„Запознах се с Яница като представител на БДФ на предните парламентарни избори. Тя внесе нов живот в работата на десните в Софийска област. При създаването на Реформаторския блок веднага я поканихме и бях наистина щастлив, че се съгласи. Защото Яница е всичко, за което РБ се бори – независим представител на средната класа, човек, който успява в малкия град, който не се отказва. Нашата цел е да мотивираме хилядите като нея – така ще постигнем целите си и ще променим България”- това заявява в интервю за „Ботевградски вести” лидерът на Демократи за силна България Радан Кънев. Яница Иванова е на четвърто място в листата на РБ за Софийска област.
В интервюто Радан Кънев заявява, че една от важните задачи на Реформаторския блок е да представлява събудената градска средна класа и да ? даде представителство.
„А това може да се постигне като освободим средната класа от политически зависимости – казва Радан Кънев. - Защото в момента натискът е повсеместен, особено в по-малките градове. Върху бизнеса, върху служителите, върху медиите. Ние предлагаме мерки за освобождаване на малкия бизнес от рекета на властта на местно и централно ниво. Предлагаме администрацията да е партийно независима, който и да спечели изборите. Предлагаме да извадим партийните секретари от образованието и здравеопазването – така ще осигурим качество и грижа за хората. Вярвам, че това е, което градската средна класа иска, за да се развива, за да работи за родния си град, за да не напуска родината си и да не изпраща децата си в чужбина.
Разбира се, особено важна е промяната в правосъдието, независимата съдебна система и сериозния контрол върху прокуратурата. Без тези по-големи реформи, другите трудно ще заработят” – допълва Радан Кънев в интервюто си за „Ботевградски вести”.
Радан Кънев, лидер на ДСБ: Яница Иванова е независим човек, който успява в малкия град и не се предава
18 човека вече изразиха своето мнение - споделете вашето!
Източник: botevgrad.com
Посещения: 5457
Дата: 23.09.2014, 10:57
Подобни новини
Коментари
добави коментар
Рамадане, Рамадане какви партийни секретари търсиш. Те се реформираха отдавна.
По добре да се премахне политическата проституция, може да си членувал в най много две партии. Записваш се /създаваш/ в нова партия, трета партия, без право на бъдеш избиран на платени държавни длъжности. |
Radan iska dsb da upravliava , a ne reformatorskia blok. I poneje voda4a na lista ne e ot negovata partia, agitira za preferencia.
|
mdaaaaaa Ianica...........
|
Червени! Боклуци! Смърт чрез обесване и конфискация на откраднатото! В противен случай България изчезва!
|
Таа селянка не спре да се саморекламира
|
Кога се е противопоставила?????????????????
Като се мазнеше на Кмета постоянно. |
Абе тоя Рамадан знаели тази дама колко пъти е задавала въпроси на кмета защо водата е мътна,защо площада се руши,защо не се сепарират отпадаците,сафалта е 1см а нее 4см и още много много защо,как така говори за човек които нищо не е направил за нашия град.
|
Рамадан се прави на ударен. Нали управлява твоя ментор Иван Костов. Защо не направихте тези промени тогава, а създадохте част от сегашните олигарси с втората вълна на масовата приватизацияи РМД-тата. Ботевградчани помнят РМД-Зелин. И кво? Станаха ли собственици работещите там? масовата приватизация раздаде ей така хиляди предприятия срещу бонови книжки.Получили десетки предприятия кото подарък приватизаторите ликвидираха 90% от тях като ги продадоха за скраб, а с парите увеличиха капитала на предприятията които бяха запазени. Изкупиха новите акции и станаха мажоритарни собственици. Атакива като мен и хиляди други пиха по една студена вода, като си получиха депозитарните разписки, които не струват нищо. почти никое от приватизираните дружества не дава дивиденти и ако някой дава това са по 7 до 15 стотинки на акция. Гиганската манипулация на костовото респ. реформаторско управление. Сега не знам какво ще правят. Предприятията свършиха, та няма какво да приватизират. Освен нас да превърнат катопридатък към олигарсите за да им събираме трохите. Не вярвайте на приказки.Доста ги слушахме досега. Вярвайте на делата
|
Стартът на Голямото ограбване на България – както можем да го проследим в първите години от българския преход, е свързан преди всичко с натрупване на първоначалния капитал, с помощта на който червената олигархия се създава, групира и стартира в новата бизнес-среда. Този капитал бива прекаран през сложни вериги от фирми и банкови сметки – за да се заличат следите от неговия произход, както и от неговото де факто криминално придобиване.
