Левски победи Балкан в решителния пети мач от полуфиналната серия. Класира се за финала. Сините имат наистина по-добра селекция и много по скъпа от тази на зелените. Но не само това бе решаващо за успеха им днес в Арена Ботевград.


Огромна роля в изковаването на победата на Левски имаха и тримата съдии от Гърция. Йоргос Танадзис, Анастасиос Манос и и Хараламбос  Каракацунис свършиха много по-добре работата си в полза на Левски, отколкото човекът, който ги доведе да ръководят срещата - старши треньора на Левски Константин Папазов. Те си свършиха "перфектно" задълженията. Само един факт - старши съдията Йоргос Танадзис, който този сезон е ръководил четири срещи на Балкан в Балканската лига. Последната от които - забележете - полуфиналния мач на BIBL във финалния турнир в Прищина, именно срещу Левски. Само по себе си това нищо не значи, но не и начинът, по който свири тази вечер.


Още не изминала третата минута, и най-полезният играч не само на Балкан, но и на цялата ТЕСИ НБЛ в редовния сезон - Ноа Далман, вече бе с две отсъдени нарушения. След като седна на пейката, веднага след влизането му един от тримата гърци му свири напълно измислен и несъществуващ трети фаул. Наистина перфектно. Оттам нататък на византийците им бе лесно. Накрая, при вече ясен изход, дори си позволиха да пуснат фандъци на домакините. Какъвто впрочем е тертипът по нашите ширини, ако се вярва на бивши настоящи хора от гилдията.


Оказа се, че за назначаването на чуждестранни съдии съвсем не е нужно съгласието и на двата клуба. Достатъчно е единият от тях да го предложи и да поеме разноските им - хонорара, престоя и пътните. Така бяха докарани тримата гърци. Но не и без одобрението  на ръководствата както на ТЕСИ НБЛ, така и на БФБ - друг е въпросът каква е разликата между тези две институции. И, разбира се, с мълчаливото съгласие - не е ясно дали някой въобще им го е искал - на аморфното ръководство на съдийската комисия. Впрочем любопитно е, че поне двама от българските рефери, ръководили първите два мача между Балкан и Левски в Ботевград, които домакините спечелиха, са били наказани от своите шефове.


И тъй като днес - 19 май, е денят, в който преди 40 години Балкан спечели първата си шампионска титла през 1974-та, прекъсвайки хегемонията на столичните клубове, ще припомним един малко известен епизод от онези години. Две години по-рано - през 1972, се наложи Балкан и Академик да играят допълнителен мач за титлата.


От ботевградския клуб настояваха съдиите да бъдат от чужбина. И си ги получиха. Дойдоха двама рефери - тогава срещите все още се ръководеха от двойка съдии - от бивша Югославия. Пристигнали три дни по-рано от деня на мача. И били посрещнати от един отговорен тогава човек в студенския клуб - няма да споменаваме името, нито прозвището му, тъй като той вече не е между нас. Имало задължителните кротки софри, други салтанати, както и покупки на силно преференциална цена на килими и други дефицитни за соца артикули. Но много-много години по-късно в компания той споделил, че никога досега не се е чувствал по-спокоен за съдийството.


Естествено, тогава Академик победи Балкан с 1 точка и стана за пореден път шампион. Но след като още в началото на мача капитанът и най-добър играч на Балкан Георги Христов бе контузен брутално от баскетболист на домакините, а и след това югославяните често накланяли везните в посока, обратна на Балкан. Също след доста години същият този отговорен фактор в Академик споменал, че ако в онези времена Балкан е имал известно лоби в ръководството на баскетбола, щял да спечели не само една, но поне още две титли, припомнят паметливи.


Така на практика Папазов за пореден път надхитри опонентите си, в случая Балкан. Още миналата седмица в Универсиада той се изхвърлил надменно пред ботевградчани, че действа с два хода по-напред от тях. От ботевградския клуб не можаха да му намерят подходящо противодействие. Опитаха се с не дотам удачни мерки с билети, начален час и телевизионно излъчване. Всичко това, след победата на Левски в днешния мач, рефлектира обратно върху Ботевград.


Лошото в случая е, че Папазов ще продължи да се изживява като ментор в родния баскетбол, опирайки се вече и на силните в последните години среди в България. А още по-лошото е, че откакто той  дърпа конците в българския баскетбол, играта  стремглаво продължава за затъва дълбоко надолу. Добре поне че преди време се намериха достойни и решителни хора от Самоков, които се възползваха от многобройните му изцепки и го принудиха да подаде оставка като селекционер на националния отбор. Който именно той докара до дъното и накара все по-намаляващите привърженици на българския баскетбол да треперят за изхода на мачове с отбори като Исландия.


Жалка ситуация. Но вероятно баскетболът ни си я заслужава.