Едно от събитията, с които Исторически музей – Ботевград се включи в инициативата „Нощ на музеите” тази вечер, бе авторска изложба-базар "Амулети, талисмани, пергаменти" на доц. д-р Ангел Гоев – директор на Архитектурно-етнографски комплекс „Етър” - Габрово.


Пергаментите от колекцията съдържат информация за именните дни, свързана с традиционното вярване, че светецът е защитник и покровител на човека, носещ името му.


„Именният ден е много важен за всеки човек. Той трябва де се почита веднъж в годината. На имен ден гости не се канят. От броя на неканените гости може да се съди дали човекът е уважаван, или не. На трапезата, от дясната страна на именника, се оставя празно място, но се поставят прибори и се сервират ястия, защото се вярва, че на именния ден присъства и светецът-покровител. Вярва се още, че по начина, по който той е посрещнат на тази обредна трапеза, такова ще бъде и неговото отношение към именника до следващия имен ден”, разказа пред наш репортер доц. Гоев. 


Изложбата показва възстановки на старинни образци амулети и талисмани, изработени според традиционните обредни технологии на траки, славяни и прабългари.


Според народното определение, амулетите са магически предмети, които имат способността да спират злото и да носят добро. Затова и до днес ги слагат за късмет на дома, за добра реколта на нивата, за берекет по лозята  „За да стане амулетът твой, той трябва да престои една нощ под възглавницата”, съветва доц. Гоев. Той твърди, че всеки човек притежава способността да хареса и сам да открие своя амулет.


„Изложбата, която представям, е резултат на повече от 45 години проучвателска работа в областта на българските народни вярвания и представи, свързани специално с традиционната защитна система, тъй като за разлика от животинските видове, където въпросът е за едно физическо оцеляване, при хората съвсем не е така. Човекът населява света около себе си с реалните заплахи за неговото съществуване, както и с така наречените свръхестествени заплахи – тава са различни демонични и митологични същества, уроки, завист, болести, мъки, лош поглед, лоша помисъл или както казва народът – лошавини. И тъй като според народните представи това е нещо много опасно, още от много дълбока древност хората са започнали да изграждат една защитна система, за да се предпазят от тях. И амулетите, и талисманите са една малка част от тази защитна система”, обясни доц. Гоев.


Амулетите, които изработва етнографът, са на основата на дърво с метална инкрустация. Според народните вярвания, те се правят от 40 вида дървета. Всеки амулет си има своя дървесен вид. Освен това, от съществено значение е от кая част на дървото ще се използва материал, както и местонахождението и цвета на дървото, и по кое време на денонощието ще се вземе клонче от него. След това преминава през обреди с вода и билки. Всеки амулет си има така наречените апотропейни знаци /от гр. Άποτρόπαιος - предпазващи от беди/. Амулетът може да се носи на кожена верижка, червен конец или синджирче на врата, но така, че да бъде разложен точно на слънчевия сплит – мястото, откъдето външните енергии попадат в човешкото тяло.


„Всеки амулет се прави в единичен екземпляр, защото, според вярванията, не бива двама човека, дори да са близнаци, да носят еднакви амулети", сподели още доц. Гоев и допълни: „Народът е казал три много важни неща. Първото е, че „народ без традиции не е народ. Второто е: „Народ, който не уважава традициите си, не уважава себе си.”. И най-страшното, най-жестокото, което е казал, е: „Народ, който не поддържа традициите си, е обречен на изчезване.”.


Програмата на Исторически музей – Ботевград, посветена на инициативата „Нощ на музеите”, започна в 18 часа с урок за светите братя Кирил и Методий, подготвен по проект „Успех” на ОУ „Св.Св.Кирил и Методий” – Ботевград.  По време на проявата ученици от ботевградското училище осъществиха връзка със свои връстници от малко българско училище в Чикаго.
От 19.30 часа смесен градски хор „Стамен Панчев” предложи на гостите на музея музикална разходка из света.