IN MEMORIAM: Почина Георги Христов

Късно снощи след кратко боледуване на 70-годшна възраст ни напусна големият баскетболист Георги Христов. 

Със своята славна кариера той се превърна в легенда за баскетбола в Ботевград и България. Георги Христов бе капитан на Балкан при спечелването на първата шампионска титла на Балкан през 1974 година, със зеления екип има още много отличия. Дългогодишен участник в националния отбор с престижни места на европейски първенства и с медал от Световната купа, участник в Сборния европейски отбор. След завършване на забележителната си кариера той бе треньор в родния си Балкан.

Искрени съболезнования към неговите синове, техните семейства, близките и приятелите му!

 Поклон пред светлата му памет!

 На 14 октомври миналата година Георги Христов навърши 70 години. Юбилеят му бе отбелязан по достойнство. Пред пълната Арена Ботевград той получи почетни плакети от БФБ и БК Балкан. По повод на юбилея му нашият сайт излезе с обширен материал от нашия съгражданин и дългогодишен баскетболен съдия Веселин Драганов, посветен на славната кариера на великия баскетболист. Припомняме го отново.

Великата Беля, или защо никой не трябва да облича зелената фланелка с Номер 15

 "Съботна вечер в Ботевград в края на 60-те и началото на 70-те години на миналия век. Градът е пуст, но около зала „Балкан“ са се струпали стотици хора, отчаяно търсещи начин да влязат вътре, или поне да се докопат до място, близко до прозорците. Защото в самата зала, при капацитет от 800 места, вече има поне 1500 щастливци, включително по стълбищата и перилата. Причината е, че вътре има дерби мач на „Балкан“ с някой от Софииските грандове – „Академик“, ЦСКА, “Левски Спартак“. А в цялата Ботевградска котловина - от Зелин до Скравена и от Врачеш до Трудовец се чува глух тътен с отчетливи мощни скандирания: „Бал-кан, Бал-кан“ и „Бе-ля-та, Бе-ля-та“.

 Че става въпрос за големия отбор на „Балкан“ от периода 1969-1976 г., носител на купата на България заа 1970 г. и шампион за 1974 г. е ясно. А кой е Белята?

 ТОЙ Е ГЕОРГИ ХРИСТОВ ХРИСТОВ, „БОТЕВГРАДСКОТО БАСКЕТБОЛНО ЧУДО“, РОДЕН НА 14.10.1945 Г. В БОТЕВГРАД.

 С „Балкан“ той е:

 - Шампион на България за 1974 г;

 - Носител на Купата за 1970 г.;

 - Сребърен и неколкократен бронзов медалист от първенствата на страната;

 - Многократен участник с достойно представяне на отбора в Европейските клубни турнири и победи над отбори, като шампионите на Франция - „Виши“, на Югославия - „Задар“, на Чехословакия - „Славия“ Прага, испанския“Хувентуд“ Бадалона, „Югопластика“ Сплит.

 С националния отбор на България той е:

 - Участник на олимпийските игри в Мексико 1968 г. последно участие на България досега;

 - Участник на 5 европейски първенства, като на първенството в Есен 1971 г. е четвърти най-добър реализатор със средно 18,9 точки и е посочен в символичния отбор на шампионата, а в Барселона е седми реализатор с 16,9 т. , като четвъртият е с 17,8 т.;

 - Участник в турнира за световната купа в Колумбия през 1974, където България се класира на 3-то място, а Георги е сред звездите на турнира.

 Редовно е включван в идеалните отбори на турнирите, в които е участвувал, и е признат от европейските спортни издания за един от най добрите атакуващи гардове в Европа, редом със Сергей Белов, Никола Плечаш, Франсиско Бускато, Ратомир Тврдич и др.

 А сега, ВНИМАНИЕ! През 1973 г., Георги Христов е включен в сборния отбор на Европа за мачовете му със САЩ по случай 40 годишнината на ФИБА., Съотборници са му Крешимир Чосич, Никола Плечаш, Сергей и Александър Белови, Уейн Брабендер, Клифърд Луик, Отавио Флабореа..... Без коментар.

 Той притежаваше - въпреки скромния си ръст от 182 см:

 - Уникални реализаторски качества – почти несменяем топ реализатор на националните първенства и турнирите за купата, в които е участвувал;

 - Безупречен изпълнител на наказателни удари – за цялата му активна кариера успеваемостта му вероятно е над 85%;

 - Безкомпромисна игра в защита, включително и срещу центровете на противника, високи по 20 и повече сантиметра от него;

 - Безпогрешен поглед върху играта, което му позволяваше да прави уникални асистенции;

 - Невероятен отскок, бързина и демараж;

 - Непримирим характер и желание за победа.

