Учителите в България са „квалифицираните работещи бедни“ в очите не само на европейската образователна система, но са бедни дори и за представите за бедност в страните от третия свят, алармира синдикат "Обравование". Дали това ще бъде националната политика на България – стремеж към повишаване статуса и достойното заплащане на труда на педагогическите кадри или ще се запази стремежа към поддържане на обидно ниските нива на заплащане на този труд, което ще генерира нова учителска стачка по-голяма от тази през на 2007 година, ще покаже бъдещето, запитаха се синдикалистите. Безспорно българските учители, с около 300 евро чисто трудово възнаграждение, са на челно място като най-бедните в Европа. Те са по-лошо заплатени от учителите в Египет, които вземат по 600 долара минимум, изключително високо заплащане за техните стандарти. Българското образование е посочено в европейската статистика като най–бедното или най-евтиното. Това гарантирано пречи то да бъде качествено. Образованието в България, за съжаление, е твърде напред в класацията за най–много закрити училища в сравнение с броя на учениците и населението. От 2000 година са закрити над 2000 училища и детски градини. В Африка – например в Египет, строят по 10 000 училища годишно при почти сто милиона население. В България построените изцяло нови училища през последните 25 години са по-малко от пръстите на едната ръка. Добре е, че все още няма европейска класация на инцидентите в училище, защото с регистрираните и добили популярност случаи на насилие у нас /4000 случая годишно/, веднага бихме оглавили и тази негативна класация. Тези зловещи над 4000 случая на физическа, психическа и вербална агресия са само тежките инциденти, които директорите са длъжни да докладват по закон. За по-леките случаи с ученици и всички случаи на агресия към учители и директори, последните не са задължени да алармират и обществеността никога не научава за тях, обобщават от синдикат "Образование". За съжаление при това подреждане на финансовите приоритети и с 2,7% от БВП за средното образование, учителите ще продължат да стават все по-бедни в кръга на „Работещите бедни“, българското образование ще бъде все „по-евтино“, което не кореспондира с качество. Българските училища ще стават все по–малко на брой и претъпкани с все по–голям брой ученици в училищата и паралелките. А път има, но той очевидно не се харесва на управляващите, защото в Проектозакона няма и намек за: Увеличение на БВП за образование – 6% по настояване на Синдиката; Учителската професия като нерепресирана с атестации, а регулирана, гарантирана и защитена; Материална база, която поставя ученика в цивилизована среда /училища с физкултурни салони, басейни, кабинети и столове за хранене/; Оптимизиране броя на учениците в паралелки /между 12 и 26/ и не повече от 600 ученици в училище; Ясни права и императивни задължения на родителя като партньор в образователно-възпитателния процес; Ангажимент на МОН да има водеща роля и задължителни, а не размити финансови и логистични отговорности. Синдикат „Образование“ предупреждава, че, ако сегашните тенденции в отношението към образованието в България се запазят, все повече ще нараства броят на работещите бедни у нас. Българското образование няма да излезе от колапса, в който се намира перманентно и не това е бъдещето, което всички желаем за нас и децата ни. Време е да бъдем чути!