Старши треньорът на Рилски спортист Росен Барчовски даде подробни разяснения по случаят със бившият състезател Станислав Славейков пред клубния сайт: 

 

„Славейков се присъедини към клуба през лятото на 2012 година, след негово желание. Беше потърсил среща с президента на клуба г-н Петър Георгиев, от когото бях информиран за молбата на състезателя да му дадем шанс за продължаване на баскетболната му кариера. Той беше прекратил участието си в отбора на Спартак Плевен в средата на сезон 2011/2012 поради  заболяване. Беше уверил президента на клуба, че вече е абсолютно здрав, готов и амбициран да се доказва и помогне на отбора...

 

Приех това предложение, тъй като добре познавам спортните му качества, както силни, така и слаби, и прецених, че ще имаме нужда от такъв играч. Исках и да покажем човещина и разбиране към проблем със здравето, от какъвто никой не е застрахован. Проведох няколко разговора с него по телефона, тъй като не бях в София, поради ангажименти с националния отбор. Последва договаряне с клубното ръководство и Славейков започна подготовка и участието си в състезанията с Рилски спортист.

 

Всичко беше нормално до началото на месец декември. Отборът играеше добре, постигна важни победи, Станислав тренираше наравно с всички. В мачовете се представяше колебливо, с малки изключения, като в мача срещу Левски, където беше с основен принос за победата ни. Но аз бях повече от търпелив. Вярвах му и очаквах да започне да играе така, както е показвал, че може. В известен смисъл не постъпвах професионално, бях по-малко критичен към играта му. Смятах, че му трябва време. И му го давах. Въпреки, че за повече от 20 минути игра средно на мач, до този момент, коефициентът му на полезно действие беше много нисък.

 

Тогава започнаха неговите неадекватни действия. Първо се беше оплаквал на ръководството на клуба, че получава малко игрово време. И беше поискал да бъде освободен. Това, явно му е стил на поведение, да ходи първо при шефовете, за да се предлага или жалва. Впоследствие говори и с мен няколко пъти. И отново желаеше да напусне клуба. Аргументите му бяха съвсем други. Не можел да помогне с играта си и не се чувствал полезен, не се чувствал добре здравословно и психически. Обясних му внимателно, че му вярвам и искам да остане. Предложих му почивка за да се възстанови. Не последва никаква промяна в поведението му. Докато не дойде последният разговор между него, мен и ръководството на клуба (в началото на 2013г.). Беше категоричен и много смел в решението си за напускане. Каза, че мисли за спиране с баскетбола докато се възстанови или въобще да прекрати спортната си дейност. На естественият ни въпрос, какво ще прави, как ще си гледа семейството нямаше логичен отговор, щял да му мисли. Твърдеше, че никой клуб не е проявявал интерес към него. Тогава решихме, че сме направили всичко възможно за неговото оставане и повече няма смисъл да си губим времето. Поставихме едно условие, да се разделим, но след договор, че няма право да участва в мачове срещу Рилски спортист до края на сезона. Това беше нормално, професионално предложение и всеки би го направил. В края на краищата, ние го върнахме в баскетбола, живееше и работеше в отлични условия.

 

Той отказа категорично, въпреки твърдението му, че никой не го иска и едва ли не спира с играта. Да сме го съдели. Направихме поредния и последен компромис към него -  разделихме се по взаимно съгласие. След което много бързо подписа договор с Балкан за година и половина? Както не се чувстваше добре. Няма как да не се обърне внимание на абсолютно „нулевия” му принос в последните два мача за годината в Белград и най-вече в Самоков срещу Балкан. Лично аз не съжалявам, но се чувствам разочарован от поведението му. Надявам се да е жив и здрав и му го пожелавам искрено. Колкото до появилите се писания в пресата (в-к „Стандарт” от 16.01.2013г.) за това, че „...назрява скандал в Рилски спортист и че „... Барчовски скочи на шефовете си...” по повод случая със Славейков – това или е плод на нечии болни фантазии или е евтин опит за създаване на интриги. Искам всички привърженици на БК Рилски спортист да знаят, че отношенията, както в отбора, така и с клубното ръководство, са отлични."