 Другите за него:

 - Атанас Голомеев (“Академик“ Сф) , съотборник от националния отбор, в тандем с Георги, най-добър реализатор на две европейски първенства: „Когато със Сапуна бяхме на игрището, аз само трябваше да заема позиция под коша, той залепваше топката на ръката ми, натам беше лесно“.

 - Пандо Пандов (“Академик“ Сф), съотборник от националния отбор: „Въпреки съперничеството ни на клубно ниво, с Гошо бяхме приятели, с него се чувствувах спокоен на игрището и извън него“.

 - Христо Дойчинов (“Левски Спартак“), съотборник в „Балкан“ /65-68 г./ и нац. отбор: „Гошо беше звездата на нашето поколоние, превъзхождаше всички нас“.

 - Ивайло Киров (ЦСКА): „За мен предстоящите мачовете с „Балкан“ бяха кошмар, защото минавах за най-добрия защитник в отбора и трябваше да играя срещу Георги“.

 - Иван Колев, дългогодишен треньор на националния отбор: „Когато започвах да пиша състава на националния отбор, винаги започвах с Георги, само той беше безспорен“.

 - Димитър Сахаников - Зуко (“Академик“ Сф): „Играл съм успешно срещу най-добрите гардове и крила в Европа, срещу Сапуна винаги ми е било много трудно“.

 И още два факта:

 - В първенството 1969-70 г. Георги е за пореден път реализатор №1 с 1007 точки в 32 мача/а може би и по-малко, защото, знаейки огнения му темпарамент, няма начин да не е бил наказан в някой мач. Това прави средно 31,5 т.на мач, във времена, когато зоната за 3 точки не съществуваше;

 - На европейското първенство в Барселона 1973 г., Георги има между 12 и 20 точки, средно 16,9 т. на мач. Знае се/няма официална статистика/, че поне 2/3 от точките на Атанас Голомеев, реализатор №1 на първенството, със средно 21,7 т., както и на повечето им съотборници, са след подавания на Георги, минимум 10 асистенции на мач. Това означава 7 дабъл-дабъла, т.е. във всеки мач.

 Тези факти не ви ли напомнят за постиженията на една мегазвезда отвъд океана, играл с номер 23 и който има издигнат паметник пред залата „Юнайтед Сентър“ в Чикаго?

 Накрая обръщам внимание, че кариерата на Георги Христов се развива в години, когато българският баскетбол е на челни позиции в Европа и когато клубовете ни по правило достигаха поне до 8-те най добри отбора в Евротурнирите. В тези години националнияj ни отбор се бореше за място в четворката на Европа,а класиране извън шестицата се смяташе за неуспех.

 За финал: По информация от италианския печат, на олимпиадата в Мексико 1968 г., по поръчка на новоназначения треньор на „Инис“ Варезе, бъдещият член на залата на славата на ФИБА, „Професора“ Александър Николич, скаутите търсят за отбора атакуващ гард. Наблюдават се основно двама играчи: звездата на турнира, мексиканеца Мануел Рага и...... Георги Христов, явно забелязан от Николич на предишното Европейско първенство. С мотива, че Георги е твърде млад, а и е с произход отвъд желязната завеса, е предпочетен Рага, който се превръща в мегазвезда на Европейския баскетбол, а „Инис“ с него в състава си печели 3 купи на европейските шампиони и безброй други трофей. „Летящия мекиканец“ Рага е известен и с това, че е първият неамериканец в историята, включен в драфта на НБА, а по ирония на съдбата, в цялата си кариера се е състезавал само с номер 15....

 Какво нещо е съдбата и как един миг и едно решение може да я променят коренно! Ако Георги беше станал играч на „Инис“ (и невъзвращенец), днес вероятно той щеше да е кротък милионер, живеещ спокойно в Италия, САЩ, или Швейцария (както неговия съперник Мануел Рага) и малцина щяха да си спомнят, че някога е имало едно талантливо момче от Ботевград, което е избягало и направило запомняща се кариера на Запад.

 НО! Щеше ли в продължение на много години ботевградската зала да е препълнена, а в цялата ботевградска котловина да звучат скандиранията „Бал-кан“ и „Бе-ля-та“? И баскетбола в Ботевград да е религия?