Точно преди една седмица стана ясно, че домакин на Купата на България при мъжете ще бъде град Плевен със своята зала "Балканстрой". Това веднага породи много въпроси, идващи най-вече от Ботевград, който беше другият кандидат за организиране на турнира. Така се заредиха няколко дни на обвинения, а феновете на Балкан също не си мълчаха по форуми и т.н. Те може и да са си в правото, но реално по Наредбата на БФБ печели този, който е дал по-добра оферта. А в случая това е Плевен, въпреки че там залата е по-стара и е далеч от нивото на новата Арена Ботевград. Спорът къде трябваше да е купата няма да спре до нейното начало, а вероятно и след нейния край, особено в зависимост от резултатите.


Проблемът на баскетбола у нас обаче не е това къде ще е турнирът за Купата на България, а съвсем друг - просто тази игра у нас постепенно загива. Крайно време е БФБ, и по-конкретно членовете на УС, да излязат с някакво решение и някакъв план относно бъдещето на този спорт в България. По време на едно от събиранията на УС съвсем скоро един от членовете ми каза просто и ясно: "Ние вътре се караме за системи, а не искаме да разберем, че създаваме баскетболисти-инвалиди." Пределно ясно е, че нивото на българския баскетбол, на българското първенство и въобще на всичко свързано с тази игра у нас е безобразно ниско, а по-лошото е, че то продължава да пада още. Просто ако членовете на УС, и въобще баскетболните ръководители у нас, не искат имената им да останат в историята като тези, които са закрили тази прекрасна игра на нашата територия, е време да направят нещо. Стига са се карали и са си го мерили чий му е по-голям. На една сграда в центъра на София пише "Съединението прави силата". Е, там този призив не се спазва, но пък и игрите са за прекалено много пари. А в нашия баскетбол хем почти няма пари, хем се караме като... да не казвам, за да не обидя някого.


Не зная колко от въпросните членове на УС гледат баскетбол при подрастващите - според мен не повече от двама-трима. А проблемът ни е именно там. Затова е крайно време да се предприеме нещо по този въпрос, но действително да се предприеме и да се прави нещо. А не всяка година да се говори за регионални треньори, за тутори, за ранни подбори и какво ли още не и толкова. 


Е, кажете, нормално ли е четири месеца преди началото на Европейските първенства при подрастващите да няма назначени национални треньори? Нормално ли е да няма никакъв план за развитие на този спорт, пък било той и най-грешният възможен? Наистина 99% от баскетболистите, които се създават, са инвалиди (разбира се, не в буквалния смисъл на думата), а за това не са виновни само децата. Ако трябва, нека се обявят няколко нулеви години, нека се измисли нещо и да се тръгне по някакъв път. Защото наистина положението вече е повече от трагично. Отделно пък и някои хора или не осъзнават ниското ниво, или не искат да го признаят. Дано да е второто, защото ако е първото, то шанс нямаме. 


Показателен за нивото у нас е и мачът Левски - Лукойл Академик от преди няколко дни. Всички говорят, че шампионите спечелиха този мач заради включването на Ивко Ивков - едно момче на 19 години и продукт на школата на Балкан Ботевград. По една или друга причина той не получи шанс там, след това отиде в Академик Благоевград и после поради кризисните обстоятеста в Левски взе, че се включи, и то страхотно. Дотук добре. Ивков може да е пример за едно 14-годишно момче от синята школа, което сега да започне да тренира двойно, ако не и тройно повече, при положение, че знае, че след 4-5 години то ще е на същото място. Дали обаче това щеше да се случи, ако Левски имаше финансовите възможности от миналите години? Отговорът, естествено, е не и няма кой да ме убеди в противното. И като стана дума за Левски - в петък и мъжкият, и женският състав играят по едно и също време в София, но в различни зали. Дали и това е нормално? Всеки може да си отговори сам и отново да види пример как се развива този спорт у нас и как се "подкрепят" работещите в него. 


Така че, г-да ръководители. Моля Ви да запретнете ръкави, да спреде да се карате, да си говорите глупости и да се смеете. Вземете някакво решение за бъдещето на този спорт, направете някакъв план за развитие, но поне от няколко години, а не година за година и току-виж нещо взело, че се е получило. Иначе съвсем скоро няма да има какво да гледаме и ще я караме на спомени, а аз съм прекалено малък, за да ми се иска да я карам само на спомени.


Любомир Нешев, bgbasket.com