужвани от компрометирана правосъдна система. Липсва справедливост, липсва върховенство на закона и правов ред в държавата, липсва добро управление и визия за развитие за следващите 50 г., цари административен произвол и злоупотреба със служебно положение и влияние. Все по-критично става общественото настроение срещу всички тези недъзи в държавата. Корупцията е симптом за злокачествени процеси в държавата и обществото. 


Реформите в съдебната система, образованието, културата и здравеопазването са основен приоритет за нас. Убедени сме, че ако има върховенство на закона и правов ред в държавата, това ще създаде и нормален климат за икономиката да се развива и да генерира благосъстояние. В образованието има само имитация на реформи, които още повече закопават нещата. Нашето образование има потенциал, но то е захлупено от управленски конформизъм и липса на стратегическо лидерство. Без ефективна образователна политика сега, обществото и държавата ни нямат никакво бъдеще и няма никакъв смисъл да се упражняваме в прогнози за икономически растеж и повишение на доходите, защото е ясно, че колапсът ще е неизбежен.


Какви конкретни законодателни мерки смятате, че трябва да бъдат приети с приоритет от 44-тото Народно събрание?


На първо място настояваме за радикална съдебна реформа, която обаче ще изисква и промени в Конституцията. Затова смятаме, че максимално бързо трябва да бъде свикано Велико народно събрание, чиято единствена задача да бъде отмяната на институцията Велико народно събрание, така че всички следващи конституционни промени да могат да бъдат приемани от обикновено Народно събрание, разбира се с по-голямо мнозинство. Така законодателството ще бъде по-адекватно на динамиката на социалните процеси и няма да може да се търси оправдание за липсата на реформи в ограничения от Конституцията. Само с конституционни промени може да се реформира прокуратурата и държавното обвинение да се извади от съдебната система. Предвиждаме по-голяма отговорност и отчетност за Главния прокурор, който да бъде избиран или от Парламента, или назначаван от Президента за по-кратък мандат от 5-7 години, както и да има опция за освобождаването му от длъжност ако не изпълнява съвестно задълженията си. Притеснени сме от факта, че до момента прокуратурата се използва за притискане на хора и фирми с предварителни проверки. Затова настояваме да има държавна гаранция и всеки български гражданин да е защитен и да има право на справедлив съдебен процес. Тук визираме и случаите на издевателства над длъжници и техните наследници от колекторски фирми, частни съдебни изпълнители, изпълнителни производства и др., затова предвиждаме приемане на специален Закон за гражданския фалит, който да предпазва длъжниците и техните наследници. Вярваме, че само с гарантирано върховенство на закона и ефективно правосъдие може да се гарантира сигурността на страната и укрепване на държавността.


Образованието е естествен приоритет за мен. Винаги съм бил свързан с тази сфера. Мисля, че е важно не просто да говорим за увеличение на заплатите на учителите, а за повишаването на техния статут, дори и в посока на това да придобият статут на държавни служители. В сектора на здравеопазването ще настояваме за електронни здравни досиета, диференцирана ДДС ставка за медикаментите, изписвани по Здравна каса, а също така и промяна на статута на болниците от търговски дружества в такива със специален статут. Това е само малка част от детайлните предложения в сферата на здравеопазването, които сме разработили в нашата платформа. Важен за мен е и секторът на сигурността и контролът над специалните служби, където също има сериозни дефекти, които рефлектират слабостите на държавността.


Запознати ли сте с основните проблеми на Софийска област? Кои са те и как ще работите за тяхното разрешаване, ако бъдете избран за народен представител? 


Софийска област е много разнородна. Тя е вътрешно разделена по физико-географски и социално-икономически признаци. Отделните зони са разположени радиално около център София, откъдето тръгват своеобразни лъчи в няколко посоки: североизток (Ботевград-Правец/ Етрополе – единствените общини в областта на север от Стара планина); изток (Златица-Пирдоп-Копривщица); югоизток (Ихтиман-Костенец); юг (Самоков); север (Своге, Годеч); северозапад (Костинброд-Сливница-Драгоман). Тази различна география предпоставя различна икономическа и социална динамика и модели на взаимодействие с областния център, а това определя и спецификата на проблемите, с които всяка община се сблъсква. 


