За Младежкия отбор в НБЛ:


 Федерацията трябва да помисли за младежите. Сега един играе за Младежка лига в Габрово, друг играе за юноши в Пловдив, а трети играе в А група в Благоевград. Аз го приветствам, но някъде трябва и да се работи. Погледнато реално ние го караме само на мачове, а аз не съм привърженик на това. Младежката лига загуби от своята същност, заради отбора, който се направи да участва в НБЛ. Купата на БФБ бе на добро ниво и добре организирана от Иван Мирчев в Благоевград, но Младежката лига като цяло през годината не беше на ниво. И тук е мястото да кажа – ние ако имаме 10 отбора ще ни трябват 80 български играчи. Аз съм изключително затруднен, а това го оставям на вас журналистите, да посоча 80 български баскетболисти. Имаме едно много силно поколение, което му е време да помага още малко без да обидя някого – имам предвид Тошко Стойков, Данчо Бозов, Митко Ангелов, Стефан Георгиев, Хриси Димитров и други. До тях вече трябва да има и млади. Аз съм убеден, че тези, които ги изреждам, баскетболно са много по-напред. Ние искаме да вдигнем нивото на българския баскетбол, искаме да имаме публика, да направим продукт, а в същото време правиме ограничения, за да играят нашите. Но нали, за да играеш трябва да си го заслужиш. Пак казвам – едно време, да, въведоха правилата, но аз съм сега ако го правим да е за младите, защото само тях можеш да ги изтърпиш. Ако има 80 баскетболиста аз съм напълно съгласен. От друга страна Младежкия отбор показа, че когато се работи правилно при Любо Минчев, защото той е един от добрите обучени треньори, и идва напредъка. Но догодина този отбор няма да го има и трябва да отидат да играят в различни тимове. Но ще се появи Патапатиу и ще отиде в Берое, като ще каже някой, че иска 3 000 или 5 000 лева. Ако не са тези мениджъри ще са други и също ще дойдат и ще започнат едни преговори за пари. Апелът към малките ми е първоначално да не мислят за пари. Те ще дойдат, когато се наложат и имат изключително добро име. При ограничението, при нашата подготовка се получава едно противоречие, защото хората искат да гледат добър баскетбол.


 За основния съперник Левски:


 „Левски вдигна нивото си изключително много с привличането на двамата чужденци. Това са класни баскетболисти, единият минал през националния отбор на Сърбия. Каквото и да говорим, Левски е един много стойностен отбор и всичко, което е различно от Левски и Лукойл на финал, ще бъде изненада. Да, може би ние имаме малко предимство, но това е баскетбол. Притеснение няма за какво да има. Първо, говорих с президента на клуба, да успокоя треньорите в България, аз се уча в движение и сигурно ще правя много грешки, казах го и на нашия отбор. Преди години бях треньор и не виждах бъдещето си без треньорството, но сега виждам, че съм изпуснал много неща. Благодаря на г-н Златев, че ми даде възможността да изпитам радостта от една Купа и като треньор. Има един месец, в който ще дам всичко от себе си отборът да запази титлата. Аз съм убеден в това, а веднага след края на сезона трябва да намерим най-доброто като треньор на отбора за догодина.


 Коментирали сме го и веднага след края на първенството първата задача е да намерим нов треньор. Ако един треньор продължи да бъде треньор, той трябва да отделя много време за това. Малко са специалистите като Тити, който буквално не спи, но така е свикнал и това си му е начинът на живот. Не искам да бъда разбран погрешно, не говоря за треньорските му качества. За мен треньорът трябва 24 часа да се занимава с тази професия, да ляга и става с тази мисъл. Един треньор трябва да гледа мачове, да прави тактиката на отбора, да търси играчи, да гледа противника, това е моето виждане и това съм правил преди много, много години. Както всичко, баскетболът върви напред. А на нас в България тук ни е грешката – Цецо Антов е и президент на клуба, то не е от това, че той го иска, Иван Чолаков и той, Симо Варчев също преди години така съчетаваше работата. Не е това начинът, така виждам нещата. Нямаше нищо по-специално при първата ми загуба като треньор. Доста превъзбудено се чувствах в първите мачове, въпреки че имам до мен доста хора, но аз съм човека, който носи отговорността. Сега вече горе-долу влязох в ритъм. Но пак казвам – треньорството е професия, на която трябва малко по-сериозно да погледнем. Всеки ще каже, че на Везенков му е лесно, тъй като ги има парите и т.н. И при малките трябва да намерим средства, а те да се занимават, да се учат и да вървят. Имаме един месец, в който трябва да запазим титлата, в което съм убеден, и след това да намерим най-доброто като треньор за школата.