Изчезването на една не малка част от парите от външния дълг, превъртането им през “неявните” фирми на ДС, превръщането на контрабандата в тайна държавна политика, появата и заякването на престъпните групировки, рекетът и силовото застраховане, излюпването на кредитните милионери – и като финал: целенасоченият финансов срив на държавата и предизвикването на огромна инфлация, която изяжда спестяванията на българските граждани, но и задълженията на кредитните милионери – всичко това има една цел: пари, повече пари, придобити без труд и по незаконен начин. С натрупването на значителен капитал в ръцете на червените олигарси обаче, техните апетити се променят. И някъде около 1994 г. започва вторият етап на българския преход, респективно и вторият етап на Голямото ограбване – при който наличните в България пари са в общи линии или раздадени на когото трябва, или придобити в сделки, за които се създават благоприятни институционални или дори законодателни условия. Този етап е прицелен от една страна в узаконяване на заграбеното, а от друга – в инвестиране на натрупаните финансови активи в стратегически важни сектори от промишлеността и услугите. Това е може би най-същностния етап от генезиса на българската олигархия: важен, защото се придобива собственост, която сама по себе си дава гаранция не само за бъдеща икономическа мощ, но и за бъдещ политически просперитет. И най-сетне важен, защото в него се изпират не само пари, но и физиономии, и биографии. |
Събитията от самия преход много ясно показват, че този момент е стратегически пресметнат. той съвпада с времето, в което в България стартира приватизацията – с огромно и непростимо закъснение. Забавянето е било повече от необходимо – и съвсем не е случаен фактът, че правителството на Беров бави топката по отношение на раздържавяването. Всъщност късният старт на приватизацията дава необходимото време, през което заякват мускулите на българската мафия – покрай контрабандата на петролни продукти за ембаргова Югославия – както и за да се нароят порядъчен брой кредитни милионери, които да разполагат с достатъчен финансов ресурс, за да доминират в приватизационния процес.
Би трябвало да добавя, че това е и основния мотив за комплота срещу правителството на Филип Димитров – и за самото съставяне на кабинета на проф. Беров, известен още и като “правителството на Мултигруп”. Това правителство се крепеше на тъй нареченото “динамично мнозинство”, осигурено с помощта на внедрени агенти на групировката сред сините депутати – тъй наречените “сини мравки” (например всички народни представители от АСП бяха такива), или просто на купени такива. По този начин се стопират българските реформи – и то за един дълъг период – от края на 1992 до началото на 1997 г. Тази пауза дава възможност на бъдещите олигарси, получили своите “куфарчета” и институционални бонуси, да увеличат своя капитал до степен, която прави евентуалните други играчи в приватизацията неконкурентноспособни: същевременно пак в течение на този период се прилага активно “стратегията на паяка” – сиреч стоенето на входа и на изхода на държавните предприятия. Пак тогава – благодарение на факта, че групировките им продават скъпи суровини и изкупуват евтино тяхната продукция, тези предприятия се декапитализират и изпадат в дългове – за да бъдат в крайна сметка приватизирани на безценица именно от тези, които са ги източвали в дългите години на стопираните реформи. Във връзка с това трябва да отбележа и още нещо: с правителството на Филип Димитров стартираха и реалните реформи – но съвсем за кратко – и на практика единствената от тях, която проработи, бе реституцията. Чрез тази реформа една част от българите придоби относително стабилен имуществен ценз – и ако реституцията непосредствено предхождаше приватизацията, вероятно част от тези хора щяха да инвестират в нея. Благодарение на споменатото отлагане, обаче, този шанс бе пропилян – и държавната собственост бе извадена на тезгяха едва когато бе формирана вече една устойчива общност от нови олигарси, свързани тъкмо с бившата комунистическа номенклатура – те бяха десетки и стотици пъти по-богати от онези, които успяха да реституират своята заграбена след 9-ти септемри собственост. Така се стигна до очевидния парадокс: раздържавяването обогати най-вече онези, които бяха на власт преди промените – както бившата партокрация и свързаните с нея ДС-среди, така и бившите директори на самите предприятия, имащи активно участие в тяхното източване – които ги закупиха на безценица чрез РМД-та, в които работническото участие имаше само декоративни функции. |
Дебил! Стига копирал! Нямаш ли мозък да напишеш нещо свое? Макар и един ред? Не ми отговаряй!
|
За какво да пиша...същото комуняга!
|
Добре хвали Рамадан въпросната Яница, но щом Я. е на четвърто място в кандидат-депутатаската листа , тя няма да стане депутат. Ако РБ, разбирай ДСБ, вземе 2 депутатски места в Софийска област, това ще бъде успех...
|
Тази г-жа не е ли с номенклатурно потекло?
|
Да, дъщеря е "номенклатурен" шелдшер!
|
В кръчмата и в Етрополе идваха и от ГЕРБ.
|
Моля, спазвайте добрия тон и не използвайте нецензурни и обидни изрази!
Коментари от регистрирани и анонимни потребители. Скрий анонимните коментари