Пътуващо читалище „Бащино огнище”, което гостува в Ботевград по повод празника на града – 29 ноември, получи дарение от нашата съгражданка Незабравка Първанова. Тя предостави пилотското яке и ботушите, принадлежали на нейния баща - подпоручик Гаврил Вълканов, както и предмети за бита, които е съхранила от своите предци. Съмишлениците, реализирали идеята за читалището на колела, я уверили, че дарението е изключително ценно за тях и ще бъде включено в пътуващата музейна експозиция, която до този момент не е разполагала с пилотска униформа от годините на Втората световна война.  


Личната история на Гаврил Вълканов стана достояние на много хора на 9 май тази година, когато в Исторически музей – Ботевград бе открита документалната изложба „Да си спомним за един български офицер от нашия град - военния пилот Гаврил Вълканов”. Изложбата съдържаше снимки, дипломи, документи и отличия, дарени на музея също от дъщерята на летеца. 


Припомняме: 


Гаврил Вълканов е роден през 1919 год. в Орхание, днешен Ботевград. Произхожда от родолюбиво семейство. Баща му е участвал в Балканската и Междусъюзническата война, носител е на отличия за храброст. Вълканов завършва средното си образование в ботевградската гимназия, а след това е приет във Висшето военновъздушно училище в София. През 1942 год. заминава на специализация в Италия и се завръща оттам с диплома. Назначен е на служба в Българската армия. През периода 1946 – 1947 год.служи в летателната дружинка на летището в София. През 1947 год. създава семейство със Стефана Иванова. Раждат им се три деца - син и две дъщери – близначки. През 1948 год., преди да се роди първата му рожба, го сполетява съдбата на повечето висшестоящи офицери по това време – изпратен е в трудов лагер, а след това изселен от родното място. Близо пет години живее в село Оряховица, Плевенско, без право да вижда семейството си. Вълканов се завръща в Ботевград с разклатено здраве и огорчен. Работи на различни места. Успява да се пребори с тежко заболяване и да дочака своята реабилитация. Умира на 28 май 1994 год.


Братът на Гаврил Вълканов – Васил, също образован и интелигентен мъж, с две висши образования, се води безследно изчезнал.