Интервю на НИКОЛАЙ КРЪСТЕВ със спортния директор на „Лукойл Академик“ за сложната ситуация в българския баскетбол



- Да започнем с „Лукойл Академик“ - този сезон заложихте на повече млади играчи...


След като постигнахме доста неща в последните десетина години, сега променихме стратегията и се насочихме към младите. В състава имаме доста перспективни момчета. За тях обаче трябва търпение и много работа, за да станат част от новата вълна в баскетбола ни. Това са Димитър Димитров, дошъл наскоро при нас, Крис Минков, Александър Илиев – запомнете това име, Николай Грозев, Самюел Франсис... Треньорът Йовица Арсич е водил националните отбори на Сърбия за 16, 18 и 20-годишни – има воля, опит и хъс да налага млади играчи. Но около младите трябват и опитни баскетболисти. Ще се борим и за купата, и за титлата – това са постоянните ни цели.


- Има спор колко да са чужденците в елитните ни отбори и помагат ли те на българския баскетбол?


- Със сигурност повдигат равнището на отборите и на първенството, ако са с добра класа. Останат ли отборите само с потенциала, който разполагаме в момента, първенството ще стане почти аматьорско... Няма човек около баскетбола – треньор, специалист, ръководител, журналист, който да може да изброи 70-80 български играчи с някаква класа, които могат да бъдат картотекирани в деветте отбора от елита. Когато някой го направи ще си взема думите назад и ще приема, че и двама чужденци стигат на отбор. Сега на места гледаме голобради момчета, които са при мъжете, а не са оставили следа при юношите и младежите. Недопустимо и тъжно е. Да не говорим, че имаше и има прелюбопитен подход треньори в елита да стават хора, които не са водили нито един отбор преди това на никакво равнище.


- И все пак - оазис ли е „Лукойл Академик” в българския баскетбол?



Наистина е оазис. Нашият клуб го има в този вид, защото има Валентин Златев за президент, който толкова години прави огромни усилия да продължаваме напред. И се надяваме да продължи още дълго да го прави. Имахме страхотни периоди, при нас играха страхотни играчи – Тодор Стойков, Перо Антич, Уили Дийн, Донта Смит, Ламонт Джоунс, Прийст Лодърдейл и много други. Направихме много запомнящи се неща, но по-добре да не се обръщаме назад, а да погледнем напред. Баскетболната среда, в която се опитваме да се развиваме, е сложна и непривлекателна. Да не говорим за икономическата ситуация в България... В този смисъл клубът ни е добро място. А и базата в Правец постоянно става все по-хубава – говоря за спортната база като цяло в града. Детско-юношеската ни школа и школите, на които помагаме, са с общо 250 деца, от младшата възраст нагоре всички ги знам по име. Един от проблемите обаче навсякъде е, че все по-малко деца искат да станат баскетболисти.


- Какво може да мотивира днес заможен човек да дава пари за спорт в България?


- Абсолютно нищо, освен любовта към спорта и задължителното убеждение, че става дума за кауза. Но няма собственик на клуб, който да даде много пари дори за собствения си клуб без да има някаква мисъл да спечели във времето. Но какво му се предлага днес на такъв човек днес у нас? Какво е българският баскетбол? Представлява ли продукт, който може да се продаде? Има ли запалянковци, склонни да дават редовно пари за билети, ако цените не са символични? Добре звучат намеренията на спортния министър Красен Кралев за приоритетите в бъдещия закон на спорта. За акцента върху подрастващите и на отношенията на бизнеса със спорта. Дано се случат тези неща.


- София, заради тежката криза в „Левски”, може да остане дори без мъжки баскетбол в елита...


-  Миналия сезон „Левски“ най-после стана шампион след дългогодишни мъки и вложения. Оставям настрана изключителните скандали и панаири в решителната фаза на първенството, които отвратиха мнозина от българския баскетбол, генерирани основно от един човек. Целта на всеки мениджър е да направи силен отбор и продаваем продукт. Това обаче абсолютно го няма у нас. Казвам го и заради „Левски“, който преди този сезон искаше да играе едновременно квалификации за Евролигата, в турнира на УЛЕБ (б.а. - Юрокъп), в Адриатическата лига, за която плати луди пари за участие, в Балканската лига и в българското първенство. Не поръчвай това, което не можеш да платиш. Беше ли реално това? И дори и да не беше кризата с КТБ схемата щеше ли да издържи повече от година? В Евролигата 12 000 редовно гледат „Алба“ (Берлин), 13 000 - „Фенербахче“, 15 000 - „Панатинайкос“... Знаете ли кой спаси „Билбао“ от фалит, който сега е един от най-силните отбори в Испания? Феновете го спасиха. Извадиха пари и го спасиха. Ние няма как в момента да правим голям баскетбол, защото нямаме необходимите условия за това. Нямаме продукт. Телевизиите у нас идват и казват – дайте едни пари, за да ви излъчим мачовете, вместо да е обратно. Публиката въобще я няма като решаващ фактор, дори при „Левски“ е така. София може да няма отбор в елита, но пък има над 20 клубове, клубчета и академии, които обучават деца на баскетбол. Къде са тези деца след това? Как ги обучават? Колко таланти излязоха? Или работата на тези школи е само да се самоиздържат, да взимат такси от децата и дотам? Тук е работата на федерацията – да канализира правилно процеса.


- Стигаме и до националния отбор...


- От тези 70-80 имена, които никой не може да изброи, колцина са с качества за национали? Никога изборът от играчи на селекционера, който и да е той, не е бил толкова стеснен. Убеден съм - не трябваше Георги Младенов да не бъде жертван, а по-скоро представителният отбор да бъде поверен на чужденец с дългосрочен договор – срещу поети съответните ангажименти от федерацията във всички посоки. Това беше мнението ми и преди, и сега. А Младенов бе подкрепен за селекционер на мъжете от хора, които преди това прецениха, че е още млад да води младежите... И после го оставихме сам да се оправя, без да му бъде осигурен чуждестранен плеймейкър. Сега, през 2015-а, ще е първата нулева година за мъжкия национален отбор откакто се помня. Няма ни на картата, това е.


- Има ли рецепта за излизане от тази ситуация?


- Сигурно има, но не я знам цялата. Знам обаче, че трябва да обърнем поглед към тези, които идват отдолу. Да не изпуснем още едно-две поколения. Защото тогава връщане обратно към нормалността може и да няма. Забележете – говоря за нормалност, а не за някакви големи успехи и постижения.


- Да завършим оптимистично – синът ви Александър Везенков бе четвърти в класацията на ФИБА-Европа за най-добър млад играч на континента.


- Горд съм със сина ми, но той не е продукт на българския баскетбол, а на гръцкия. Той дори не е живял в България. Само играе за националния отбор на България. Стана играч в „Арис”, сега е любимец на феновете, които редовно ходят по пет-шест хиляди на мачовете. С какво Гърция е толкова по-различна от нашата страна в момента? Отговорът е ясен, за съжаление. Спортът има съвсем друга организация, хората с удоволствие плащат, за да подкрепят отбора си.



- Къде ще продължи кариерата на Александър?


- Има много възможности. И по-голям отбор в Гърция или в друга страна от Европа, както и включване в драфта на НБА. Смятам, че кариерата му трябва да се развива постъпателно, без да се бърза. Моето мнение и това на майка му са важни, но той сам ще си вземе крайното решение.