Приключва реставрацията на църквата „Свето Рождество Богородично“, разположена в махала Старо село на село Миланово, община Своге. Реставрацията на църквата бе в рамките на проект „Храмът на родовата памет“ Консервация, реставрация и експониране на църквата „Св. Рождество Богородично“ – с. Миланово, община Своге. Проектът се финансира по програма БГ08 „Културно наследство и съвременни Изкуства“, Мярка 1 „Реставриране, обновяване и опазване на културното наследство“ от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009 - 2014 г.“. Бенефициент на проекта е Областна администрация на Софийска област, а парньори – Дирекция на Природен парк „Врачански Балкан“ и POLAR PERMACULTURE SOLUTIONS – Кралство Норвегия.
Екипът на проекта представи приключващите дейности на официална церемония и пресконференция в Областна администрация на Софийска област в София. Ръководителят на проекта Цветелина Цветанова с гордост отбеляза факта, че „Храмът на родовата памет“ е бил класиран на първо място сред проектите по програма БГ 08 в цяла България.
Според предание на местните, църквата „Св. Рождество Богородично” е построена на най-слънчевото място, а именно мястото, огряно през целия ден от изгрева до залеза на слънцето. Църквата е уникална, типична средновековна българска църква, датирана от 1492 година. Разположена е на пет километра от сегашното село Миланово, сред красива и съхранена природа. Градежът ѝ е от ломени камъни, споени с хоросан. Стенописите са покривали цялата градежна повърхност в интериора. Църквата е каменна, еднокорабна и едноапсидна, с полуцилиндричен каменен свод. Цялата църква отвътре е била изписана. От стенописите има запазени значителни фрагменти, като голяма част от тях се крият под мазилка. В североизточния ъгъл на олтара са каноничните проскомидийна ниша и умивалня. Над олтарното пространство е сравнително добре запазено изображение на Богородица. Чудесно изпълнение на "Тайната вечеря" е сред най-добре съхранените стенописи по свода на самата църква.
В “Историческо описание на с. Осиково” от 1927 година се казва, че „... църквата е построена когато къщите били нараснали на 10-12”. В “История на с. Миланово”от 1973 година, позовавайки се на данни на Петър Гьонков Ханджийски, кмет на селото около 1902 година, се твърди, че около преди 500 години е изградена църквата. По-нататък в историята се посочва, това се случило поради натиска на турския поробител. В следващите столетия храмът е изоставен, но през 1865 година е възстановен и осветен. Отново в книгата “Историческо описание на с. Осиково” се казва, че “... при ремонт преди 150 години(т.е. през 1777 година) всичко е заличено”. Явно тук има разлика в годините или става въпрос за две събития.
Светлина върху отговора на въпроса кога е построена църквата хвърля през 1939 – 1940 година писателят Димитър Николов, роден в с. Озирово. При посещението на храма в Старо село той открива надписа над вратата, преписва го такъв, какъвто е оцелял, превежда го и го публикува в “Църковен вестник”, бр. 6 от 1940 година в статията “Едно старо светилище”. Отговорът е даден: ”Започна се и се завърши на юли 15 в лето 7000 от сътворението”, т.е. 1492 година”.
Преводът е потвърден през 2009 година от Ясен Цветков от с. Миланово, завършил Националната гимназия за древни езици и култури в София. От откриването му до днес надписът се е разрушавал, за да достигне в този си вид и днес.
Църквата не се използва за целите си след смъртта на свещеник Симеон Коцов Рагьов през 1984 година. Многократно е ограбвана, част от оцелелите икони се пазят и днес от дългогодишния църковен настоятел Александър Цветков Алексов на 80 години от с. Миланово.
Храмът в Старо село е имал камбана, която е била закупена по време на кметуването на Петър Гьонков Ханджийски, т.е. около 1902 година. За целта кметът събрал от хората бакър и за сметка на събраното количество, майстор изработил камбаната. Хората над 50 години, които са живели в Старо село, знаят и помнят какъв невероятен звук e притежавала тази камбана. Тя е била открадната и след това е подхвърлена друга покрай шосето за село Дружево. Тази камбана обслужва новата църква и има хубав звук, но не е същият като на старата. Църковният настоятел Александър Цветков казва, че двете камбани са правени от един и същи майстор, но съдържанието на металите в тях е различно, затова и звученето е различно.
От преводите на турските данъчни регистри става ясно, че през периода 1515 – 1520 година данъкоплатци са били поп Радивой и поп Радул, през 1541 – 1542 година са били поп Беро и поп Пейо и през 1566 – 1574 година е бил поп Дойно. Това е доказателство, че в селото е имало църква и са се извършвали богослужения в онези далечни времена на робството.
В рамките на изпълнение на проекта е възстановена напълно цялата покривна част на църквата. При каменните зидове са премахнати остатъци от късни мазилки по западната фасада и на зиданите пейки. Върху зидарията е нанесено защитно покритие с дълбокопроникващ водоотблъскващ и защитен продукт.
При всички отвори по фасадата на църквата са поставени нови декоративни метални решетки с алуминиева предпазна мрежа с цел постигане на естествена вентилация.
В дворното пространство на църквана са изградени каменен зид и са оформени два портала с две дървени порти тип стоборни прегради. Изградена е и специална каменна настилка в двора с неравномерни по големина каменни плочи. Направена е каменна конструкция, върху която е изградено клепало.
В двора на църквата на входа откъм селото е изградена нова постройка, която ще изпълнява функциите на посетителски център. Долната част е от зидан камък, а корната – от дървена конструкция. Постройката се вписва изцяло в практиката на местните строителни традиции. Тук ще се извършват различни събития, тържества и обреди.
Извършени са реставрационни дейности по иконостаса, стенописите и иконите. При иконографията е наблегнато на реставрация на сцените „Възнесение Господне“, „Влизането в Йерусалим“, „Исус Христос в гроба“, „Тайната вечеря“ и други. Изцяло реставриран е т.н. Владишки трон.
В рамките на проекта „Храмът на родовата памет“ Консервация, реставрация и експониране на църквата „Св. Рождество Богородично“ – с. Миланово, община Своге са извършени и други дейности, като изкуствоведско проучване на художествените ценности на храма. Изработено е и изследване на оброците и оброчните дейности в Искърското дефиле. 20 представители на местното ромско население са получили обучение и квалификация за озеленители и пътни строители. В края на миналата година в рамките на проекта се проведе и специален тридневен фестивал на традициите и родовата памет.
Реализаторите на проекта обмислят бъдещи ходове за продължаването му и след неговото официално приключване през месец април тази година.
Общата стойност на проекта „Храмът на родовата памет“ е в размер на 342 182, 81 евро.
Тази публикация е създадена в рамките на проект с регистрационен номер на договор № 24-10М-39/24.04.2015 г. „Храмът на родовата памет” Консервация, реставрация и експониране на Църквата „Св. Рождество Богородично” – с. Миланово, община Своге” по Програма БГ 08 „Културно наследство и съвременни изкуства”, Мярка 1 „Реставриране, обновяване и опазване на културното наследство”, който е финансиран от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2009-2014”.
Коментари от регистрирани и анонимни потребители. Скрий анонимните коментари