Световният ден за безопасност на труда се отбелязва на 28 април. Този ден е свързан и с Международния ден в памет на загиналите и пострадали от трудови злополуки, който се отбелязва ежегодно.

За периода 1990–2012 година 2994 български работници са загинали при трудови злополуки, съобщиха от КНСБ. За същия период трайно инвалидизирани са повече от 1700 работника, а повече от 300 000 са претърпели злополуки довели до временна неработоспособност. Икономиката на страната е загубила над 8 милиона човекодни и няколкостотин милиона евро непроизведен брутен национален продукт.

Статистиката на НОИ за трудовите злополуки показва намаляване на общия брой трудови злополуки за 2011 година с 9 %. През 2009 година са регистрирани общо 3125, през 2010 г. – 3086 и през 2011 г. – 2848 трудови злополуки. За периода се наблюдава тенденция за намаляване на броя на смъртните трудови злополуки от 118 за 2009 г. на 109 за 2010 год. и 107 през 2011 г. (по оперативни данни). Намаляване се отчита и при загубените календарни дни от трудови злополуки – 40 %. Като следствие на тази положителна тенденция по-кратък е и периодът, за който работниците са се възстановили от получените травми.

Данните сочат, че за миналата година търговията на едро, хуманното здравеопазване и държавно управление са трите икономически дейности с най-голям брой трудови злополуки. Резултатите от трудовите злополуки, станали на работното място, са следните: на първо място остава „Търговия на едро“ със 149 трудови злополуки, следвана от Сухопътен транспорт - 131 и Строителство на сгради – 104 трудови злополуки. В България областите с най-голям брой трудови злополуки за 2011 г. са: София град - 829, Пловдив – 262, Варна – 273 и Стара Загора - 186, с най-малко – Монтана- 21, Кърджали – 19 и Видин – 7.

Най – честите причини за възникване на трудови злополуки са:
- Принизен вътрешно-фирмен контрол за спазване нормите за безопасност и здраве при работа;
- Нарушаване на технологичните изисквания при извършване на отделни работни операции
- Неправилна организация на работното място;
- Неблагоприятни условия на труд;
- Липса на писмени инструкции и информация за безопасност на труда;
- Високият производствен риск в някои дейности;
- Не обезопасено работно оборудване;
- Занижена трудова и технологична дисциплина;
- Незадоволителна квалификация на работещите;
- Невнимание, несъобразени действия и проява на излишна самоувереност;
- Липса и не използване на лични предпазни средства.