Присъда от 3 години и осем месеца затвор наложи Районният съд в Ботевград на С.Н.В. – инкасатор-контрольор във ВиК „Бебреш”, съобщава новият брой на „Ботевградски вести плюс”. За периода от 2006 до 2010 година като длъжностно лице тя е присвоила 36 731 лева, като не ги е внесла в главната каса на дружеството.
В статията е описано подробно как точно са били отклонявани средствата.
През месец август 2010 г. главният счетоводител на дружеството В.М. извършила проверка на дейността на С.В., тай като имало оплаквания от останалите инкасаторки, че трудно работят с нея. В.М.извършила проверка на две произволни избрани дати и установила разлика между описа на платените суми от гражданите по партиди за деня, който се разпечатва от компютъра в края на работния ден, и маркираните суми на касовия апарат и внесената сума в касата на дружеството за деня. Счетоводителката се обърнала за съдействие към програмиста на дружеството  Л.С., за да изясни проблема. Тя уведомила и инкасаторката за насрочената среща. С.Н. обаче излязла в отпуск. При обсъждането с програмиста се установило, че има изтрити суми в годините напред, включително и за дните, които проверявала главната счетоводителка. Така констатирали, че тези суми не били внесени в касата на дружеството.
По-натам в статията се казва, че управителят на дружеството разпоредил ревизия, която участвали девет души – счетоводители и компютърни специалисти. След проверката те съставили протокол на коя дата колко пари не са отчетени.
Инкасаторката е уволнена от работа и дадена на прокуратурата. Срещу нея започва съдебно дело. Защитникът на подсъдимата в съдебно заседание излага съображения , че повдигнатото обвинение за престъпление „длъжностно присвояване” не е доказано от обективна и субективна страна от събраните доказателства на съдебното следствие.  Адвокат М. счита, че за да има длъжностно присвояване на чужди пари, от обективна страна следва да се докаже за кои дни, какви суми са били връчвани на подсъдимата. Адвокат М. изразява становище, че обвинителният акт се основава на доказателства, които не представляват документи, а от разпита на вещите лица и от разпита на свидетелите е установено, че те са извършили проверки на разпечатки от компютърната система, но на въпроса дали тези разпечатки са ги видели и кога са били съставени, вещите лица не могат да кажат. Адвокат М.изтъква, че в обвинителният акт се съдържат противоречия в тази насока, тай като не се е установило по делото дали има изтривания на тези записи, от коя дата са те и какво е изтрито. Защитникът набляга на факта, че по делото няма представен първичен документ, а именно фактура, въз основа на която се твърди, че са платени пари. Той набляга и на факта, че било установено, че подсъдимата не е работила сама на каса и другите също са издавали касови бонове и на тях са били давани парични средства.
Искането на защитата е инкасаторката да бъде призната за невинна.
Подсъдимата С.Н. не се признава за виновна. Тя излага своя версия за станалото и в последната си дума заявява, че не е виновна и не е присвоила парите.
Заключението на съда е, че обвинението е доказано. Съдия Цветанка Гребенарова постановява присъда от 3 години и 8 месеца „лишаване от свобода”.