Георги Младенов бе освободен като наставник на подвизаващия се в Серия В Римини. Легендарният №12 получи неприятната вест в началото на годината, но остава в Италия като индивидуален треньор на баскетболистите на „Интерперформансис”. Той говори по тази и други теми:

- Г-н Младенов, можеше ли да се избегне освобождаване Ви като треньор на Римини?
- Аз съм приел отдавна, че когато отборът ти загуби пет поредни мача, си на дузпата. Няма вариант да сменят отбора, а да запазят треньора. Започнахме много добре, с две поредни победи, изиграхме три много добри мача, от които паднахме два пъти. Нещо се случи и когато един отбор губи, треньорът си носи отговорността. Беше нормално. Имах разговор с Лучано Капикьони. Не съм бил изненадан от решението му. Само един-два отбора са видимо по-добри от останалите. Три са под нашето ниво, а останалите сме абсолютно равни. Даже мисля, че два мача Лучано ме изчака, защото виждаше, че има някои неща, които се случват, а и аз имах лични проблеми. Тук съм, треньор съм на „Интерперформансис” и тренирам с техни играчи.



- В личен план едва ли ще се задоволите с тази позиция. Къде може да Ви видим в близко бъдеще?
- Зависи от Лучано Капикьони. Има варианти, които на този етап ги оставям между мен и него. В момента водя 4 пъти на седмицата индивидуални тренировки. Върша работата, която и като старши треньор. Това умея и предавам каквото съм научил на играчите. Просто имам повече свободно време, с което не съм свикнал. Треньор съм на Капикьони и каквото ми каже, това правя.



- В този период от една година, начело на Римини, колко се обогатихте като треньор?
- Всяка една година ти дава опит и знания. Играеш с отбори, които са с друго мислене, ритъм и визия. Бях на два много силни турнира в Китай, което е невероятен опит. Играхме с Иран, Китай, Литва, Словакия, като ние бяхме събрани една седмица преди това от играчи на „Интерперформансис”. Беше съвместно с един камп и използвахме да подготвим отбора, като правихме индивидуални тренировки. На единия турнир станахме шести, а на другия първи, побеждавайки американци, играещи в Европа. Безценен опит за мен.

- Не е тайна, че заминахте заради сина си Борислав в Италия. Как се развива той?
- И заради това, да. Но имах и разговори с Капикьони за Римини. В първата година не беше толкова добре, но той не знаеше език, тук се играе друг стил, нямаше нищо общо с България. В училище не разбираше една дума, комуникацията с треньора също дава отражение. Миналата година бе при Тина, но сега е с друг. Отдалечен от приятели, майка си, отбора си, му създаде дискомфорт. Сега е с класи над това, което бе. Като на 15-годишен, бушуват му хормоните, играе на приливи и отливи. Но миналата седмица игра на турнир с 18-годишни и стана топ реализатор. Играе добре, но го гледам като треньор, а не като баща, за да казвам „супер, отлично”. За мен е на 60 процента от възможностите си.



- Помага ли му това, че Георги Младенов не е това име в Италия, което е в България?
- Това според мен е плюс. Трябва да свикне да се бори за себе си. Да играе баскетбол и да прави това, което са го учили Иван Гогов, Еди Вълчев, което Ратко Йоксич му е казвал и аз съм тренирал с него. Да знае, че това трябва да го приложи в отбора. За да си лидер, трябва на тренировки всеки ден да доказваш, че си по-добър. Има го и това, че понякога не си подават, комбинират си само с приятелите, но това е нормално за 15-годишни. Доволен съм, че тази година е много по-добре. Италианският му е на ниво, разбира се с играчите, с треньора. Много неща може да покаже, но и НБА създава проблеми. Започваме да си мислим, че трябва да играем като Стеф Къри и ЛеБрон Джеймс, а това понякога променя много. Нормално е, защото и аз на 15 съм гледал Голомеев, Шарков и Димитров. Но тогава нямахме НБА и правехме това, което ни казваха. А сега всеки си мисли, че може да стане като американците. Бъдещето е пред него. След 8 месеца става на 16. Важно е да изкара 4 години, в които да играе поне по 14 мача при подрастващите, за да вземе италиански статут.