 За VTB лигата:


 „Чакаме да свърши първенството и тогава ще говорим. Тази лига изисква много сериозен отбор и страхотна организация. Да си представим как тук ще дойдат ЦСКА Москва, Химки, УНИКС Казан. Изисква се едно задълбочено проучване и много сериозно отношение. Ако играем във VTB лигата, ще направим два отбора – един по-млад, който да играе във вътрешното първенство, за да можем да съчетаваме нещата, защото ще има Еврокъп, VTB лига и вътрешно първенство. Ще бъде нещо от рода на това как играе Жалгирис Каунас. Или пък може да се включим по-късно както МЗТ Скопие в македонското първенство.”


 За националния отбор:


 „Мениджър е доста важна и сериозна длъжност. Но дали аз ще бъда или не е без значение. Важното е, че ще направя всичко възможно да помогна на Тити с каквото мога и където мога, националният отбор да успее. Това ни е главната цел. Когато се съберем, трябва да забравим всичко и на 1 или 2 юни да бъдем едно цяло с тази ясна цел. Това се отнася за всички отбори, защото целта е българският национален отбор да отиде на Европейско. Ако не отиде, губим всички. Ние си живеем в едно затворено общество, аз уважавам вашия сайт, но се превърнахте в жълт сайт и да пишете какво казал Стефан Михайлов и какво казала Елена Станкова, от което няма нужда. Тук казвам, че нашата цел е да отидем на Европейско. Ще помагам, ще застанем всички – УС, федерация, клубове, зад Тити и зад националния отбор.


 За следващия сезон:


 Иска се ограничение на чужденците и това трябва да се помисли. Трябват и промените, за които говорих в началото, защото в един момент започват да се играят безсмислени мачове. Още в самото начало, трудно или лесно, се казва Левски и Лукойл са първи. От там нататък има много малко изненади и започват мачовете без значение. Спартак Плевен играят такива в последните няколко кръга. Тук трябва да се помисли какво би допринесло за развитието на баскетбола. Затова казвам, че трябва да дойде един мениджър на лигата и да започне той да работи.


 Другото, което отдавна говорихме за младите е, че никой не купува неготови баскетболисти, за да ги учи. Всеки купува готови. Появяват се едни мениджъри, но те са хора, които могат да ти кажат изключително благородни лъжи. Защото това е стока и той трябва да я продаде и те започват да ги хвалят. Младите баскетболисти трябва първо да започнат да играят и тогава да мислят за пари. Като се покажат някъде, ще ги купят. Това го доказаха и двамата близнаци – те станаха баскетболисти и тръгнаха, защото бяха имена. Никой не купува играчи, за да ги учи, всички отиват готови.


 Разочарован съм от Купа БФБ. Аз казах и на моите играчи, че проблемът на българския баскетбол е в мисленето и концентрацията. Има много играчи в България – давам за пример Павел Маринов, който е в нашия отбор. Аз скоро му казах – по-талантлив човек от него не съм виждал. Какво му пречи на Павел Маринов, има ли треньор, който да не иска да го пусне да играе, мисля че няма. Казвам, концентрация и мислене – това би ги довело до някакво друго ниво. Заставам зад думите си, че играчите идват в мъжките отбори крайно неподготвени и ненаучени, за което сме виновни всички ние, които се занимаваме с баскетбол. Имаме много талантливи деца и трябва да направим всичко, за да стигнат до много големи успехи в баскетбола.


 Никога не казвай „никога”, но до един месец приключвам с треньорството. То изисква много голяма концентрация, много голяма отдаденост, тъй като треньорът трябва да мисли 24 часа само за отбора, за съперника и за играта.”