Емилия Ценова е историк и археолог по образование. Автор, съставител и редактор е на повече от 45 книги от различни жанрове. Сценарист е на няколко документални филма сред които “Червено море, свещените води на избраните”, “Евксиноград, приказният морски замък”, “Резиденция Бояна, завръщане от миналото”, “Музеите на Варна” и др. Носител е на редица международни и национални награди, последната от които от Народното събрание на Р България за принос в утвърждаването на модерната българска държавност, 2013.


Откъде води началото си ротондата, какво символизира и какви стилове съчетава като архитектурен обект?
Пространственият и функционален първообраз на ротондата в древногръцката архитектура е толосът. Това е кръгово съоръжение, което може да бъде светилище, гробница, зала или да има друга роля. Предвид особеностите на кръглата форма предназначението на толоса обаче е относително ограничено. Обикновено конструкцията при култовата архитектура е ситуирана върху подиум, обиколен в едноредов или няколкоредов пръстен от колони, които в повечето случаи са дорийски. В този стил те са предопределени да придадат сдържаност и строгост на издигнатия обект. В случая принципът, който гърците ползват е: “Както в природата!”, като имат предвид човешкото тяло в неговия мъжки аспект.
Примери за толоси, чието вътрешно пространство кореспондира пряко с външната среда има в известния култов комплекс в Делфи (началото на IV век пр. Хр.), в лечебния център в Епидавър (средата на IV век пр. Хр.), на агората в древна Атина, филипейона в Олимпия (IV век пр. Хр.) и др.
През римския период кръглата форма и прилагането й се запазва под наименованието ротонда. Думата е с латински произход и същото значение като гръцкия толос. Изграждането на съоръжението няма масов характер поради спецификата на формата. Наложеното предимно култово предназначение придава определена сакрална роля на сградите.
Ротонда с пръстеновиден ред колони представлява храмът на Херкулес на Бичия форум в Рим, от късния II век пр. Хр. За разлика от дорийския стил на колоните, при гръцкия толос тук те са в йонийски стил, който е по-мек, и като такъв представя човешкото тяло в неговия женски аспект. Тип ротонда е храмът на „Св. Георги Победоносец”, който се намира в пространството между Шератон и Президентството. Той е част от античен комплекс, издигнат в края на III и началото на IV век сл. Хр.
В съвременния свят ротондата с колонада присъства като архитектурна форма в градска среда, паркови пространства и хотелски комплекси. Предвид произхода и особеностите й, тя носи елемент на сакралност. В този си вид, въпреки че кореспондира с външната среда, поради ограничената си големина в предназначението си, ротондата има своеобразна интимност.
Изгражданите във времето кръгови съоръжения завършват с купол (свод), който в арабската и турската терминология е наричан кубе. Той символизира небесния свод и приемането на информация от него. Архитектурният елемент е предназначен да затваря обособено пространство и като такъв има много разновидности като начин на оформяне и строителни материали. От Древността до днес за строителството му са използвани камък, дърво, тегула, бетон, метал, стъкло и др. В зависимост от поредица фактори куполът може да има овална или луковича форма, на чиния, да бъде конзолен или полигонален. Овалната форма на купола е характерна за архитектурата на барока, като наименованието й идва от латинския. За пръв път е приложена при църквата Сант Андреа-ин-Виа-Фламина в средата на XVI век.


Какви са особеностите на ротондата, която се изгражда в нашия град?
Ще използвам наименованието ротонда, поради по-голямата популярност на термина. В смисъла, който представих по-горе, съоръжението, монтирано в централната градска част, е с кръгова форма, добре изразена посредством пръстен от дорийски колони, които имат първообрази в древния Изток и древна Гърция. Изграждането на ротондата е върху задигнато спрямо околния терен пространство, което я превръща в своеобразен акцент. Завършващият овален купол в необароков стил е предназначен да разчупи строгия дорийски ред и да придаде на съоръжението известна тържественост.
Своеобразно бягство от относително строгата форма на ротондата са монтираните декоративни елементи върху купола й. Най-вероятно ролята им е да украсяват екстериора и интериора на свода, предвид това, че той не е затворено пространство. Внесените елементи придават лекота и някакъв особен вид изящество на съоръжението. Те напомнят на друг, по-късен стил в изобразителното изкуство и архитектурата, който заменя тежкия барок и се отличава с причудливи форми.
Използваният във финализиращата горна част златист цвят символизира Божествения свят или Звездното небе. В случая става дума за съоръжение, което носи в себе си няколко стила от различни епохи. Съвместяването на стилове е често срещано явление, което следва да бъде резултат от особеностите на околната среда и индивидуалния поглед на архитекта. Но когато става дума за централната градска част, която определя визията на селището, следва изключително внимателно прецизиране на идеите и тяхната реализация.


Мнението Ви за ротондата в центъра на града и вписва ли се тя в съществуващата архитектурна среда?
Ще се позова на един от най-известните римски урбанисти, който твори през I век сл. Хр. Витрувий е автор на “Десет книги за архитектурата”, представляващи своеобразен теоретичен фундамент в тази сфера на знанието. В тях той пише, че планирането и изграждането на площадния комплекс трябва да бъде съобразено с принципите на: "порядък, евритмия, съразмерност, благообразие и икономия". Те се отнасят: до връзката и съотношението между всяка издигната част; до приспособеността на сградите да създават удобство на обитателите; до качеството, което се постига и което е предназначено да грабне зрителя; до съответствието на всяко съоръжение по оттделно и всички взети заедно и т. н. Всеки от посочените принципи има значение за позиционирането на който и да е обект в общия площаден обем и спазването им е условие за създаването на хармоничност, балансираност и ефективно функциониране на централния комплекс.
Тези принципи, отнесени към пространствената среда, където е разположена ротондата, имат особени измерения. При настоящето позициониране кръговото съоръжение заема централната част на едно от относително обособените площадни градски ядра, където сградите имат предимно забавно-развлекателен акцент. Местоположението му дава възможност за въздушен контакт с Часовниковата кулата, която е друг условен център на пространствена среда и която завършва с близък по форма купол - луковичен, но не идентичен. Последният е характерен предимно за култовата архитектура в Русия, Турция и Индия, т. е. да се говори за връзка на двете съоръжения основно със строителните традиции на Ориента е невярно.
Позиционирането на ротондата е основно в среда, която носи белезите на монументалната социалистическа архитектура. В случая това, което й хармонира, е дорийската колонада, използвана в оформянето на кръговото съоръжение. Тя може да се възприеме като начин да се разчупи сдържаната архитектура от 80-те години на XX век. Елементите на овалния купол обаче отиват в крайност, при която съответствието във формите и стиловете в общия обем е нарушено. Предвид особеностите на ротондата и предимно интимно-сакралния й характер в този й вид тя би се вписала в по-изчистена среда, каквато е парковата.
Настоящето ми становище, както всички останали, отразени в медиите, вече е постфактум. Предвид значението на централната градска част такова дебатиране се прави след изготвянето на проект, като в него следва да вземат участие урбанисти, архитекти, общественост. В противен случай се активира присъщата за много хора “анализаторска” позиция,  която в случая е безвъзвратно закъсняла.