Тази събота започва новият сезон в Националната баскетболна лига за мъже, в която участва и плевенският „Спартак". В първия си мач, от 18 часа в зала „Балканстрой", отборът на Спартак ще домакинства на „Балкан" - Ботевград. Това бе и поводът да се срещнем и разговаряме с новия наставник на отбора Илия Станков. Доскорошният капитан на тима се превърна в клубна легенда, след като остана верен на „Спартак" цели 14 години. Сега изкусният майстор на точната стрелба вече е в ново амплоа, а как се чувства в него ще разберете от интервюто, което той даде специално за „Посредник". 


- От два месеца вече си от „другата" страна на баскетболното игрище, но ще те върна малко назад в годините с въпроса кое е най-паметното ти преживяване като състезател на „Спартак"?


- Слава Богу тези моменти с екипа на клуба са много, но сега като че ли мога да откроя един от тях. Това е малкия финал в турнира за Купата на България, на който през 2009 година бяхме домакини. Тогава в един много оспорван мач победихме отбора на „Рилски спортист" и спечелихме бронзовите медали.


- Преди да продължим разговора вече с треньора Илия Станков искам да те попитам и нещо друго. Как успя да останеш верен цели 14 години на „Спартак" и кое те накара да отклониш доста примамливи оферти, които имаше към теб от водещи отбори?


- Не крия, че през този доста дълъг период като играч на „Спартак" към мен е имало предложения, на които трудно може да се устои. Защо ги отказвах ли ? Може би защото вече се чувствах силно привързан към клуба и плевенската публика. За някои сигурно ще е трудно да го разберат, но ако искаш наречи това чувство привързаност, отговорност, вярност. Освен това аз никога не забравих какво ми даде „Спартак" в началото на моята кариера и затова бях длъжен да отговоря със същото на клуба. Не е тайна, че последните няколко години бяха доста трудни за всички в отбора, но аз въпреки всичко реших да остана и не съжалявам затова.


- Трудно ли взе решението да прекратиш състезателната си кариера и колко време ти бе необходимо за този нелек избор?


- Няма спортист, който да вземе с лека ръка и без емоции решение за прекратяване на кариерата си. Така бе и при мен, но смятам, че момента вече бе дошъл и трябваше да сваля състезателния екип. Още повече, моето желание винаги е било да се дава възможност на по-младите играчи да се изявяват и развиват.


- Предвид нестабилното финансово състояние на клуба, нямаш ли усещането, че сядаш на доста горещ стол?


- Аз на този стол, или по-точно скамейка, седях 14 години - разликата сега е в отговорностите. Мястото, което заемам в момента може да се нарече и горещо защото знаеш, че у нас е прието когато нещо в даден отбор не върви първият виновник да е треньора. Подготвен съм за изпитанията, които "вървят" с новото ми поприще и знам, че няма да е никак лесно. Аз обаче съм човек, който трудно се предава, признавам си грешките и мога да нося отговорност за тях. 


- Преди малко ти сподели, че си се оттеглил от терена, за да дадеш път на младите. Тук искам да те попитам обаче къде са те - кадрите от собствената школа на „Спартак? 


- Ето тук ни е слабото място - липсата на качествени момчета от школата, доколкото изобщо можем да говорим за школа. Средствата, с които разполагаме, едва стигат за първия тим и то колкото да съществува той в елитната група. Имаме треньори, които се опитват да направят нещо, но лошото е, че сме изпуснали момента и връзките между първия тим и школата са се скъсали. 


- Кое ще бъде водещото в избора ти на състезатели за първия тим - раздаване в тренировките, стриктно спазване на указанията или нещо друго? 


- Тези неща, за които говориш са валидни, но всичко е една съвкупност от дадености, които трябва да притежава всеки играч. Още на първата тренировка през август казах на момчетата, че всеки един от тях ще има равни възможности за изява с другите. От тях самите зависи да си завоюват място сред титулярите - както се казва всичко е в техните глави, ако щеш и в техните ръце и крака. 


- Кои са новите играчи в селекцията на „Спартак"? 


- Започвам с близнаците Милен и Тодор Захариеви, които досега са играли съответно като гард и крило. Антонио Илиев в досегашния си отбор се е подвизавал като леко крило-център. Другите две нови попълнения са Данаил Христов и Иван Тилев, който през миналия сезон играеше в немски отбор. Надявам се всички те да помогнат на отбора да се представи добре в предстоящото първенство. 


- Първият ви мач от новия шампионат е домакинство срещу твоя роден клуб „Балкан". Това ще бъде един треньорски дебют с по-особен заряд за теб - така ли е? 


- Основният заряд в този мач е, че той ще е първи за мен като треньор пред плевенската публика. Давам си сметка, че „Балкан" е един доста силен отбор, който е финансово стабилен. Достатъчно е да спомена, че през миналото първенство ботевградският тим разполагаше с бюджет от милион и триста хиляди лева. Надявам се в събота нашите баскетболисти да не се „гипсират" и да покажат това, което могат, пък каквото стане. 


- През последните години „Спартак" заемаше незавидни места в крайното класиране на шампионата. Ще намери ли сили и мотивация през новото първенство отборът да се пребори с тази не особено приятна роля на опашкар? 


- Рано е да се каже как ще тръгнем в новото първенство - всичко е въпрос и на късмет, в някаква степен. На фона на това, за което стана дума - за големите бюджети и класните попълнения, ми е доста трудно да кажа как ще се позиционираме сред другите отбори. В този смисъл нямаме някакви амбиции от типа място в първата четворка или в шестицата. Важно е тези момчета да си повярват, да играят за хората от трибуните, без да са затормозени от някакви „план-програми" за челни класирания.