Малко хора присъстваха на честването на 178-та годишнина от рождението на Васил Левски

И упокойна молитва им четат в манастира.Бил съм там и съм видял.

ох данче данчее......мхммммммм

ще ще

Марко Балабанов е първият министър на външните работи
На 19 юли 1879 година княз Александър Първи издава указ, с който се назначават първите дипломатически представители на България в чужбина

Съгласно Берлинския договор на Великите сили от 1878-а,след Руско-турската война от 1877-1878 г., българските земи са разделени на няколко части. Северна България и Софийска област влизат в Княжество България. Земите на юг от Стара планина са в автономната област Източна Румелия, все още под властта на султана. На 16 април 1879 г. е приета Търновската конституция. Според нейните клаузи, на следващия ден Първото велико народно събрание избира за монарх на Княжество България принц Александър Батенберг – княз Александър Първи. Три месеца след това Третата българска държава има своето първо правителство. Тодор Бурмов, по препоръка на княза, съставя кабинета и го оглавява на 5 юли 1879 г. За министър на външните работи и изповеданията е посочен Марко Балабанов.

От 1999 г. отбелязваме 19 юли като Ден на българската дипломатическа служба. Това ни дава повод да си спомним за първия ни външен министър – едно от най-ярките имена в аналите на българската дипломация. Видният общественик, юрист, политик, дипломат и публицист Марко Балабанов е роден на 14 март 1837 г. в град Клисура. С финансова помощ на заможни български търговци завършва право в Сорбоната през 1863 г. След Париж заминава за Германия, където в Хайделберг учи немски и посещава лекции по философия. След издаването на султанския ферман за учредяването на Българската екзархия, по настояване на някои български владици, отличникът на Богословското училище Марко Балабанов се завръща в Цариград. Веднага е назначен за главен писар на привременния Св. Синод. През 1871 г. е избран за представител и секретар на свикания в Цариград български църковно-народен събор, на който да се изработи Екзархийски устав.

След жестокото потушаване на Априлското въстание от 1876 г., видни българи организират тайни съвещания, на които се взима решение да бъдат изпратени двама души в Европа, за да запознаят тамошните правителства и кралски дворове със страданията на българския народ. Целта е поставянето на „българския въпрос” и издигане на искането за автономно управление. Екзарх Антим I се спира на Марко Балабанов и Драган Цанков и от август 1876 г. започва тяхната родолюбива мисия. Снабдени с препоръчителни писма, делегатите участват в множество митинги и събрания, успяват да се срещнат с едни от най-влиятелните политически фигури по това време. Разговарят с големия британски политик Уйлям Гладстон, с външния министър на Обединеното кралство лорд Дерби, в Париж – с външния министър Луи-Шарл Деказ и бившият премиер Луи Триер, в Берлин – с германския „железен” канцлер Ото фон Бисмарк. Изпълнили блестящо мисията си в Англия, Франция, Италия и Германия, те пристигат в Русия. Един от най-паметните дни от посещението е 11 декември 1876 г. – срещата с цар Александър ІІ в Зимния дворец в Петербург, която протекла по славянски топло

#27.Похвалное ест.

Уважаеми Guest #4
Не знам защо, но като прочетох написаното от Вас: „[…] те са ангажирани да бранят стола си и да търсят пари и слава!!Слава скъпи ми управници-не са само парите[…]”, се сетих за един надпис над чешмата пред Шарковата къща:
„На всяко начало идва края
и богат да си дори,
Блажен е оня, който ще отиде в Рая.
Суета е всичко: и богатство и пари.”

Бре те сега пари да имат пък като дойде края ще го мислят