Ако си припомним инцидента преди няколко седмици, който затвори АМ Хемус за десетина дни и ни върна десетилетия назад, ще си дадем сметка колко критично важна е свързаността със София. Състоянието на стария път през прохода Витиня е отчайващо, а друга алтернативна връзка със София за трите общини (Ботевград, Правец и Етрополе) няма. Развитието на Ботевград е силно обвързано с транспортната инфраструктурна връзка със София, времето и удобството при преодоляване на разстоянието. Същият проблем важи и за Самоков. Пътят София-Самоков не е на нивото, на което трябва да бъде, за да подпомага и туризма в Боровец. Общини като Горна Малина, Елин Пелин, Божурище, Костинброд отдавна са се превърнали в част от „широка“ София, даже като селища-спални, силно обвързани с икономическата активност в София. За тях достъпността до София не е проблем. Започвам с инфраструктурните аспекти, защото връзките и свързаността са предпоставка за социално-икономическа активност и развитие. София концентрира и поглъща в себе си повече ресурс като център, отколкото успява да „отрази“ към общините от областта. И така всички са в гравитационното поле на София, с много ограничени възможности за генериране на собствена икономическа активност. Отделните общини са свързани помежду си само ако са част от лъча, който ги свързва със София. Това също задълбочава различията и липсата на рутинни контакти между отделните зони на областта. 


В някои от общините като Елин Пелин, Горна Малина се обособяват логистично-транспортни хъбове, но това пак е в логиката на гравитирането им към „широка“ София. Собственият капацитет за икономическа активност в общините, качеството на живот, безработицата, нивото на здравеопазването са общи проблеми за всички. В някои общини има остри проблеми с водоснабдяването, ВиК мрежата, качеството на водата, състоянието на първокласната пътна мрежа, което всъщност е третокласно, и много други. Не бих могъл да пропусна да отбележа, че в двете най-големи общини в областта Самоков и Ботевград има големи, компактни ромски общности, чието управление и интеграция е наследена от миналото болна тема, която ще изисква все по-голямо внимание и експертна грижа.


Как оценявате работата на органите на местно самоуправление в община Ботевград - общински съвет и общинска администрация? 


Смятам, че според нивото на компетентност и правомощия, които имат, органите на местната власт в Ботевград тръгнаха по пътя на промяна на модела и философията на управление на общината, но все още е рано да се видят резултатите и да им се даде оценка. Ако тези усилия продължат, вярвам, че обновлението ще се случи. Моят съвет винаги е бил да не се забравя откъде сме тръгнали и да сме наясно къде искаме да стигнем, както и колко ще ни струва постигането на целта. Това е формулата на доброто управление, а аз искрено желая добро управление за общината и жителите й. Ако нещо зависи от мен, ще го направя по тази формула.


Каква е оценката Ви за развитието на общината и с какво смятате, че може да повлияете върху подобряване на жизнената среда в нашата община, ако бъдете избран за народен представител? 


Аз помня Ботевград като един процъфтяващ град през 80-те години, видях го и като западащ и борещ се за оцеляване град през 90-те и до преди няколко години, а отскоро го виждам като възраждащ се град. Ботевград и общината показват признаци на съживяване и именно за това обновление искам да работя. От последните местни избори общината има ново ръководство, нови идеи и стил на работа. Радвам се, че настоящият кмет Иван Гавалюгов е носител на нова енергия. Помня го още от ученическите ни години и в ОУ „Н. Й. Вапцаров“, и в езиковата гимназия в Правец. Винаги е бил целеустремен и смятам, че ако бъда избран за народен представител от София област, ще мога да го подкрепям в усилията му да обновява Ботевград и общината. 


През последните години бях хоноруван преподавател в Международното висше бизнес училище и видях, че Ботевград освен прекрасните млади хора, които има, е успял да привлече и много други от околните общини и съседни области от Северозапада, което доказва, че Ботевград има потенциал да е център, център на развитие, но някой трябва да развива този потенциал, а не да чака да се случи чудо. За мен е важно пред хората от Ботевград и областта да има перспектива и съм готов да работя с всеки, за да я осигуря.


