Лукойл Академик спечели 11-та поредна титла в българското първенство преди няколко седмици, а Сашо Везенков стана един от малкото ръководители в Европа, взели и титлата и купата на страната в един сезон, съвместявайки две длъжности – спортен директор и треньор.


- Г-н Везенков, връщате ли се често към шампионския си триумф като треньор на “Лукойл Академик”?


- Ако кажа, че не си припомням най-важните моменти в елиминациите от този сезон, ще излъжа. Изгледал съм последните минути от решителните ни пети мачове с “Рилски спортист” на полуфинала и с “Левски” на финала сигурно десетки пъти. Няма как да не съм доволен, наложи се да съвместявам две длъжности - директор на всички спортни дейности в “Лукойл България” и старши треньор на “Лукойл Академик”. Всъщност, аз винаги съм мечтал да бъда треньор. За това съм учил. Чак сега се случи...


- Последният сезон ли беше най-трудният за вас, откакто сте в “Лукойл Академик” вече 11 години?


- Безспорно! Тръгнахме вдъхновяващо, загубихме в квалификациите за Евролигата от Канту в неговата зала с една точка, направихме запомнящи се игри срещу “Барселона” и “Панатинайкос” в София... После се появиха пукнатини в режима на американските баскетболисти, дойде и тежката загуба от “Будучност” в София. И се оказах и треньор, вместо Марин Докузовски. Съчетавайки и двете длъжности със сигурност съм пропуснал нещо, което отстрани може би щях да видя. Спечелихме лесно купата, въпреки тежкия мач по пътя към трофея с “Берое”. В движение “Левски” взе двама качествено нови играча, които коренно промениха облика на “сините” и при тази нова ситуация дойдоха големите мачове за титлата.


- Различно ли е да си шампион като директор и като треньор?


- Разбира се. Не искам да се изтъквам, а и винаги съм бил реалист и стоя здраво на земята. Но в последните две седмици чух и изчетох стряскащи неща. Примерно че “Лукойл Академик” този сезон имал слаб отбор и слаб треньор, а пак станал шампион. Да, ние сме имали и много по-добри играчи, и много по-добри треньори от мен. Но сега на каква база се правят тези изводи? Като спечелихме и купата, и титлата. Вярно е, че стана драматично и в тежка финална серия. Но това е титла номер 11 за “Лукойл Академик”! Какво повече можеше да направи друг треньор, ако бе поел отбора вместо мен след Марин Докузовски? Пак щеше да вземе купа и шампионска титла.


- Но повече няма да бъдете треньор, нали? Защото тази година имахте ангажименти и около спортната база в Правец...


- Така бях говорил с президента на клуба г-н Валентин Златев - да водя отбора до края на сезона. Сега ни предстои среща да дискутираме селекцията. Имам и свое предложение за нов треньор... Сигурно е, че ще опитаме да задържим Веско Веселинов, защото беше най-постоянен и много полезен. Тенчо Банев, Божидар Аврамов и Николай Колев имат договори и за следващата година. За чужденците е рано да говорим... А по отношение на спортната база Правец направо е станал истински оазис. Тези дни имаше хиляда лекоатлети на държавното първенство. Чакаме олимпиада за глухи. Предстои да се строи и нова спортна зала, но още е рано да се каже докога ще е готова.


- Има ли яснота дали Тодор Стойков ще продължи да играе?


Не съм аз този, който трябва да отговори на този въпрос. Трябва Стойков да го обяви. При всички случаи смятам, че когато Тошко спре да играе трябва да получи пост в клуба, примерно спортен директор. Когато прекрати кариерата си, ще му направим запомнящ се бенефис.


- Как се поддържа мотивация да ставаш шампион година след година?


- Като работиш здраво за успеха и като си истински удовлетворен от това, което ти се случва. Разбира се, може да имаш много идеи и възможности, но без сериозното финансиране, което подсигурява президента на клуба, това просто нямаше как да се случи. Факт е също така, че “Лукойл Академик” е много добре организиран клуб, като един елитен европейски тим.


- Но тази година “Лукойл Академик” можеше и да не стане шампион. Можеше дори да не играе на финала. Какво означава това?


- Редовният сезон вървеше не особено вълнуващо, нашите състезатели трудно се мотивираха да играят мачове, които ще спечелят и с малко усилия. Но в елиминациите нещата се промениха коренно. И “Балкан”, и “Рилски спортист” бяха много близо да стигнат финалната серия. Така баскетболното ни първенство тази година се оказа най-интересното и най-непредсказуемото от колективните спортове. Защото във футбола може изпадащ отбор изненадващо в кавички да спечели последните си два мача срещу много по-силни съперници и да остане в групата. В баскетбола ни това е пълен абсурд. Никога не може да има такива неща, както и предсказуеми... изненади. В баскетбола уредени мачове са невъзможни.


