Кадетките загубиха от Левски

haha

Че не се е опитал..иначе не е особено трудно да станеш последен,е това че си домакин малко усложнява задачата,но момичетата са намерили верния път към края на опашката

Не, не съм от отбора...и не мисля, че има значение от къде съм.. ; )

zaebiiiiiiiiiii

В българския баскетбол винаги е имало таланти. Някои от тях бързо се набиват в очите на медиите по простата причина, че играят в отбор, за когото се счита, че е от т. нар. „грандове“. Макар че думичката „гранд“ облечени в родната действителност звучи смехотворно. Днешният ни герой носи екипа на един от славните клубове у нас, за съжаление със съдбата на редица други – потънал в немотия и посредственост. Той е Станимир Маринов от Балкан Ботевград.

21-годишният гард е достоен наследник на славния тим, четирикратен шампион на България (1974, 1987, 1988, 1989). Стъпките му отекват в същата зала, в която през 80-те тичат и скачат емблеми на Балкан като покойния Венци Славов, Емил Йонов, Йордан Колев, Сашо Везенков. Момчета, които легендарния треньор Иван Колев налага не само на клубно ниво, но привръща в ядро и на националния отбор.

Днес от Балкан не е останало нищо освен старата гордост. Залата се клати от старост, немотия и безпътица. Онзи победоносен дух го няма, публиката вече не клати коша на съперника, защото и нея я няма. В сивия фон на тази действителност Станимир Маринов е единственото цветно петно, което те кара да се усмихнеш. Не толкова, заради таланта. Таланти, както казахме винаги сме имали. Заради своята ретро скромност, заради позабравеното трудолюбие и мълчалива отдаденост на играта.

Тези му качества преди по-малко от месец донесоха на родения в
Силистра баскетболист наградата в памет на напусналия ни без време спортен журналист Рачо Колев – „Едно сърце, една игра“.
Маринов признава, че се захванал с баскетбола като на шега в училище. Влязъл в залата със свои съученици и забравил да излезе. И така вече 10 години. Няма кумири, не се води по „американската“ мода в този спорт. Разбира се обаче, че благоговее пред най-великия от великите – Майкъл Джордън.

„Няма по-голям от него“, казва Станимир с тих глас и навежда глава леко засрамен, когато му се налага да признае, че е взел своят №23 върху екипа по примера на шесткратния шампион с Чикаго Булс в НБА и олимпийски шампион с първия и единствен по рода си „Дрийм тийм“ на САЩ от Барселона’92.

„Когато сутрин вляза в залата с мен се случва нещо необяснимо. Почвам целия да треперя. Ръцете ми се изпотяват от вълнение. Готов съм дори да спя вътре, най-добре се чувствам на игрището“, споделя младокът, който това лято очаква повиквателна от Росен Барчовски за националния отбор.

Маринов има още година договор с Балкан възнамерява да го изпълни, ако е здрав. Цял сезон момчето от Силистра изкарва в адски болки в коляното. „На инжекции и болкоуспокояващи. Два часа преди мач аз вече бях по екип и загрявах. Боли ме, тревожа се само да не се наложи операция“, завършва Станимир с огромните сини очи, в които освен скромност, прозира огромна надежда. Че утре в неговия Балкан ще се случи чудо. Поне такова, че зимно време залата ще бъде топла и няма да му се налага да тренира с шапка и ръкавици.

Поста на №13 е от БГбаскет за което благодаря.
Станимир е играч с голям потенциал и дано продължава да се развива.Жалкото е че Балкан ако не тръгне по правилния път момчето ще изкара още една загубена година.
Пожелавам му от все сърце най-вече да е жив и здрав а всичко друго се постига.
Успех "С Т А М Б А"
_______________ P O L _______________

Samo precakaxa kadeti i uinoshite te pone imat shans da vllezenat v 4etvorkuta ta dorii i shampioni da stanattt ..........

Я кажете защо кмета дойде в залата, за да закрие първенството и си тръгна преждевременно, без да го стори.