Чрез образователните институции и индустриалната зона Ботевград е успял да привлече и задържи младите хора от региона. Това обаче не е достатъчно за социалното развитие на града и общината. Все още изкушението да напуснеш града и да отидеш в чужбина, или поне в София, е голямо. Социалните неравенства, бедността и безработицата са обичайните проблеми, но за мен по-тревожно е състоянието на болницата в Ботевград и нивото на здравеопазване и здравни грижи, липсата на специалисти и условия за развитие на съвременна медицина. Ботевград имаше една от най-модерните болници в България, в която дори и моят живот беше спасен веднъж. Сега всеки път като мина покрай тази болница ми става много тягостно, че стои като паметник на разрухата. Разбира се, проблемът не касае само Ботевград. Проблемът със здравеопазването е системен и национален, но много ми се иска поне в Ботевград да е различно. В нашата предизборна програма сме заложили като приоритет в следващия парламент да се инициира законодателна промяна в юридическия статут на болниците – от търговски дружества в такива със специален статут, защото болниците не извършват търговска дейност като обикновени фирми и не би трябвало да им се струпват дългове като на обикновени фирми, които в крайна сметка ги задушават. Разбира се, имаме и други идеи в областта на здравната политика, но управлението и промяната в механизмите за финансиране на болниците (т.нар. споделено финансиране на медицински и режийни разходи) са основни, за да могат болниците да излязат от спиралата на задлъжнялост и да се насочат към развитие на съвременна медицина. 


Вторият важен проблем, който ме тревожи относно Ботевград, е взривообразното нарастване и гетоизация на ромската общност в града. Това естествено има и други последици. Пренебрегването на тази тема в продължение на толкова много години доведе до състояние на невъзможност да се предприеме каквото и да е. За мен подходът оттук нататък е търсене на подходящ институционален модел за разбиване на спиралата на гетоизацията. Изследвал съм го този проблем чисто научно и е доказано, че конвенционални институции като полиция, социални служби, образователни институции и неправителствени организации са ниско или слабо ефективни, докато други – като криминални групи, определени религиозни общности постигат по-високи нива на проникване и влияние в ромските общности. Как става така, че определени ислямски или протестантски секти проникват в ромски общности, а българската православна църква или институции на държавата не могат? И тук не става въпрос само за пари, защото държавата харчи много пари като социални плащания към ромската общност, но ефектът не е същия. Търсенето на адекватната институция ще доведе до решението. Това е основно предизвикателство за държавата, но местните общности и местната власт също трябва да участват в търсенето на решение. Проблемът не може да се махне или да се пресели (каквито опити вече са правени), проблемът трябва да бъде управляван. 


Имате успешна кариера на университетски преподавател. Защо решихте да влезете в политиката?


Най-хубавото в моята професия е, че работя с млади хора. И чувствам ангажимент към тях. Смятам, че, вече навършил 40, съм представител на средната възраст, който трябва да поеме отговорност за младите и за следващите поколения. Моето поколение беше затрупано в тунела на прехода. Когато започна т.нар. преход в България бях 13-годишен ученик. За изминалите 27 години много мои връстници заминаха в чужбина. Сега съм 40-годишен баща на две деца и преподавател на много млади хора в университета. Давам си сметка, че за да видим светлината в тунела и за да я покажа на младите хора, трябва много да копаем, защото през всичките тези години тунелът постоянно се срутваше над главите ни, а ние се чудехме дали е по-добре да се върнем назад или да вървим напред. Сега тунелът е затрупан и в двете посоки и не е достатъчно само да видим светлината в края му, а да прокопаем пътя дотам. Младите са единствената надежда на България и най-ценният й капитал, но за да имат бъдеще, образование, работа и личностно развитие тук, преди всичко трябва да въведем ред, върховенство на закона и гаранции за справедливост в държавата, които са основни приоритети на коалицията АБВ – „Движение 21“.


Какво е Вашето послание към избирателите? Какъв ангажимент Вие лично бихте поели към тях? 


Помня откъде съм тръгнал, знам откъде съм минал и виждам накъде отивам. В лабиринтите верният път е само един. Можем да го извървим заедно. № 8 в бюлетината на 26 март!


 


Купуването и продаването на гласове  е престъпление!