- Смятате ли, че тазгодишните завързани плейофи ще дадат допълнителен тласък и мотивация на други клубове да заработят още по-добре и по-професионално?


- Вероятно ще стане така. Защото “Лукойл Академик” не може да е вечен шампион. Ще се случи да бъде детрониран. Дали след две, пет или десет години. И в това няма нищо страшно. Въпросът е да се издигне равнището на повечето отбори, което все е трудно да бъде забелязано.


- Къде ще продължи развитието сина ви Александър Везенков?


- Не ми е удобно да говоря за баскетболните му качества. Приближава 18 години, ще реши сам. Изборът трябва да направи скоро - студентския баскетбол в САЩ или Европа. Без мениджър не става, макар че аз от позицията на моята работа не съм фен на мениджърите. Александър има силен агент, един от най-добрите в Гърция. Пожелавам му само да е жив и здрав. Сигурен съм, че един ден ще играе голям баскетбол.


 


За 11-те поредни титли:


 


Сезон 2002/2003, треньор Петко Маринов.


“Едно ново предизвикателство за мен. Пристигнах в клуба, отборът вече беше направен. Спечелихме титлата и Южната конференция на ФИБА-Европа. При нас бяха звезди като Прийст Лодърдейл и Брайън Смит - първите много класни чужденци в българското първенство.”


Сезон 2003/2004, треньор Слободан Никулич


“Годината, в която г-н Валентин Златев еднолично стана президент на клуба. Изиграхме страхотни мачове в Европа,победихме “Реал” (Мадрид). Безапелационно спечелихме титла и купа.”


Сезон 2004/2005, треньор Константин Папазов


“Този сезон имахме най-големия шанс да играем европейски финал за УЛЕБ. Победихме “Естудиантес” и “Динамо” (Москва) и други силни отбори. Лодърдейл и Смит изненадващо напуснаха отбора и това ни се отрази много негативно. Тук европейският пробив бе възможно най-близо, а в България бяхме с класа над останалите.”


Сезон 2005/2006, треньор Марин Докузовски


“До полуфиналната серия срещу “Левски” начело на тима бе Пазазов, а Докузовски бе негов асистент. Играхме добре през целия сезон, а сега, от позицията на времето, ще кажа, че сякаш можеше да се мине и без тази треньорска смяна. Имахме млад отбор, при нас бе и Ламонт Джоунс. Този състав ме правеше най-щастлив.”


Сезон 2006/2007, треньор Марин Докузовски


“Направихме отбор за пробив в Европа и бяхме много близо. Спечелихме 4 поредни мача, но загубихме 4. Титла и купа у нас бяха малко за този състав.”


Сезон 2007/2008, треньор Желко Лукаич


“Това е най-добрият отбор, който сме имали като селекция - Уили Дийн, Перо Антич, Чанак, Донта Смит... - изключителни играчи. Тодор Стойков, разбира се. Жалко, че на прага на финалната осмица срещнахме “Динамо” (Москва).”


Сезон 2008/2009, треньор Георги Младенов


“Най-трудната година. По моя идея решихме да залагаме повече на български млади играчи. Направих и най-голямата си грешка - доверих се на мнението на треньора Любомир Минчев, че трябва да се разделим с талант като Антонио Бъркс. Всичко се обърка, Петко Маринов за кратко бе треньор, през април отборът бе поет от Георги Младенов. Спечелихме титлата, но не и купата.”


Сезон 2009/2010, треньор Йовица Арсич


“Започнахме с Младенов, но след две загуби го смени Йовица Арсич. В тима пак бяха Уили Дийн, Антич, но понесохме може би най-болезнената загуба - в Самоков от “Рилски спортист” за купата. Титлата бе сравнително малка утеха.”


Сезон 2010/2011, треньор Йовица Арсич


“Играхме в турнира Юрочалъндж и гонехме участие не само във финалната четворка, но дори и в мача за трофея. Взехме решителното гостуване в Словения срещу “Кърка” и после паднахме неочаквано от този тим в Правец след много наши грешки.”


Сезон 2011/2012, треньор Марин Докузовски


“Тръгнахме с Арсич, но след отпадането от групата на Еврокъп дойде Докузовски. Секунди преди края на гостуването на “Вильорбан” с Тони Паркър в състава държахме мача в ръцете си, но накрая все пак изпуснахме победата. Взехме титла и купа у нас.”


Сезон 2012/2013, треньор Сашо Везенков


“С Докузовски начело записахме най-тежките си загуби в Европа, особено от “Будучност”. Поех отбора и дубълът ми донесе най-голямата радост досега.”


автор: Николай Кръстев, вестник "Труд"