- Оставам с впечатления, че намерението Ви е твърдо оставане в Италия. Доколко полезен е този статут на италианец?
- Ще играе във всеки отбор като местен. Италианци, родени тук, които нямат 4 години при подрастващите, се водят чужденци. Това е много правилна политика. Всеки един клуб дава средства за теб. И ако отидеш да играеш някъде, отборът, който те е изградил, задължително получава средства за теб. Тук обаче всичко е осигурено и е професионално. От закуската, до вечерята и нищо не се плаща. В случая Лучано Капикьони получава пари за всеки един, който играе в даден отбор, след като е израснал при него. Единствено се иска от тях да тренират. Има обаче още много да се развива. Има мачове, в които вкарваше по 28-29 точки. В един хвана 34 борби и не можех да повярвам. Но тук всеки играе на всеки пост. Няма го момента, в който си 2 метра и стоиш под коша. Трябва да си научен да правиш всичко. Защото ако спреш да растеш и не си научен приключваш и оставаш само със спомена.

- На 26-и ще се избира селекционер на националния отбор. Кой е по-подходящ – Шарон Друкер или Любо Минчев?
- Нямам мнение. Има си федерация, УС, както решиха една година да няма треньор, сега трябва да си преценят. Не съм мислил по темата. Не смятам, че аз трябва да казвам кой да е национален селекционер. Нека си поемат отговорността. Той ще работи с тях, а не с мен. Не съм в България вече втора година и не следя първенството. 



- Бихте ли се върнал обаче?
- Никога не казвай никога. Започнах на стадион „Раковски” при Петър Симанов и Мария Иванова, лека им пръст. През 2002-а животът ме върна като треньор пак на „Раковски”. На този етап имам още работа тук. Със сигурност през май ще се върна в България, но нямам планове.



- Ще видим ли Борислав Младенов с националния екип през лятото?
- В интерес на истината, обади ми се Христо Христов, за да го повика за един турнир на 29-и. Но той трябва да изиграе 14 мача тук. И ако не продължат в следващата фаза и загуби цяла година, просто не си струва риска. 16-годишните имат европейско в София. Ако го поканят, ще играе.



- Интересуват ли се от това как се развива?
- Нямам представа. Христов ми се обади. Миналата година чух от треньора на националния отбор, че не знае как се развиват играчите навън. Извинявам се, но ако имаш двама в чужбина и не знаеш как се развиват, кой да знае, шефът на топлофикация ли? Длъжен си да знаеш какво се случва с момчетата в твоята възраст. Ако не – каниш ги на лагер, за да видиш какво им е нивото. Не казвам, че Боби е по-добър. Но поне го виж. Дай тогава да играят само на приятели децата, за да ни е спокойно. Тук говорим за бъдещите попълнения на мъжкия национален отбор. Ако имаш играч в Афганистан и не знаеш какъв е, викаш го на лагер, за да видиш как изглежда. Като не знаеш как се развива, намери си друга работа. Ако аз съм шеф на спортен вестник и ме питат за теб, а аз не те познавам, ще те поканя да те видя ставаш или не. И ако не си готов – чао, това е. Чух, че в България обясняват, че тукашните треньори по баскетбол са учители по физическо. Моите извинения, но тук 16, 18 и 20-годишните стават европейски шампиони с тези треньори. Аз всяка година отивам на изпит, за да защитя лиценза си, преминавайки през треньорски клиники. И си го плащаш това сам. Защото се бориш за професията си. В България, ако не са задължителни лекциите, никой не отива. Така беше с Пини и Пешич. Когато бяха по желание – нямаше и 20 човека. А когато ги задължиха, залата пълна. Защото ние в България винаги знаем всичко.